Решение № 762 от 01.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора И. Г. З. А. Ст. В. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно административно наказателно дело № 20221100604187 по описа за 2022 година

С решение от 09.12.2021г. по н. а. х. д. № 13004/14г. Софийски районен съд, НК, 101 с –в е признал подсъдимият Т. С. Т. за невиновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.5А вр.чл.130 ал.1 от НК,поради което го е оправдал по повдигнатото за това обвинение.

Против посТ.еното решение е постъпил протест от СРП и допълнение към него ,в който се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане решението да бъде отменено ,като се посТ.и ново, с което Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста.Моли за посТ.яване на осъдително решение.

Защитникът на подсъдимият ,счита ,че решението на СРС е правилно.Моли същото да бъде потвърдено.

Подсъдимият Т.,редовно призован не се явява.

Въззивния съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за усТ.ено следното:

За да посТ.и решението си,първия съд е приел ,че описаните действия на подсъдимото лице в посТ.лението не се субсумират под признаците на престъплението по чл.131 ал.1 т.5А вр.чл.130 ал.1 от НК,тъй като не изпълват изискванията на дефиницията за 1 деяние,извършено в условията на домашно насилие.Посочил е,че съгласно чл.93 т.31 от НК извършено в условията на домашно насилие е деяние,което е предшествано от системно упражняване на физическо или друго насилие.Изтъкнал е,че макар да са налице три деяния,то същите са извършени от подсъдимия в рамките на два последователни дни и между тях липсва,изискуемата се трайност и устойчивост,съгласно задължителната съдебна практика,въведена в ТР 3/71г на ВС.

Въззивната инстанция не споделя доводите на първия съд ,но счита че същия е достигнал до верен краен извод относно невиновността на подсъдимото лице.

Това е така ,тъй като въззивната инстнация счита ,че действията на подсъдимия спрямо пострадалата не се доказани по несъмнен начин.В посТ.лението на СРП е описаната фактология ,базирана изцяло на твърденията на пострадалата Г.,която подлежи на доказване в съдебното производство,с допустимите за това способи,уредени в НПК.В хода на съдебното следствие пред първия съд/протокол от съдебно заседание л.29 от съд.д./,пострадалата е отказала да дава показания,възползвайки се от разпоредбата на чл.119 от НПК.Волеизявлението й ,изключва от доказателствената съвкупност по делото и показанията й дадени в хода на досъдебното производство, на които се позовава обвинението,тъй като отказът й да дава показания в съдебната фаза,препятства ползването и на дадените вече такива въобще,в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.Липсата на пряк очевидец на инкриминираните действия,лишава обвинението от основния свидетел,уличаващ подсъдимия в престъпно поведение.Събраните други гласни доказателства по делото/показанията на свидетелите О.Г.,,М.Т. и Н.В./ са производни,тъй като съдържат частичен преразказ на споделени от пострадалата събития, на неуточнени дати ,при това приети с недоверие от страна на конкретните свидетели,поради което не биха могли да бъдат поставени в основана на осъдителен съдебен акт.Медицинските документи,съдържащи данни за телесни увреждания на пострадалата,освен ,че не сочат пряко към подсъдимия,/доколкото въпросът за авторството остава недоказан/,не сочат и на повече от едно деяние,така че да е налице и изискуемата се системност/съгласно чл.93 т.31 от НК/ за съставомерността на престъплението по чл.131 ал.1 т.5А от НК.

В обобщение на гореизложеното,въззивната инстанция счита,че твърдяното обвинение не е доказано по несъмнен начин,което води до оневиняването на подсъдимото лице Т..Доколкото първия съд е достигнал до същия краен извод,то атакувания съдебен акт не се нуждае от ревизия.

С оглед изложените съображения, и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.12.2021г.г. по н. а. х. д. № 13004/2020 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 101 с – в.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3