Определение № 83 от 06.02.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Г. като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Гражданско дело № 20231800100800 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба по чл. 2в от ЗОДОВ, подадена от „А.“ ЕООД.

С Разпореждане № 1400 от 13.12.2023г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу посочения ответник СГС в качеството му на правоприемник на СпНС (закрит), както и да посочи, коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС счита за нарушена с релевираните действия на ответника, вкл. в какво се изразява явното нарушение на общностното право от тези действия, а също и да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

В отговор на дадените от съда указания е постъпила молба вх. № 341/11.01.2024г., с която ищецът заявява, че пасивната легитимация касае основателността, а не допустимостта на иска. Сочи, че ответник по предявения от него иск е не СГС в качеството му на правоприемник на СпНС (закрит), а държавата, като съдът се явява само неин процесуален субституент. Оттук прави извод, че легитимиран да участва в делото е всеки съд, ангажиран с претендираните вреди. Освен това изтъква, че според него били нарушени норми на общностното право, които забраняват отнемане на имущество, а като конкретни такива сочи чл. 17 от ХОПЕС, чл. 1 към Протокол № 1 от КЗПЧОС и чл. 17 от КРБ. Намира, че не е задължен да сочи такива норми, а преценката по този въпрос е дейност на съда. Счита, че посочването на банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК не е задължително съдържание на исковата молба и не е скрепено със санкция при неизпълнение, а указанието за това било лишено от смисъл. На последно място ищецът счита, че всички дадени от съда указания са некоректни и необосновани, тъй като отговор на всички тях се съдържа в самата искова молба, а тя не страда от посочените пороци и е редовна. Моли съда да предприеме следващите се процесуални действия.

Съдът намира, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, а предявеният с нея иск срещу така посочения ответник е недопустим поради следните съображения:

Съгласно трайната съдебна практика на националните съдилища и СЕС, 1 отговорност на държавата за нарушение на общностното право от решение на национален съд, отсъждащ като последна инстанция, може да се породи само в изключителни случаи, когато съдът е в явно нарушение на приложимото право (Решение № 18 от 7.01.2022 г. на САС по в. гр. д. № 2126/2021г., Решение № 1303 от 7.12.2021 г. на САС по в. гр. д. № 2226/2021 г., Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 година по дело C-168/15, Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 година по дело C-160/14, Judgment of the Court of 30 September 2003 - Gerhard Köbler v Republik Österreich (Case C224/01), Judgment of the Court (Grand Chamber) of 13 June 2006 - Traghetti del Mediterraneo SpA v Repubblica italiana (Case C-173/03) и мн.др.).

Следователно, недопустим е искът срещу държавата чрез ответника в настоящото производство, тъй като той не правораздава като последна инстанция и не отговаря по чл. 2в от ЗОДОВ за вредите, причинени от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС. По този въпрос настоящият съдебен състав не споделя изводите, които ищецът прави от обективно верния факт, че съдът-ответник е процесуален субституент на държавата в производството по чл. 2в от ЗОДОВ. Този факт не дава право на ищеца за произволен избор на ответник. Аргументи за това са изложени в цитираната по- горе съдебна практика, поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря. В тяхна подкрепа може да се изтъкне единствено, че предявяването на иска чл. 2в от ЗОДОВ срещу съда, отсъдил като последна инстанция, гарантира, че нарушението на общностното право (ако се установи такова) е останало неотстранено по реда на инстанционния контрол и със способите на националното право, което е предпоставка за иска по чл. 2в от ЗОДОВ (арг. от Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК).

Неоснователно ищецът счита, че не бил задължен да посочва, кои конкретни норми на правото на ЕС счита за нарушени. Това негово задължение следва непосредствено от изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Надлежното очертаване на предмета на делото неизбежно изисква от ищеца да посочи такива норми, както и начина на нарушаването им, без да прехвърля това задължение върху съда. Към момента на подаване на исковата молба съдът няма нито правото, нито задължението да извършва тази конкретизация вместо ищеца, а от друга страна е обективно невъзможно, и дори абсурдно, да се очаква от съда да образува производство по ЗОДОВ, в хода на което да провери цялото европейско позитивно право, за да достигне евентуално до извод, че една или няколко негови норми са били нарушени. Поради това именно ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава иска си, вкл. като изложи ясни и конкретни твърдения, кои норми от правото на Европейския съюз счита за нарушени от ответника, като по този начин очертае предмета на делото и внесе яснота по предмета на доказване. Евентуалното възприемане на обратната теза би довело до неопределеност на исковата претенция, която би възложила на съда непосилната задача да проверява служебно, дали, как и коя норма от правото на ЕС евентуално е била нарушена.

Даденото в този смисъл указание не се изпълнява и от посочените от ищеца три конкретни норми поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 17 от ХОПЕС сама по себе си не е достатъчна да обоснове необходимото явно и съществено нарушение на ПЕС по 2 смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ, тъй като регламентираната с нея защита на правото на собственост не е абсолютна. Освен това, тя препраща към вътрешното законодателство, за евентуални нарушения на което е предвиден инстанционен ред на защита. Ако ограничаването или отнемането на собствеността е извършено в съответствие с националния закон (както в случая твърди ищецът), то по начало не може да наруши разпоредбата на чл. 17 от ХОПЕС, тъй като самата тя препраща към този закон и го зачита като валидно основание за ограничение на собственото си приложно поле. Поради това формалното посочване на тази разпоредба е негодно да обоснове предявения в настоящото производство иск.

Разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС не е може да бъде основание на иск по чл. 2в от ЗОДОВ, тъй като тази Конвенция (ведно с протоколите към нея) не е част от правото на ЕС, доколкото съюзът все още не се е присъединил към нея, независимо от предприетите действия в тази насока. Поради това, дори да се констатира нарушение на нейни разпоредби, то ще бъде несъставомерно по чл. 2в от ЗОДОВ, а с това - и негодно да обоснове предявения в настоящото производство иск.

Отделно от това, за тази разпоредба важат съображения, аналогични на изложените по- горе във връзка с чл. 17 от ХОПЕС, тъй като тя също препраща към вътрешното законодателство.

Разпоредбата на чл. 17 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право, а не от правото на ЕС. Поради това, дори да се констатира нарушение на тази разпоредба, то също ще бъде несъставомерно по чл. 2в от ЗОДОВ, а с това - и негодно да обоснове предявения в настоящото производство иск.

На последно място, съдът споделя изложеното в молбата, че неизпълнението на изискването по чл. 127, ал. 4 от ГПК не обуславя връщане на исковата молба, макар и не поради хипотетичните предположения на ищеца за предполагаемо бъдещо поведение на държавата.

Независимо от това, неизпълнението на първите две указания води до неотстраняване на достатъчно съществени нередовности на исковата молба, които не позволяват разглеждането й по същество. Същевременно, ищецът обосновава неизпълнението им с убеждението си, че нередовности въобще няма, като при това настоява за даване ход на делото и за извършване на следващите се процесуални действия. Поради това съдът не намира основание да предположи, че тези нередовности биха били отстранени, дори ако на ищеца се дадат повторни указания за това.

3

С оглед гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на „А.“ ЕООД искова молба вх. № 101887 от 06.11.2023г. в СГС, респ. вх. № 10125 от 11.12.2023г. в Софийския окръжен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 800/2023г. на Софийския окръжен съд.

На ищеца да се изпрати съобщение по образец – прил. № 9 към чл. 2, т.

9 от Наредба № 7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, с приложен препис от настоящото определение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 4