Решение № 1274 от 20.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Варна , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501130 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище *** срещу Решение № 261305/19.11.2020 год., постановено по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Пасифлора“ ООД, с ЕИК 103824775, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Св. Св. Константин и Елена“, местност „Манастирски рид“, вила 559 иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 480 лева (единадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за ползване без основание ответното дружество на собствен на ищеца имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК и административен адрес *** за периода от 25.03.2013 г. до 11.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до необсъждане на относими към правния спор доказателства.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което делото да бъде решено според обема на притежаваното от въззивника – ищец материално право.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – ответник по иска и по въззивната жалба – Пасифлора“ ООД, с ЕИК 103824775, със седалище гр. Варна отговор на жалбата не е подаден.

Подадена е и частна жалба против Определението № 262890/18.03.2021 год. по гр.

1 дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането на Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище *** за изменение на първонинстанционното решение в частта му за разноските, като се отмени в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС-Варна, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 150 лева – разноски за изплащане на възнаграждение на вещо лице.

В съдебно заседание въззивникът не се явява, не се представлява. В писмено становище от 18.06.2021 год. поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемото дружество „Пасифлора“ ООД, със седалище гр.

Варна, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Съдът съобрази следното:

Производството по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище *** срещу „Пасифлора“ ООД, с ЕИК 103824775 и седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 480 лева (единадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за ползването без основание от ответното дружество на собствен на ищеца имот , представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост 600 кв.м., а по скица 606 кв. м., ведно с построената в поземления имот еднофамилна вилна сграда със застроена площ 65 кв. м., съставляваща обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори ***;

***; ***; *** и ***, с административен адрес *** за периода от 25.03.2013г. до 11.01.2014 год., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното и́ изплащане.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху гореописания имот въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 102/20.12.2007 год., том VI, рег.№ 12735, нот. дело № 1014/2007г. на нотариус с № 335 – Павлина Симеонова, с район на действие района на РС-Варна. В периода 25.03.2013г. до 11.01.2014 год. ответното дружество е ползвало имота му без основание и се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 11 480 лева – размера на спестения пазарен наем за имота за посочения период.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Пасифлора“ ООД, с ЕИК 103824775, със седалище гр. Варна е оспорил иска, с твърдения че дружеството е собственик на имота въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 106/23.09.2003 год. на ВнН, а договорът за покупко-продажба от 2007 год., въз основа на който ищецът твърди да е придобил собствеността върху имота, е нищожен и не го легитимира като собственик на описания имот. Не оспорва, че в процесния период е осъществявал, а и понастоящем осъществява фактическа власт върху имота, но твърди, че осъществяваната от него фактическата власт върху имота е в упражнение на правото му на собственост.

Поради изложеното ответникът счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

След предявяването на иска, с влязло в сила Определение № 10998/31.07.2014 год., 2 производството по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна е било спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 10913/2013г. по описа на РС -Варна. Производството по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна е било образувано по предявен от настоящия ответник „Пасифлора“ ООД, със седалище гр. Варна срещу настоящия ищец Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище ***, положителен установителен иск за собственост върху същия имот, с твърдян придобивен способ – договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 106/23.09.2003 год., том І, рег. № 871, дело № 67/2003 год. на нотариус № 382.

С влязло в сила на 18.12.2017 год. Решение № 3105/13.07.2015 год. по гр. дело № 10913/2013 г. по описа на РС-Варна е признато за установено по отношение на Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище ***, че „Пасифлора" ООД, ЕИК 103824775, със седалище и адрес на управление: ***, е собственик на недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, с площ от 600 кв. м., находящо се в ***, съставляващо имот пл. № 1675 в кв. 53 по плана на местността, при граници на мястото: път; имот пл. № 16810; имот пл. № 1676; имот пл. № 2208, ведно с находящата се в същото място постройка, с площ от 35 кв. м., придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 106, том I, peг. № 871, дело № 67 от 23.09.2003г. на нотариус К.П., с peг. № 382 и район на действие района на РС-Варна. В цитираното решение имотът не е индивидуализиран по действащите към постановяване на решението, а и към датата на предявяване на иска, кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, но видно от исковата молба, по която е било образувано гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна (понастоящем в. гр. дело № 1130/2021 год. на ОСВарна) се касае за един и същ недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост 600 кв. м., а по скица 606 кв. м., ведно с построената в поземления имот еднофамилна вилна сграда със застроена площ 65 кв. м., съставляваща обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***; *** и *** по

КК на гр. Варна.

След като с влязлото в сила Решение № 3105/13.07.2015 год. по гр. дело № 10913/2013 г. по описа на РС-Варна е прието за установено в отношенията между страните, че настоящият ответник – ищец по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна) е собственик на процесния имот въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 106/2003 год. на ВнН, се налага извода, че ищецът по настоящото дело – ответник по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна, не е бил собственик на процесния имот, нито в периода 25.03.2013г. до 11.01.2014 год., нито в периода от 20.12.2007 год. (скл. на договора по нот. акт № 102/2007 г. на ВнН) до 14.11.2016 год. – приключването на съдебното дирене по в. гр. дело № 1819/2016 год. на ОС-Варна, с решението по което е потвърдено първоинстанционното решение по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна, след което съдебно дирене решението по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна е влязло в сила. Този извод следва от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. дело № 10913/2013 год. на РС-Варна и по – конкретно от т. нар. установително действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение – че правото на собственост върху имота в патримониума на настоящия ответник е съществувало от момента на възникването му, т. е., от придобиването му с договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 106/2003 год. на ВнН, до момента на приключването на съдебното дирене в производството по в. гр. дело № 1819/2016 год. на ОС-Варна /14.11.2016 год./, след което съдебно дирене решението е влязло в сила.

Поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение № 3105/13.07.2015 год. по гр. дело № 10913/2013 г. по описа на РС-Варна, с което искът за собственост на „Пасифлора" ООД, ЕИК 103824775, със седалище гр. Варна против 3 ищеца по настоящото дело Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище ***, по отношение на процесния имот – ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ по документ за собственост 600 кв.м., а по скица 606 кв. м., ведно с построената в поземления имот еднофамилна вилна сграда със застроена площ 65 кв. м., съставляваща обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, при граници на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***; *** и

*** по КК на гр. Варна – е бил уважен, не следва да се обсъждат твърденията и доводите на ищеца, че е собственик на процесния имот въз основа на договора за продажба по нот. акт № 102/20.12.2007 год. на ВнН, както и че е собственик на 6 кв. м. от процесния имот въз основа на Заповед № 698/19.11.2013 год. кмета на район „Приморски“ - община Варна, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито представените в тяхна подкрепа доказателства. Това е така, защото фактите, твърдяни от ищеца и на които същият основава правото си на собственост върху процесния имот за периода 25.03.2013г. до 11.01.2014 год., който въпрос е обуславящ и е елемент от фактическия състав на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, са се осъществили преди съдебното дирене, след което решението по гр. дело № 10913/2013 г. по описа на РС-Варна е влязло в сила.

При това положение не е налице неоснователно обогатяване на ответното дружество за сметка на ищеца, в резултат на ползването от дружеството без основание на собствен на ищеца имот, описан по – горе, в периода 25.03.2013 год. – 11.01.2014 год., тъй като дружеството-ответник е осъществявало фактическа власт върху имота (ползвало е имота) в упражнение на правото си на собственост.

По тези съображения предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба срещу Определението Определението № 262890/18.03.2021 год. по гр. дело № 6721/2014 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлено искането на Н. П. П., действащ като едноличен търговец с фирма „П. – Н. П.“ с ЕИК 1040011015, със седалище *** за изменение на първонинстанционното решение в частта му за разноските и отмяната му в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на РС-Варна, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 150 лева – разноски за изплащане на възнаграждение на вещо лице, съдът приема следното: