Решение № 836 от 24.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Варна, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаил М. при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Михаил М. Гражданско дело № 20203100102307 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по предявен главен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Т. Д. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Казашко, общ. Варна да заплати на Й. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, кв. **, сумата от 33324,47 евро /65177 лева/, представляващи сбор от сумите изтеглени от ответницата и преведени по нейна сметка за периода от 09.11.16г. до 25.01.18г., при изпълнение на неформален договор за поръчка от 17.03.2016г., при представителна власт учредена с пълномощно рег. № 9632/12.07.2016г. с нотариална заверка на подписа, за които суми се твърди, че не са отчетени на ищеца или разходвани в негов интерес , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на настоящия иск в съда – 24.08.2020г. до окончателно заплащане на задължението.

Предмет на спора е и предявен иск за присъждане на мораторна лихва върху претендираната главница в размер на 6287,36 евро /12 297 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.10.2018г., на която датата е сезиран съда с първоначалния иск до 21.08.2020г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен главният иск е предявен осъдителен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата 1 да заплати сумата 33324,47 евро /65177 лева/, с която същата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, формиран от паричните средства собственост на ищеца, изтеглени и преведени от собствените му сметки в сметки на ответницата за периода 09.11.2016г. – 25.01.2018г., който иск е предявен за останалите парични суми изтеглени и преведени за друг период от време и различни размери от общия размер на вземането от 85177 лева, предявен след постановяване на решение № 588/16.10.2024г. по гр. дело № 4152/2023г. на ВКС, с което ответницата е осъдена за заплати на ищеца сумата от 20000 лева, с които неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на настоящия иск в съда – 24.08.2020г. до окончателно заплащане на задължението.

По отношение на главния иск с правно осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД се излагат твърдения, като се посочва, че по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите №9632/12.07.2016г., ищецът е упълномощил ответницата с широк кръг от права, включително и с правата да го представлява пред всички банки и клонове в страната, както и да оперира неограничено с всички негови сметки в лева и валута, да внася и тегли суми в брой без ограничение относно размера и честотата, и пр. права. Вследствие учредените й права, ответницата осъществила изтегляне на парични средства от банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД и „СЖ Експресбанк“ АД, като за периода 17.03.2016г. – 25.01.2018г., тези средства възлизали на общата сума от 85177 лева. Твърди, че считано от 17.03.2016г. между страните по спора са възникнали мандатни отношения, по които ответницата в качеството й на пълномощник е изявила воля с конклудентни действия /изтегляне на първата сума от банковата му сметка/. По силата на така възникналото правоотношение в тежест на ответницата е възникнало задължението да даде сметка на ищеца във връзка с изпълнението по мандата и да му предаде всичко получено по него.

Настоящият последващ иск за сумата от 67177 лева, предявен за периода от 09.11.16г. до 25.01.18г., се формира от разликата между общия размер на изтеглените от ответницата от банкови сметки на ищеца суми от 85177 лева и сумата от 20000 лева, която му била присъдена с решение № 588/16.10.2024г., постановено по гр. дело № 4152/2023г. на ВКС. Процесната сума от 67177 лева, за процесния период от 09.11.2016г. до 25.01.2018г. се формира от сумите 2 изтеглени от банкови сметки на ищеца, както следва: за периода 09.11.2016г. – 14.02.2017г. от негова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД – 28000 лева; за периода 14.02.2017г. до 24.03.2017г. отново от същата сметка в „УниКредит Булбанк“ АД – сумата от 23077 лева; за периода от 16.11.2016г.-25.01.2018г. от негова сметка в СЖ „Експресбанк“ АД сумата от 14100 лева.

Излагат се твърдения, че ищецът на 29.10.2018г. е предявил първоначален иск срещу ответницата за сумата от 20000 лева, същият формиран от изтеглени парични суми от негова банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, за периода от 17.03.2016г. до 07.11.2016г., при общо изтеглена сума от 85177 лева /съобразно уточненията дадени с уточнителна молба от 26.02.2026г., а към момента на първоначалното сезиране на съда при твърдения, че те възлизат в общ размер от 86971,50 лева/. Главното основание, на което ищецът обосновал този иск било обусловено от твърденията за възникнало мандатно правоотношение между страните – главен иск с правно осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД, а в условията на евентуалност били предявени искове с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Излагат се в обстоятелствената част на исковата и уточнителните молби подробни твърдения, при които е протекло производството пред първоинстанционната съдебна инстанция /ВРС/, съответно въззивна такава /ВОС/, като се посочва, че с решение № 63/22.04.2021г., постановено по гр. дело № 2380/2020г. по описа на ВКС е отменено въззивно решение на ВОС, като предявеният главен иск с правно осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата от 20 000 лева на настоящия ищец срещу ответницата е отхвърлен, като делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на предявените евентуални искове.

Твърди, че следва да бъде зачетена задължителната сила на мотивите на влязлото в влязло в сила решение, което е постановеното по гр. дело № 2380/2020г. по описа на ВКС, съобразно което било прието, че за времето на отсъствие на ищеца от страната, а именно за периода 02.11.2016г. – 24.03.2017г. са били заплатени от ответницата, след изтегляне на суми от банкови сметки на ищеца и преведени по личната й банкова сметка, суми в размер на общо 49500 лева. Тази обща сума била заплатена от ответницата по договор за изработка от 02.11.2016г., който бил сключен от нея, но за сметка на ищеца с предмет строителство на къща в имот пл. №IV-611 намиращ се в село Казашко, община Варна, последният собственост на ответницата. При тези 3 съображения намира, че с това решение на ВКС е прието, че платените от ответницата общо 49500 лева, заплатени по договора за строителство на къщата са разходвани в полза на ищеца. Твърди се, че с това решение на ВКС от 2020г. предявеният главен иск с правно осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД е отхвърлен, доколкото е възприето, че със сумата от 20 000 лева, като част от сумата от 49500 лева, ответницата е заплатила задължение за ищеца по договора за строителство, при което при плащане на неговото задължение по договора от 02.11.2016г., тя му е отчела тази сумата /от 20000 лева/. Доколкото предявеният главен иск с правно осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД е бил отхвърлен при наличието на отчет от ответницата, то се е стигнало до разглеждане на евентуалния осъдителен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД. По него е постановено окончателно съдебно решение № 588/16.10.2024г., постановено по гр. дело № 4152/2023г. на ВКС, с който ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, с която тя неоснователно се е обогатила.

Доколкото общо изтеглените от ответницата от сметка на ищеца суми възлизат на 85177 лева и след приспадане на сумата от 20000 лева, по която с решение № 63/22.04.2021г., постановено по гр. дело № 2380/2020г.на ВКС е прието, че задължението за отчет е изпълнено, се предявява иск за сумата от 33324,47 евро /65177 лева/, представляващи сбор от сумите изтеглени от ответницата и преведени по нейна сметка за периода от 09.11.16г. до 25.01.18г., при изпълнение на неформален договор за поръчка от 17.03.2016г., при твърдения, че тези средства не са отчетени и предадени на ищеца.

Ищецът сезира съда и с иск за присъждане на мораторна лихва за забава върху процесната главница в размер на 12297 лева, формиран за периода от депозиране на първоначалната искова молба в съда – 29.10.2018г. до 21.08.2020г. /преди сезиране на съда с настоящия иск/. Излагат се твърдения, че началният период на този иск е определен от момента на депозиране на първоначалната искова молба срещу настоящата ответница в съда – 29.10.2018г., като се поддържа, че тази първа искова молба има характер на покана до длъжника за плащане на сумата.

В условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск е предявен иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД. Този евентуален иск се е обосновава при твърдения, че процесната с сума от 65177 лева ответницата се е обогатила за сметка обедняването на ищеца, като с тези негови средства, които са 4 изтеглени за процесния период от 09.11.2016г. – 25.01.2018г. тя е заплащала дължимото възнаграждение по договор за изработка от 02.11.2016г., който договор е с предмет построяване на къща в нейн имот в село Казашко, община Варна. В уточнителните молби се излагат допълнителни твърдения по евентуалния иск, като се посочва, че ако бъде възприета задължителната сила на мотивите на решение по гр. дело № 2380/2020г. на ВКС, от което следва, че общо заплатената от ответницата сума, която е в полза на ищеца, същата по договор за изработка от 02.11.2016г. възлизат на 49500 лева, то след приспадане на сумата от 20 000 лева, която вече му е присъдена с влязло в сила съдебно решение на ВКС от 2024г., а т.е. със сумата от 29500 лева обогатяването на ответницата е осъществено чрез придобиване на собствеността върху построената къща върху нейна земя, което обогатяване за същата е за сметка на ищеца. За разликата над заплатеното по строителството на къщата до пълно предявения размер от 67177 /след уточнение на размера на иска/ лева или за сумата от 35677 лева /67177 лева - 29500 лева/, ответницата се е обогатила за сметка на ищца, доколкото тези парични средства са били получени от нея без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се излага становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че страните са живели на съпружески начала през процесния период, като са имали общо домакинство и общ бюджет. Не се оспорват факта, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. №9632/12.07.2016г. ищецът е упълномощил ответницата с широк кръг от пълномощия, в това число и да го представлява пред банки, като оперира неограничено с негови банкови сметки, включително и да изтегля парични суми от тях. Излагат се възражения, като се посочва, че по искане на ищеца, тя е изтегляла парични средства /от по 2000 лева/ от негова сметка, които след изтегляне му е предавала лично. С тези средства ищецът заплащал свои лични нужди – разходи по почивки, издръжка на дете, връщане на заем на трети лица.

Посочва се, че ответницата по искане на ищеца е изтегляла и по-големи суми от сметки на ищеца, които са били предназначени за корабни агенти във връзка с осъществяваната от ищеца дейност. За изтеглените парични средства от ответницата, ищецът е бил известяват посредством получаване на кратко текстово съобщение по мобилен телефон, поддържал също така и онлайн банкиране. Ответницата е изпълнявала дейността, по която е била 5 упълномощена, като при теглене на средства е уведомявала ищеца, а парични средства са му били предавани след изтеглянето им.

Оспорва се твърдението, че с изтеглените от сметки на ищеца суми ответницата се е обогатила, като излага насрещни възражения, че на 02.11.2026г. е сключила договор за изработка от името и за сметка на ищеца, който договор е с предмет построяване на къща в дворно място в село Казашко, община Варна, при уговорена цена 40000 лева. Плащането по договора било уговорено на етапи, като същото се извършвало и от двете страни по настоящия спор, в зависимост от това дали ищеца към съответния момент е бил в страната или извън нея предвид това, че е работил в корабни компании. Доколкото страните са живеели на съпружески начала, ответницата посочва, че в качеството и на упълномощено от ищеца лице е осъществявала плащания в негов интерес, през време отсъствието му от страната, при което намира, че главният иск с правно осн. чл. 284, ал.2 ЗЗД за неоснователна.