Решение № 1321 от 28.09.2021, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 1321 от 28.09.2021 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Членове: 1. Диана Ганева

2.

Галя Русева при секретаря В.С. и прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1436 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от РУ Несебър, ОД МВР Бургас, подадена от началника гл.инспектор К.К., против Решение № 260119/28.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1211/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 20-0304-001807 от 05.10.2020 г., издадено от началник сектор към ОД на МРВ – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от с.з на касатора е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В касационната жалба са релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон, че е необосновано и че не са налице сочените съдопроизводствени нарушения. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Иска се от съда да отмени решението и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Н.М.Л., редовно уведомен, в съдебно заседание се представлява от адв. П., който оспорва касационната жалба и моли решението на РС да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С процесното наказателно постановление отговорността на Н.М.Л. е ангажирана за това, че на 09.09.2020 г. около 00:50 часа в к.к.

Слънчев бряг, срещу бензиностанция „Петрол“ в посока гр. Несебър, като водач на лек автомобил Мерцедес с рег.№ DA NL 1993, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство

Алкотест Дрегер 7510 № 0053. В обстоятелствената част на НП е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване № 0067544, като водачът отказва да даде кръвна проба за химичен анализ. Прието е, че с това водачът е извършил нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, като на осн.чл.53 ЗАНН и съгласно чл. 174, ал.3, предл.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

За да постанови оспорения съдебен акт, Районен съд –

Несебър е приел, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи, в рамките на тяхната компетентност, и че актовете са издадени при спазване императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, поради което не е нарушено правото на защита на лицето. По същество съдът е намерил, че НП противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено. Съдът е приел, че нарушението на чл. 174, ал.3 ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено количеството алкохол в кръвта му. Според първоинстанционния състав безспорно Л. е отказал да бъде изпробван за алкохол с Алкотест Дрегер, но е била нарушена процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като на лицето не е оказано съдействие да тества концентрацията на алкохол в кръвта си чрез измерването на съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища чрез доказателствен анализатор в съответствие с чл.3а, т.1 от наредбата, т.е. посредством метода, който лицето е избрало. На следващо място съдът е приел, че е бил нарушен и редът за съставяне на талона за изследване, посочен в чл.6 от наредбата, тъй като задължително е следвало отказът на лицето да го получи да бъде оформен с трите имена и подписа на свидетел съгласно чл.6, ал.8 от наредбата, а това не е сторено. В този смисъл съдът е приел, че след като не е надлежно оформено връчването на талона на лицето, то същото е било лишено от възможността в указания в него срок да изпълни даденото предписание, с оглед на което е била препятствана възможността на Л. да бъде тестван за употреба на алкохол по другите предвидени в закона методи, което не може да му се вмени във вина и за което не следва да носи отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Предвид на това, РС е отменил процесното НП, като е приел, че лицето неправилно е било санкционирано.

Решението е правилно, като мотивите, изложени от районния съд, изцяло се споделят от ксационната инстанция и същата препраща към тях на осн.чл.221, ал.2 АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и изложените правни изводи са изцяло съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лв. С Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1), приложима в настоящата хипотеза, се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС, трамваи и самоходни машини.

В настоящата хипотеза не е спорно, че Л. е имал качеството на водач на МПС. Административното нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол както с техническо средство, така и посредством медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Същевременно, от приложения по преписката талон за изследване е видно, че лицето е избрало да бъде тествано с доказателствен анализатор, а не с медицинско или химическо изследване, като за избраното Л. се е под писал саморъчно. Установява се също, че талонът за изследване не е връчен срещу подпис на лицето, но и не е оформено връчването като при отказ, в съответствие с изискванията на чл.6, ал.8 от наредбата – чрез подписа на един свидетел, чиито имена също следва да бъдат посочени. След като не е надлежно връчен талонът, респ. не е надлежно оформен отказът да бъде връчен, не може да се очаква от лицето да окаже съдействие и да изпълни даденото в талона предписание, тъй като за него не възниква изобщо подобно задължение. Както посочва и районният съд, не виновното поведение на Л., а нарушаването на процедурата по наредбата е осуетило извършването на проверката по чл. 174, ал.3 ЗДвП по който и да е от допустимите по закон начини, с оглед на което не може да се приеме, че Л. е осъществил състава на описаното в НП нарушение и че правилно е бил санкциониран.

Предвид изложеното, като е отменил НП,

Районен съд – Несебър е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260119/28.04.2021 г., постановено по а.н.д. № 1211/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ 1.

2.