Решение № 4941 от 05.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4941 гр. Пловдив, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330102405 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Делото е образувано по искова молба на „ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в София, против Д. П. З., ЕГН **********, поС.ен адрес в с. Ч., общ. С., и иск с правно основание в чл. 500 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането.

Според исковата молба, ищецът е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането, и като такъв - страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на водача по полица № ************, с която е застрахована гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „***********“ с рег. № **********. Ответникът, като водач на същия автомобил, причинил на дата ********** год. на надлез на автомагистрала „********“ в близост до гр. Р., пътнотранспортно произшествие, като при разминаване с лек автомобил „********“ не оставил достатъчно странично разС.ие между двата автомобила; при сблъсъка между двата автомобила, на лекия автомобил „****“ били причинени множество имуществени вреди.

По образувана от собственика на увредения автомобил преписка по щета № ************ от ********** г., ищцовото дружество изплатило на правоимащото лице (собственика А.) сумата от 1839.45 лв. застрахователно обезщетение, изчислено при условията на тотална щета по чл.390 от КЗ - стойността на възстановяване надхвърляла 1

70% от стойността на целия автомобил. Тъй като при произшествието З. не спрял управлявания от него камион, продължил движението и по този начин се отклонил от проверка, то се иска на основание чл. 500 ал. 1 от КЗ да заплати на застрахователя сумата от 1839.45 лв. регресно вземане, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – ************ год. до окончателното изплащане на вземането и разноските по спора, доколкото то не било платено въпреки нарочната покана.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Отрича да е знаел за настъпването на произшествието, при което напускането на произшествието не било извършено виновно. Възразява да е изтекла за вземането погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноските по спора.

Допустим осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането.

По същество, съдът установи следните факти :

Между страните не се спори по това, че на дата ******* год. отв. Д. З. е управлявал товарен автомобил „***********“ с рег. № *********, със застрахована при ищеца „*********“ на водача, полица № *********, при което става участник в ПТП на надлез на автомагистрала „*****“ в близост до гр. Р. Установява се от данните в протокола за ПТП и техническата експертиза , че при разминаване на товарния автомобил с лек автомобил , между двете превозни средства настъпва удар , при което по лекия автомобил има множество щети. З. не преустановява движението на товарния автомобил.

Не се спори по това, че по преписка по щета № ********** от ********* г., застрахователят е изплатил на третото правоимащо лице, собственик на лекия автомобил „******“ П. А. сумата от 1839.45 лв. застрахователно обезщетение, приемайки, че е налице т. нар. „********** „ на автомобила. Плащането е извършено на дата ******** г. , видно от приложеното платежно и описа към него.

По правото :

По силата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от Кодекса за застраховането, застраховател по задължителната застраховка „гражданска отговорност на водачите„ има право да получи платеното на трето лице застрахователно обезщетение от виновния водач, ако последния е напуснал мястото на произшествието, когато е било задължително по закон то да бъде посетено от органите на МВР.

Тоест, подлежат на съвкупно главно доказване от страна на ищеца в настоящото производство: 1. съществуването на договора за застраховка, към датата на увредата; 2. противоправно и виновно поведение на водача на застрахованото МПС; 3. настъпване на вреди –пряк резултат от това противоправно поведение на водача 4. напускане на произшествието от водача; 5 . задължение на органите на МВР да посетят това 2 произшествие 6. изплащането на обезщетение на пострадалия от страна на застрахователя, и 7. регресната покана до водача възстановяване на сумата по обезщетението.

По съществуването на договора за застраховка не се спори , представено е на л. 14 от делото заверено от страната копие от договора, полица № ***********, валидна към датата на ПТП , *********г.

Не се спори, че на същата дата между управлявания от ответника товарен автомобил и лекия автомобил „******* „ с държавен контролен номер *********** възниква ПТП, като товарния автомобил закача с греблото си лекия и му причинява щети, след което обаче З. не спира движението на товарния автомобил.

Спори се обаче дали тези деяния на З. са виновно извършени.

По делото е приложено друго такова , административнонаказателно дело № ****** по опис на ПРС за ****г. Решението на районния съд по него е било обжалвано, като според изричните мотиви на касационния Административен съд гр. П., З. няма вина за настъпването на произшествието и съответно – наказателното постановление е било отменено в частта си , с която ответника е бил наказан за причиняването на ПТП.

Решението е оставено в сила в друга част, касателно наказанието за неоказаното от З. съдействие за установяване на вредите (макар и никъде от данните от делото да не личи в какво точно се е изразява това “неоказване на съдействие“ , дали същия е бил канен да действа и от кого). Решението на АС П. по КАНД ******* г. е задължително за настоящия състав по смисъла на чл. 300 от ГПК, вкл. и по отношение на вината или нейната липса , както е в случая. Това е така, тъй като в производството по чл. 59 от ЗАНН, съдът винаги изследва вината на нарушителя като субективен елемент на административното нарушение, произнася се съобразно установеното и това произнасяне се ползва от силата на пресъдено нещо по същото дело.

Нормата на чл. 500 от Кодекса за застраховането има предвид само виновния за причиняването на репарираните вреди водач, този, чието поведение ги е предизвикало.

По дефиниция, гражданската отговорност на невиновен за настъпването на вредите водач не може да бъде ангажирана.

На следващо място , състава на чл. 500 ал. 1 т . 3 от Кодекса за застраховането изисква виновния водач да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Кога такова идване е задължително по закон, регламентира нормата на чл. 125 от Закона за движението по пътищата. В редакцията си към датата на произшествието , ******* г. обаче тази норма не предвижда каквото и да било относимо към казуса задължение на органите на МВР да посетят произшествие, напр. само заради това , че един от участниците в него го е напуснал. Така или иначе, в исковата молба отсъстват 3 твърдения З. да е шофирал след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или да е отказал да се подложи, или виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

С оглед казаното, отговорността на водача по реда на чл. 500 ал. 1 т . 3 от Кодекса за застраховането не може да бъде ангажирана , искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разноските се понасят от ищеца, в пълен размер предвид изхода на спора .

Воден от изложеното , съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на „ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица , бул. „Витоша „ № 89 Б, да бъде осъден Д. П. З., ЕГН **********, поС.ен адрес в с. Ч., общ. С., да заплати на ищеца сумата от 1839.45 лв. – главница, регресно вземане по чл. 500 от КЗ за изплатено по щета № ******* от ******** г., на П. А., застрахователно обезщетение по застраховка „*****“ № ***************, за претърпени по л.а. "***** " с държавен контролен номер ****** , вреди от ПТП на дата ******г., като неоснователен.

Осъжда „ДЗИ Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в София, район Триадица , бул. „Витоша „ № 89 Б, да заплати на Д. П. З., ЕГН **********, поС.ен адрес в с. Ч. общ. С., сумата от 500 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4