Решение № 32 от 03.01.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 146/2019
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 03.01.2020
- В сила
- 28.01.2020
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 32 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№
2038 гр. Перник, 03.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00146 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу И.С.Й., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 704,67 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 117,96 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 06454/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от нормата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез назначение му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Същия оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото, като твърди, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да сочат, че ответника е собственик на процесния имот. С тези съображения моли за съдебно решение, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, като намира същите за доказани по основание и размер. Ответникът не се явява, не се е явил и назначения особен представител.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4686 от 21.09.2018г. по ч. гр. д. № 06454 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, и в частност: заверено копие на
Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 11.03.1988г. се установява, че на 11.03.1988г. ответникът и лицето Зоя Василева Йонева са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. От представената и приета по делото справка от Община Перник с изх. № 19/ГРС-7690 от 12.11.2019г. се установява, че ответникът И.С.Й. и лицето З. В.
Й. са съпрузи, сключили граждански брак на 28.03.1971г., поради и което съдът намира, че ответникът и З. В. Й. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот в режим на СИО.
Съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е, че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции.
Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди“.
За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.