Решение № 65 от 28.04.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр.Мадан, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100020 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес * против „Креди Йес" ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.М.И., с която е предявен иск с правно основание: чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 210,00 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на * ищцата сключила Договор за паричен заем №* с ответното дружество, по силата на който заемодателят „Креди Йес" ООД му предостави заем в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева, при следните параметри: Размер на отпуснатия заем: 5 000,00 лева, Размер на погасителна вноска: 336,99 лв., Ден на плащане: 29-то число. Екземпляр от договора не бил предоставен на ищеца, но му било известно, че е начислена неустойка за неизпълнение на задължението ми в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, което отговаря на условията, посочени в общите условия към договора за заем. Счита, че клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да 1 върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер почти равен на размера на отпуснатата сума. Позовава се на T P № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК. Счита, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, като ако това беше направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Неустойката била нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Твърди, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая имало нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. Доколкото били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. В изпълнение на Договор за паричен заем № * бил заплатил на ответника сумата от 5416,32 лева, за което представя преводно нареждане УРН 993641726540 от 20.07.2022г. Поради недействителността на договора за заем за ищеца било възникнало задължение за връщане само на чистата сума - 5000,00 лев.

Разликата между заплатената сума от 5416,32 лева до дължимата от 5 000,00 лева в размер на 416,32 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежала на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че на * в гр. * между страните - С. А. С., като Заемател и „Креди Йес" ООД, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем №* с изрично и ясно посочени параметри по договора в чл.З от същия. След сключване на договора С. А. С., като заемател е предприел действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, ищецът е погасил предсрочно кредита, като е заплатил сума в размер на 2 769.32 евро. Сочи, че съгласно чл.

3, т. 5 от договора ГПР по заема е 8 размер на 49.337 %. Същият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Сочи, че условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на потребителя С. А. С., особено имайки в предвид и факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря на условията посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да 2 не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8, потребителя С. А. С. е преценил икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и 8 последствие е предприел действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. На второ място, с конкретната клауза между страните се уговаря неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема. Конкретния размер на неустойката за неизпълнение е индивидуално определен в договора и не може да се приема за бланкетна клауза, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че безспорното неизпълнение на задължението на ищецът предложеното и обещано от него надлежно обезпечение, са обстоятелства, които по своята съвкупност са релевантни при осъществяване на дължимата съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП преценка, че клаузата за неустойка не е неравноправна, независимо как е уговорена - индивидуално или не. Счита, че клаузата на чл.8 от процесния договор е изцяло законосъборазна, действителна и не противоречаща на закона и на добрите нрави, като отбелязва, че в договора за заем и в ОУ има изрична клаузи относно правото на потребителя да се откаже от договора за заем в 14-дневен срок. Оспорва твърдението, че неустойката по чл.8 от договора за заем следва да бъде включена към размера на договорката лихва и към размера на ГПР, тъй като в разпоредбата на чл. 19, ал.З от ЗПК изрично е посочено, че към ГПР не се включват разходите, които потребителите заплащат за неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *, както и че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 2769,32 евро по договора. Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните договор, съгласно което постигнатите договорености между страните били следните: Размер на отпуснатия заем: 5 000,00 лева, Размер на погасителна вноска: 336,99 лв., Ден на плащане: 29-то число, посочен в договора ГПР 49,337%. Липсва спор между страните, че заемната сума в размер на 5000 лева е усвоена от заемополучателя. Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл. чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл. чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ОУ към договора за заем /общодостъпни на интернет страницата на дружествотоответник/ в зависимост от изразеното от Заемателя в искането за заем желание, 3

Договорът за заем следва да бъде обезпечен с Поръчител/и, отговарящ/и на посочените в т.5 условия и едно или повече от следните обезпечения: Ипотека върху недвижим имот; Особен залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценка) надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо отпуснатата главница и договорената лихва; Банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на Договора за заем до изтичане на 6 (шест) месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължението за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; Ценна книга издадена в полза на Заемодателя;

Поръчител/и, отговарящ/и на следните условия - едно или две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над МРЗ, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е Заемател по Договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 договора обезпечение в дължи на заемодателя неустойка в размер на 4536,33 лева, с начин на разсрочено плащане описан в Погасителен план към договора за заем.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал.

4 ЗПК. Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.

79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и 4 когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на оспорената договорна клауза от процесния договора за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.