Решение № 137 от 29.09.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20233000600099 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдената за престъпление от общ характер Е. Н. И. чрез адвокат М. /САК/ за възобновяване на ВНОХД № 293/2022г. на Окръжен съд – Разград

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдената Е. И. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в следните насоки:

1.Първоинстанционният съд е допуснал пороци при събирането, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон.

2. Решаващият съд е не е обсъдил изцяло свидетелските показания и не се е аргументирал защо кредитира част показанията на свидетелите, а друга отхвърля.

3. Наложеното наказание е явно несправедливо.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

Варненският апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

1

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок.

Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 вр чл.348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

С Присъда № 40/14.07.2022 г., постановена по НОХД № 648/2021 г. по описа на Районен съд - Разград, подсъдимата Е. Н. И. от с. Ясеновец, обл.

Разград, е призната за виновна в това, че в периода 14.10.2015 г. до 31.05.2018 г., в гр. Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, а именно: Молба - декларация за получаване на целева помощ за ученици № 3971/14.10.2015 г., която се подава по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за отпускане на помощ по чл. 10а, ал. 1 от същия Закон, в точка 8 - за периода от м.11.2014 г. до м.10. 2015 г., декларирала общ брутен доход на семейството 0 (нула) лева, като за същия период е имала брутен доход в размер на 65 143,73 лева; Молба - декларация за получаване на месечни помощи за дете № 3972/14.10.2015 г., която се подава по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от същия Закон, в точка 8 - за периода от м.11.2014 г. до м.10. 2015 г. декларирала общ брутен доход на семейството - 0 (нула) лева, като за същия период е имала брутен доход в размер на 65 143,73 лева; Молба - декларация за получаване на месечни помощи за дете № ЗСПДРР/1969/16.05.2017 г., която се подава по силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, за отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от същия Закон, в точка 8 - за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. декларирала общ брутен доход на семейството - 6 986,84 лева,като за същия период е имала брутен доход в размер на 16 081,45 лева, които представила в Дирекция ’’Социално подпомагане” гр. Разград и получила без правно основание чуждо движимо имущество - По Молба декларация с вх. №3971/14.10.2015 г. - 250 лв - еднократна целева помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година на детето и Гюрай Гюнай Ахмед, на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД; По Молба - декларация с вх.№ 3972/14.10.2015 г. - за периода 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г. - 1020 лв. помощи за отглеждане на две деца на основание чл. 7 от ЗСПД; По Молба декларация за получаване на месечни помощи за дете № МЗСПДРР/1969/16.05.2017 г. за периода 01.06.2017 г. до 31.05.2018 г. 1040,00 лева помощи за отглеждане на две деца на основание чл. 7 от ЗСПД, или общо 2310,00 лева като помощи по Закона за семейните помощи за деца, собственост на Агенция за социално подпомагане - Дирекция ’Социално подпомагане” гр. Разград, с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е върнато, с което е осъществила състава на престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.54 и 2 чл.36 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Подсъдимата е осъдена да заплати и направените по делото разноски.

Присъдата е обжалвана пред Разградския окръжен съд, който с Решение №15 от 31.01.2023г., постановено по ВНОХД №293/2022г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда и същата влязла в сила на 31.01.2023г.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

В проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитата на осъдената отново навежда доводи по същество и в детайли досежно осъждане на подзащитната му.

Претендираните в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Окръжен съд - Разград. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл.

348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.

Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

В контекста на изложеното по-горе по разглежданото дело, подобни нарушения не се констатираха. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверявания съдебен акт е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност - обяснения на подсъдимата и 3 показания на свидетелите Ц.Т., Н.А., С.Х. и Р.Х. писмените доказателства по делото - молби декларации с № №№ 3971/14.10.2015 г.; № 3972/14.10.2015 г. и № ЗСПД-РР/1969/16.05.2017г., Ревизионен акт № Р-03001719000686-091001/24.06.2019 г., влязъл в сила на 18.02.2021 г., заключенията на вещите лица по почерковите експертизи и съдебно- счетоводната експертиза, както и от писмените материали приобщени по делото. Направените от окръжния съд фактически и правни изводи са правилни, обосновани и законосъобразни.

Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, мотивите на първоинстанционния съдебен акт и решението на втората инстанция дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата, поради което претенцията на осъдената се явява неоснователна.

Не са допуснати заявените от защитата съществени нарушения на процесуалните правила.

Окръжният съд е обсъдил подробно не само показанията на свидетелите Ц.Т. и Н.А., но и показанията на останалите свидетели С.Х. и Р.Х., фактите в Ревизионен акт № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019 г., молби-декларации с № №№ 3971/14.10.2015 г.; № 3972/14.10.2015 г. и № ЗСПД-РР/1969/16.05.2017 г., както и заключенията на вещите лица по почерковите експертизи и съдебно - счетоводната експертиза. Съдът е възприел показания свидетелите Ц.Т. и Н.А. за достоверни като ги е съпоставил помежду им, съпоставил ги е също с обясненията на осъдената и на останалите свидетели по дело. Съдът обаче ги е проверил и чрез обективно установени данни, каквито са фактите установени в молби декларации с № №№ 3971/14.10.2015 г.; № 3972/14.10.2015 г. и № ЗСПД-РР/1969/16.05.2017 г., Ревизионен акт № Р-03001719000686-091-001/24.06.2019 г., както и заключенията на вещите лица по почерковите експертизи и съдебно счетоводната експертиза. Съпоставката на обстоятелствата са дали основание съдът да приеме тези показания за достоверни. Съдът задълбочено е изследвал свидетелските показания, анализирал е фактите, установени чрез тях и ги е съпоставил с обстоятелствата, установени от другите доказателствени източници.

Съдът е обсъдил и Ревизионен акт № Р-03001719000686-091001/24.06.2019 г., от който се установяват получените през инкриминирания период приходи от осъдената от системите „Western Union“ и „Money Gram“.

Дал е отговор на въпроса защо тези приходи нямат характер на дарения и за тях е неприложима разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ. Посочено е, че в получените парични преводи от чужбина няма посочено основание за получаването им.

Въз основа на задълбочения анализ и съпоставяне на фактите, установени чрез тези доказателствени средства съдът е приел фактическата обстановка и въз основа на нея е приложил материалния закон, като е квалифицирал деянието на осъдената под съответната норма на Наказателния кодекс.

4

Осъдената лично е попълнила и представила пред служители на ДСП - Разград молби - декларации с № 3971/14.10.2015 г., № 3972/14.10.2015 г. и № ЗСПД-РР/1969/16.05.2017 г. за получаване на месечни помощи за дете до навършване на средно образование В тях е отразила неверни обстоятелства относно действителните си доходи за процесните периоди, като е съзнавала, че реално получените от нея доходи надхвърлят максималния, изискуем доход на член от семейството по закон. Подадените молби - декларации са създали привидно правно основание на директорът ДСП - Разград да издаде заповеди, с които да се отпуснат социални помощи на осъдената Е. И.. С молбите-декларации, представляващи документи с невярно съдържание, И. съзнателно е въвела в заблуждение длъжностните лица в ДСП - Разград, които са предоставили парични помощи за деца общо в размер на 2310 лв., получени от осъдената по личната й сметка в ЦКБ АД, клон Разград.

Наложеното на осъдената наказание е съобразено с нормите на чл.54 и 36 от НК. Същото е съответно на извършеното деяние и личността на осъдената. То е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е наложил наказание лишаване от свобода малко над законоустановения минимум, а именно шест месеца лишаване от свобода.

Определеното по вид и размер наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и личността на осъдената, и според настоящия съдебен състав няма основания за изменението му. Настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на осъждането с присъда № 61/07.07.2015 г. по НОХД № 203/2015 г. по описа на Окръжен съд - Разград, влязла в сила на 23.07.2015 г., по която на Е. И. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението, на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Поради това обстоятелство е невъзможно повторно приложение на условното осъждане.