Решение № 141 от 12.03.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Кърджали, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20255140101353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Т. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *******, чрез пълномощник адв. В. Я. от АК-*******, против Р. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *******, с която е поискана издаване на заповед за незабавна защита, поради извършено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника, чрез налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЗДН.

В молбата е изложено, че страните са съпрузи, въз основа на сключен граждански брак от ******* Твърди се, че на 24.10.2025 год., около 23:00 ч. в ******* в съвместно обитаваното жилище, спрямо молителката е било извършено домашно насилие от съпругът й Р. Х. М., представляващо акт на физическо насилие, като съпругът й причинил леки телесни повреди, изразяващи се в побой в областта на главата, а именно по дясното й око.

Оплаква се, че са й били причинени травми на конюнктивита, контузия на роговицата, контузия на клепача и околоочната област. Освен това съпругът й я съборил на земята, вследствие на което Т. си ударила десният крак, в областта на колянната става, като от удара й било причинено синкаво-моравокафеникаво кръвонасядане съпроводено с остра болка.

Освен това по същото време и място съпругът й упражнил спрямо нея и акт на психическо насилие, а именно закани със саморазправа, обиди и други унижаващи достойнството й думи, като е заявил, че следва да се качи на покрива на къщата и да се обеси там.

1

Набляга, че по време на осъществяване спрямо нея на домашното насилие, съпругът й е бил употребил голямо количество алкохол, като не е давал Т. да напуска жилището до сутринта, взимайки нейните ключове и заключвайки входната врата, през което време не е могла да се обади на близки, на бърза помощ или на националният телефон за спешна помощ 112, за да съобщи за осъщественото спрямо нея психическо и физическо насилие, както и да потърси лекарска помощ. След като молителката му казала, че ще се обади на полицията отново й се нахвърлил, взел да я души с двете ръце, като молителката е успяла да се освободила и отишла в другата стая.

На сутринта заплашил молителката, че ако каже на някого за случилото се, а още по-малко на полицията, ще я пребие отново, а може да има за нея и по тежки последици. Впоследствие сестрата на молителката - Ф.

М. Ю., след проведен разговор между тях незабавно пристигнала с кола в дома на Т. и я завел в Център за спешна медицинска помощ при „*******“ АД, гр.

*******, където била прегледана. Уведомена била и полицията в гр. *******, вследствие на което същият е бил задържан за срок от 24 часа, а впоследствие освободен.

Към настоящия момент Р. М. продължавал да се обажда по телефона и да осъществява контакт чрез социалните мрежи, както със съпругата си, така и с нейни близки, като заявявал, че оттук нататък следва Т. да се страхува за здравето си и да не разказва никакви подробности за съвместният им живот и насилията психически и физически такива, каквито е бил упражнявал спрямо нея през годините.

Отбелязва, че описаният случай не е инцидент, а се е случвало многократно през брачният им живот, но поради страх същата не е сигнализирала компетентните органи, въпреки, че съпругът й ежедневно употребявал голямо количество алкохол, след което ставал изключително агресивен и заядлив.

Молителката се страхува, че съпругът й ще се върне и отново ще я пребие.

Иска постановяването на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и т. 5 от ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита.

Представя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт № ***/******* от *******; съдебномедицинско удостоверение № *******/2025 г., изд. от д-р ******* – съдебен лекар в *******; амбулаторен лист № *******/27.10.2025 г., изд. от др *******; лист за преглед на пациент в КБД/СО № *******/25.10.2025 г., изд. от „*******“ АД; нот. акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност ******* по описа на нотариус *******, с рег. № ******* на РНК и с район на действие РС-******* и с вх. рег. № *******/******* по описа на СВгр. *******.

В съдебно заседание молителката не се явява, представлява се от 2 упълномощен процесуален представител, който поддържа молбата и моли съда да наложи мерки за защита.

Ответникът не е представил отговор на молбата. В съдебно заседание не се явява, представлява се от назначения му особен представител, който оспорва акта на домашно насилие, който оспорва молбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в молбата - предмет на разглеждане в настоящото производство, намира следното:

Не се спори по делото, а и видно от представения с молбата удостоверение за сключен граждански брак страните по делото са съпрузи.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установяват изложените в молбата за защита обстоятелства, относно извършено домашно насилие на 24.10.2025 г., изразяващо се в психически и физически тормоз спрямо молителя.

По делото е разпитана като свидетел Ф. М. Ю., на която молителката разказала за случилото се на 24.10.2025 г. вечерта, а именно, че ответникът под въздействието на алкохол е упражнил физическо насилие спрямо нея, като й нанесъл побой, бутнал я от леглото, вследствие на което получила кръвонасядане и подутина в областта на окото и крака, като при опит да се обади на тел. 112 ответникът е взел телефона й и я заключил в една от стаите.

Свидетелката твърди, че на следващия ден сутринта е установила физическото й състояние по описания начин и я закарала в Центъра за спешна медицинска помощ, където прекарали целият ден, като ответникът бил задържан в полицията. Твърди, че семейството живеело в къща на два етажа с призем в *******, като за вторият жилищен етаж имало външно стълбище.

Съдът кредитира показанията на този свидетел, предвид обстоятелството, че същите са логични и последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото, а именно декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебномедицинското удостоверение, амбулаторния лист и от лист за преглед на пациент, като от медицинската документация се установява по еднозначен начин физическото състояние на молителката, а именно контузия в околоочната област.

Освен това изложеното се подкрепя и от приложената по делото справка по преписка с вх. № *******/27.10.2025 г. на РУ на МВР-*******.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото не се оспорва, че Т. М. М. и Р. Х. М. са съпрузи, предвид което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1, предл. 1-во от ЗЗДН. Описаният в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за осъществено физическо и психическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за допустима.

3

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. По арг. от чл. 4, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска издаване на заповед за незабавна защита.

Прилагането на предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е взаимоотношение.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства, и ако в същата се съдържа конкретно и ясно описание на деянието чрез посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. При оспорване от ответника, че не е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила, което не беше сторено.

Предвид изложеното и доколкото съдържанието на обсъжданата декларация не е оборено в хода на процеса, следва да се приеме, че доказателствената стойност на същата не е опровергана, а същата се подкрепя от гласните и писмени доказателства по делото, поради което декларираното с нея осъществено домашно насилие следва да се приеме за безспорно установено.

По делото бе безспорно установено, че на 24.10.2025 г. спрямо молителя Т. М. М. са извършени действия на физическо и психическо насилие от ответника по молбата.

Безспорно в случая е налице насилнически акт, спрямо който е наложително да бъдат предприети мерките по Закона за защита от домашното насилие, като Т. М. М., като пострадала от ответника от домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, следва да получи защита, при което са налице основанията на специалния закон за реализиране на защита срещу домашно насилие чрез постановяване на решение с налагане на предвидените мерки по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН и издаване на заповед за защита.

4

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.

1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на деянието на ответника, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т.

4 ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана да я доближава, забрана да доближава жилището, което същата обитава, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих, включително и забрана да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма. За посочената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето. Въпреки посоченото от особения представител на ответника, че обитаваното от страните жилище има два самостоятелни етажа, тъй като за вторият е налице външно стълбище, съдът намира, че не се установи по категоричен начин подобно обстоятелството, поради това, че не бе изяснено всъщност дали има вътрешна връзка между етажите. Наред с това е налице документ за собственост с подробно описание на етажите, където не е посочено, че етажите са самостоятелни. Дори и да е така, следва да се има предвид, че с оглед проявеното агресивно поведение от ответната страна, не би било в интерес на молителката страните да обитават една и съща къща, което ще затрудни допълнително и спазването на другите предвидени мерки за защита. Съдът, също така съобрази, при определянето на мярката за отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, че ответникът е напуснал страната и няма данни да се е завръщал, нито за това да има жилищна нужда.