Решение № 6 от 26.01.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 286/2022
- Вид
- Решение № 6
- Подписан
- 26.01.2023
- В сила
- 01.03.2023
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№6 гр. Търговище, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500286 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 2 58 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалби против решение № 524, от 17.11. 2022 г., по гр.д. № 1458/ 2021 г. на РС – Търговище. С него се отхвърля молбата на А.
Д. В. ЕГН **********, гр. Търговище , ул. „Х.....“ 24, вх. А, ет. 2, ап. 2, действаща чрез пълномощника си адвокат С. П. от АК – Търговище, служебен адрес за призоваване гр. Търговище, ул. „П...“ 2, ет. 2 офис 203, против Б. В. Н. ЕГН ********** от Варна, ж.к. „Ч...“ 55, вх. А, ет. 3, ап. 19, съдебен адрес адвокат И. И. И. АК – Търговище, град Търговище, ул.
„Лилия“, № 4, вх. А, ет. 1, офис 1 за изменение режима на лични отношения на бащата Б. В. Н. с децата Д. И В., родени на 26.01.2016 година, определени с решение № 261 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 466/ 17 по описа на РС – Търговище, на основание чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 8 от СК, като НЕОСНОВАТЕЛНА. Допуснато е изменение на определения с цитираното решение режим на лични отношения на бащата Б. Н. с децата Д. И В., като 1 бащата: до 01.09.2023 г. ще има право да взема децата всяка нечетна седмица – събота и неделя, от 9.00 ч. в събота, с преспиване при него и ще ги връща на майката в 18.00ч. в неделя, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и след предварително едноседмично уведомяване от бащата; на нечетна година: за Коледа – 5 дни от 24.12 до 28.12 вкл. при бащата; за Нова година – 5 дни от 31.12 до 04.01 вкл. – при майката; за Лазаровден и Цветница – 5 дни при бащата; за Великден 5 дни от Разпети петък до вторник, който е 3-ят ден от Възкресение Христово – при майката; на четна година: за Коледа – 5 дни от 24.12 до 28.12 вкл. при майката; за Нова година – 5 дни от 31.12 до 04.01 вкл. при бащата; За Лазаров ден и Цветница – 5 дни при майката; за Великден – 5 дни от Разпети петък до вторник, който е 3-ят ден от Възкресение Христово – при бащата; както и: всяка година – един ден след рождения ден на децата, като ги взема в 9.00ч. на 27.01 и ги връща в 18.00ч. на 28.01 и един ден след Първи юни - Ден на детето, с преспиване при бащата, като ги взема в 9.00ч. на 02.06 и ги връща в 18.00ч.на 03.06.
СЛЕД 01.09. 2023 г. е определен следният на режим: бащата ще има право да взема децата всяка нечетна седмица – събота и неделя, от 9.00 ч. в събота, с преспиване при бащата, който ги връща на майката в 18.00 ч. в неделя; един месец през лятната ученическа ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и след предварително едноседмично уведомяване от бащата; на нечетна година: първите 5 дни от Коледната ученическа ваканция и първите 5 дни от Пролетната ученическа ваканция. Съответно в останалите ваканционни дни, децата ще са при майката; на четна година: последните 5 дни от Коледната ученическа ваканция и последните 5 дни от Пролетната ученическа ваканция. Съответно в останалите ваканционни дни, децата ще бъдат при майката.
С решението съдът е изменил издръжката, която бащата Б. Н. заплаща на децата си Д. и В., като я увеличава от 150 лв., на 265 лв., за всяко едно от децата, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на причини, 2 обуславящи нейното изменение или прекратяване, като в останалата част, до пълния размер от 300 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.
Бащата е осъден да заплати на адвокат С. П. възнаграждение за оказаната по делото правна помощ на майката А. В., по предявения иск с правно основание чл. 150 от СК, в размер на 300 лв. и държавна такса върху изменената издръжка, в размер на 331,20 лв.
Недоволни от това решение са останали и двете страни, в различни части.
Бащата Б. Н. го обжалва, чрез адвокат И. И., в частта, в която искът за увеличение на издръжката е уважен за сумата над 200 лв. за всяко от децата.
Той счита, че предвид доходите, които е декларирал и разходите, които е доказал за издръжка на по-голямото си дете и на болния си баща, показват, че присъденият от съда размер е завишен. Този размер не отговарял на неговите доходи и задълженията, които има. Затова моли решението да бъде отменено в частта, в която искът е уважен за размера над 200 лв. месечно, както и по отношение на разноските.
Отговор на тази жалба не е подаден.
Майката А. В. обжалва решението чрез адвокат С. П., изцяло, във всички части.
Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, както и за допуснати процесуални нарушения. Оплакванията са свързани с това, че искът е заведен от майката, като молбата е била за ограничаване на режима на лични контакти на бащата с децата. Налице били доказателства, че този режим на лични контакти не влияе добре на децата, те не желаят да пътуват до гр. Варна, бащата ги възпитава по вреден за здравето и развитието им начин. Коментират се свидетелските показания. Излагат се доводи и във връзка с часовете на взимане и връщане на децата и свързаните с това неудобства, когато трябва да ходят на училище. Като процесуално нарушение се сочи това, че нямало заведен иск от страна на бащата за изменение на личните контакти. Това също е довело до неправилност на решението. Затова се иска отмяна на решението в тази част. Неправилно е решението в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на издръжката, за размера над 265, до 300 лв. на дете. И в тази част се излагат доводи за необоснованост на решението и се иска то да бъде отменено в частта, в която 3 искът е отхвърлен за размера над 265 до 300 лв. и да се присъди пълният искан размер. Да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника, чрез адвокат И. И.. Той оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че производството се разглежда по реда на спорна съдебна администрация. След като в отговора на исковата молба е оспорено искането на майката, а в последствие е поискано и изменение от него в друга насока. Ищцата е била уведомена за това искане, като в това производство не било необходимо да се завежда насрещен иск.
Излагат се доводи по отношение на решението за промяна в личните контакти, като се подкрепя становището на съда. По отношение на издръжката са изложени доводи в тяхната жалба и молят да се вземат предвид. Като цяло се иска жалбата да бъде оставена без уважение, да се потвърди решението в частта за изменение на личните контакти и да се намали размерът на определената от съда издръжка.
В съдебно заседание се явиха процесуалните представители на страните, като и двамата поддържат жалбите си и изложените в тях аргументи. Оспорват се жалбите на другата страна.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно почти изцяло, с изключение на режима на лични контакти през летния сезон и отхвърлянето на иска за увеличение на издръжката за пълния му размер. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на РС – Търговище, по отношение на направените правни изводи, в по-голямата част. В допълнение въззивният съд излага следните доводи:
Искът е заведен от майката на двете деца, близнаци, на 6 години, като именно майката упражнява родителските права спрямо децата. Искът се обосновава с това, бе бащата не полагал най-добрата грижа за децата, това им влияе негативно, те не желаят толкова често да го посещават, още повече живеят в гр. Търговище, а бащата живее и работи в гр. Варна. Искано е намаляване контактите с бащата, като това стане един път в месеца, връщане на децата един час по-рано от установеното – в 17 ч., а не в 18 ч., намаляване на летния престой при бащата на 15 дни, ограничаване на дните при бащата за Коледа и Нова година и за Великден. Искано е увеличение на издръжката от 150 лв., на 250 лв., в последствие е променено на 300 лв. месечно за всяко 4 от децата.
След връчване на препис от исковата молба, бащата е направил искане режимът му на лични контакти да не се ограничава, а да стане по-интензивен, защото в някои периоди се получава така, че той не вижда децата три седмици поред. От известно време наблюдава нежелание у тях да го посещават, усеща съпротива, като счита, че това не е в интерес на децата и е продиктувано от майката и нейното семейство.
В хода на делото, от събраните писмени и гласни доказателства, от непосредствените впечатления на първоинстанционния съд и съдебните протоколи от заседанията, се установява, че отношенията между двамата родители не са много добри. Майката категорично отказва да обсъжда с бащата в нормален разговор, лично или по телефон всички въпроси, които са свързани с жИ.та и възпитанието на децата. Цялостното й отношение към разбиранията и жИ.та на бащата е негативно и това се отразява в поведението й, в езика на тялото и тона, с който говори за бащата. Същото е поведението и на нейната майка, с която децата живеят в едно домакинство и тя има съществена роля при отглеждането и възпитанието на децата.
В същото време няма каквито и да било доказателства, че бащата води начин на жИ.т, чрез който да дава лош пример, да е вреден за здравето на децата или за възпитанието им. Общо взето обвиненията към него се свеждат до това, че обича да ходи сред природата и да води понякога децата със себе си, че при тези излети не се съобразява с възрастта им, че има дълга коса и обица, че има различно чувство за хумор от това на майката и нейното обкръжение, че понякога не им купува дрехи и играчки, според вкуса на майката. Всичко това се установява от двете психологични експертизи и от социалните доклади и както беше посочено от всички доказателства по делото.
Както и районният съд, така и въззивният съд следва да подчертае, че няма каквито и да било основания за ограничаване в режима на свиждане с бащата, поради това, че той ги отглежда и възпитава по вреден за тях начин.
Напротив, неговите разбирания за жИ.та и възпитанието на децата, различни от тези на майката, са полезни и дават на децата един друг поглед, възможност да видят, че има и друг начин на жИ.т, възможност да се набляга повече на духовното общуване, на разбирането и грижата за природата, на 5 по-скромния жИ.т.
Съдът не може да се съгласи, че това не е най-добрата грижа за децата.
Естествено е, че дори и родителите да живееха заедно, децата играят, веселят се, могат да се наранят, може да им се зачерви кожата и може да ги боли, ако се правят прически. Със сигурност мъжкото и женското начало във възпитанието е различно, но то е полезно за децата, включително и това, че не всичко в жИ.та им следва да бъде само радост и веселие, удовлетворяване на всяко желание. Те следва да имат умения и нагласи, че има трудности и те трябва да могат да ги преодоляват. Колкото и да не е съгласна майката с това становище на съда и на психолозите, то е последователно и ако тя го приеме и прояви толерантност към чуждото мнение/най-вече това на бащата/, това ще бъде в интерес на децата.
Не на последно място, както е отбелязано и от районния съд, налице е опасност за това, че може да настъпи родителско отчуждение спрямо бащата.
По тази причина и поисканото от него в редовния режим на лични контакти е съвсем нормално и основателно. При стандартния режим на лични контакти, който съдилищата обикновено определят, се получава така, че понякога бащата не може да вижда децата три седмици. Това по никакъв начин не способства да бъде решен възникналият вече проблем и промененото отношение на децата, което не се дължи на промяна в грижата и отношението на баща им.
С оглед на това, постановеното от районния съд, свижданията да се осъществяват в събота и неделя, на всяка нечетна седмица от годината, е правилно. Същото се отнася и за празниците по Коледа, Нова година и Великден.
Един от спорните въпроси е този с посещенията на децата по време на Цветница и Лазаровден. С оглед на това, че остава само през настоящата година това да се осъществи, съдът намира, че няма обективни основания за премахването на това свиждане. Действително децата посещават последна група в детската градина и имат занятия, но по-добре е да имат допълнително домашно, ако са пропуснали материал, отколкото да не се видят с баща си.
Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1633ff1-1125-46f1-98e2-1e90ea557a28