Решение № 48 от 04.03.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Ихтиман, 04.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело № 20211840101197 по описа за 2021 година

Предявени са от С. А. Е. чрез адв. В. С. срещу Р. К. Е. и П. М. Е. пасивно съединени искове, както следва:

1) петиторни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик на първия етаж от къщата, на двете помалки зимнични помещения към двора и на половината от таванското помещение, находящи се в недвижим имот с адрес гр. *, Софийска област, ул.

„***“ №1, представляващ дворно място с площ от 347 кв.м., представляващо УПИ XIII-570, в кв. 39 по плана на гр. *, Софийска област, ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда, както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху първия етаж от къщата, двете помалки зимнични помещения към двора и половината от таванското помещение.

2) искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9200лв., представляваща стойността на обогатяването на Р. К. Е. и П. М. Е. от ползването без правно основание на двете по - малки зимнични помещения към двора и на половината от таванското помещение, находящи се в недвижим имот с адрес гр. *, Софийска област, ул. „***“ №1 за периода от 01.11.2016г. до 29.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2021 г. до окончателното ѝ заплащане.

3) искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8860лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени в периода от 01.11.2016г. до 25.11.2021г. от действия на ответниците, изразяващи се в унищожаване на движими вещи, собственост на ищеца.

В исковата молба и в уточнителните молби се твърди, че по силата на 1 съдебно решение ищецът е собственик на първия етаж на къщата, на двете помлаки зимнични помещения към двора, както и на идеална част от двора, като таванът е обща част, които обаче са „окупирани“ от ответниците. Твърди, че подробно изброените в исковата молба движими вещи са собственост на ищеца и са били унищожени или присвоени от ответниците, като стойността им е 8860лв.. Поддържа, че от 01.11.2016г. до 29.09.2020г. е бил лишен от ползването на двете по - малки зимнични помещения към двора и на половината от таванското помещение.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че таванското помещение не е обща част, а е собственост на ответниците.

Поддържа се, че първият етаж и двете по - малки зимнични помещения към двора са собственост на ищеца, като двете по - малки зимнични помещения към двора не са заключени, ищецът има достъп до тях и не е лишаван от правото си да ги ползва. Твърди се, че ответниците не са ползвали нито един от имотите, собственост на ищеца, през периода от 01.11.2016г. до 29.09.2020г., не държат свои вещи в тях и не са му създавали пречки да ги ползва. Поддържа се, че ищецът не доказва, че е собственик на посочените в исковата молба движими вещи, че същите са се намирали в имота и че са унищожени от ответниците.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъда уважени.

Претендира разноски. В писмена защита развива доводи по съществото на спора.

В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител молят съда да отхвърли исковете, претендират разноски, за които представят списък. Правят възражение за прекомерност на претендираните разноски от процесуалния представител на ищеца. В писмени бележки процесуалният представител развива подробни доводи за неоснователността на предявените искове, прави анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от Решение от 25.03.1991г., постановено по гр. дело № 517 по описа на Районен съд Ихтиман за 1990г., че е извършена делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) целият с площ 352кв.м., съставляващ УПИ XIII - 570 (тринадесети за имот петстотин и седемдесети), в кв. 39 ( в квадрат тридесет и девети) по плана на град *, одобрен със заповед № АБ-134/1985г. и Заповед № ЛС-01-1082/1991г., ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда при граници и съседи на поземления имот: улица с О.Т 538-539, УПИ I -571, УПИ- II- 560, УПИ XII569, находящ се в град *, ул. „***“ № 1. Имотът е поделен между ищеца, от една страна и * А. * /брат на ищеца/ и ответница Р. К. Е., от друга страна.

Безспорно по делото е, че в дял на ищеца е предоставен първият жилищен етаж на сградата, находяща се в гореописания УПИ ведно с двете по - малки зимнични помещения откъм двора, ведно с 32,76% от общите части на сградата и дворното място – цялото с площ от 352 кв.м.

Страните не спорят и по обстоятелството, че на 29.09.2020г., след 2 нотариална покана, ответниците са предали на ищеца ключ от външната врата на недвижимия имот.

От съдебно Решение от 25.03.1991г., постановено по гр. дело № 517 по описа на Районен съд Ихтиман за 1990г. се установява, че в дял на ответницата Р. Е. и нейния съпруг е възложен вторият етаж на жилищната сграда, находяща се в УПИ XIII - 570 (тринадесети за имот петстотин и седемдесети), в кв. 39 ( в квадрат тридесет и девети) по плана на град *, одобрен със заповед № АБ-134/1985г. и Заповед № ЛС-01-1082/1991г., при граници и съседи на поземления имот: улица с О.Т 538-539, УПИ I -571, УПИ- II- 560, УПИ XII- 569, находящ се в град *, ул. „***“ № 1, ведно с таванското помещение над втория жилищен етаж, двете зимнични помещения откъм улицата ведно с 67,24 кв.м идеални части от сградата и дворното място, цялото от 352 кв.м.

От заверено за вярност копие на нотариална покана рег. № 2932,том: 1 акт:102, връчена, чрез нотариус *, рег. № 485 в НК, на ответниците, се установява, че ищецът е поканил двете ответници на 29.09.2020г. в 12:00 часа да се явят в нотариалната кантора, за да му предадат ключовете за имота, находящ се в град *, ул. „***“ № 1.

От заверено за вярност копие на констативен протокол акт № 112, том I, рег. № 3308 от 2020г. се установява, че на 29.09.2020г. в 12:00 часа ответниците са се явили в кантората на нотариус *, рег. № 485 в Нотариалната камара и са предали на ищеца следните вещи: ключ за лек автомобил – марка „*“, модел „*“ с рег. № *, ключ за входна улична външна врата на недвижим имот, находящ се град *, ул. „***“ № 1, талони № 003466315/22.12.2008г на МПС * * с рег. № * и препис – решение по гр. дело № 517/1990г. по описа на РС Ихтиман. Пред нотариуса ответниците са заявили, че не разполагат с ключ за вътрешна входна врата, както и с ключ за мазетата, разпределени в собственост на ищеца, за които са заявили, че не се заключват.

От свидетелство за регистрация /2бр/ на МПС се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „*“ ЖЛСИ, с рег. № * и на лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *.

От справки, издадени от СДВР, отдел „Пътна полиция“ става видно, че регистрацията на лек автомобил марка „* ЖЛСИ“ с рег. № * и лек автомобил марка „*“ *, рег. № *, е прекратена съответно през 2016г. и 2019г. поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“.

От удостоверение, издадено от МВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „*“, с рег: № *, чиято регистрация е прекратена на за 21.04.2017г.

От представените от ищеца и приети като доказателства по делото фактури, касови бележки и 1брой разрешение за изнасяне се установява, че той е закупувал конзоли, контакт двоен, контакт, дървесен материал, бойлер 80л, разрешено му е да изнесе един брой пералня - обикновена на 20.08.1998г. от електроремонтен завод „*“, ползвал е услуга за нарязване на винкел и ламарина за стелаж от „*“ АД. Съдът намира, че не се доказва ищецът да е закупувал един брой колело, както и отварачка, закачалка, розетка, тъй като представените платежни документи за закупуването на тези 3 вещи не идентифицират купувача, респективно собственика. Част от представените фактури са абсолютно нечетими, ето защо от тях не може да се установи нито какви вещи са закупувани, нито от кого.

От представените от ответниците фактури, платежни документи, гаранционни карти се установява, че техният наследодател * * е закупувал различна бяла техника - прахосмукачка марка „*”, бойлер „Елдом инвест“ 80л, пералня „Indesit“, закупувал е хладилник през 2010 г. и конвектор през 2012г. От служебна бележка, издадена от „* -96“ АД се установява, че на 01.04.2017г. * * е спечелил велосипед.

По делото са разпитани и свидетелите * В.ев * и *.

От показанията на двамата свидетели се установява, че ищецът ползва първия етаж на имота в град * и две мазета, а ответниците ползват втория етаж, другите две мазета и таванското помещение. Свидетелите посочват, че на първия етаж само една стая е измазана и с обзавеждане, в която стая е живяла майката на ищеца, а другите стаи са на груб строеж като в тях има стари вещи, като те не знаят чия собственост са тези вещи. И двамата свидетели заявяват, че в къщата /на първия етаж/ може да се влезе от външната врата на къщата и без ключ, като се дръпне нагоре ръчка на вратата, но до вратата има и закачен ключ. Свидетелят * заявява, че достъпът до мазетата на ищеца не е бил препятстван /няма поставени врати/ към момента, когато той е посещавал къщата с брата на ищеца, което е било преди 13.07.2020г. /датата на смъртта на брата на ищеца/. Не се установява от свидетелските показания ответниците да са съхранявали собствени вещи в мазетата или на етажа, собственост на ищеца.

Свидетелят * посочва, че лекият автомобил „*“ е бил ползван от брата на ищеца, но ищецът го е взел, като и двамата свидетели заявяват, че автомобилът и към момента на съдебното производство е паркиран пред къщата.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като ги прецени като обективни и логични, вътрешно непротиворечиви, а и непротиворечиви нито помежду си, нито на останалите събрани по делото доказателства.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите, които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, но по същество съдът ги намира за неоснователни и недоказани.

Чрез петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответниците, които я владеят или държат, без да притежават правно основание за това, да предадат фактическата власт върху спорна вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването, на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване на фактическата власт, включва три 4 юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. На ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответниците я владеят или държат, като в този случай, за да бъде отхвърлен осъдителният иск ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.

Ищецът е собственик на първи жилищен етаж от къщата и двете по малки зимнични помещения откъм двора. Това обстоятелство е безспорно по делото и се установява от съдебното решение, с което имотът е поделен. За да бъде уважен реванцикационният иск следва първите две материалноправни предпоставки да са налични кумулативно. Ищецът не успява да проведе пълно и главно доказване за наличието на втората материалноправна предпоставка от исковата претенция, а именно, че ответниците владеят първия жилищен етаж и двете по-малки зимнични помещения. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответниците не владеят първия жилищен етаж от сградата, доказва се, че той е на етап груб строеж и не е годен за обитаване. Що се отнася до зимничните помещения действително свидетелите посочват, че не знаят дали в мазетата, собственост на ищеца, ответниците съхраняват свои вещи. В тежест на ищеца е, обаче, да докаже твърдението си, че собственият му имот се владее от ответниците, а от показанията на двамата свидетели няма индикации, че ответниците са извършили действия, с които да упражнят владение върху собствените на ищеца мазета. Видно от констативния протокол, изготвен от нотариус *, рег.