Определение № 401 от 11.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Пазарджик, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно частно наказателно дело № 20255200600695 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243, ал.7 и 8 от НПК.

Образувано е по жалба на Министерство на културата на Република против определение рег.№ 422 от 18.07.2025г. постановено по чнд № 949/2025 г. по описа на РС-Пазарджик. С посоченото определение районният съд е оставил без разглеждане жалбата на Министерство на културата на Република против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.06.2025 г. на Районна прокуратура гр. Пазарджик по ДП № 214/2021 г. по описа на ОД МВР Пазарджик, пр. пр. № 4157/2021г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик., с което е прекратено наказателното производство ,водено за престъпление по чл.311ал.1 НК. , като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

С жалбата се иска окръжният съд да отмени определението на районния съд, както и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.Изложени са съображения, че Министерство на културата е претърпяло материални и неимуществени вреди, поради което и има правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване.

Окръжният съд, като съобрази изложеното в жалбата, атакувания с него съдебен акт и материалите по делото, намира, че правилно РСПазарджик е приел, че жалбата на Министерство на културата е процесуално недопустима, тъй като изхожда от лице което няма качеството на пострадал или ощетеното юридическо лице от 1 престъплението по чл. 311ал.1 от НК, предвид разпоредбата на чл.

243, ал.4 вр. чл. 74 от НКП.

Престъплението по чл. 311ал.1 от НК е формално и в неговия фактически състав не се включва наличие на вредоносен резултат.

Обект на документите престъпления, каквото е и престъплението по чл. 311ал.1 от НК е установеният ред и начин за съставянето и използването на документите. Отграничаването на обекта на документните престъпления е определящо за отговор на въпроса дали може да има пострадал или ощетеното юридическо лице от този вид престъпления. Възможно е в някои случаи наред с увреждане на правната сигурност на документирането да бъдат увредени и други правно защитени блага и интереси/правото на собственост или някои нематериални права/. Доколкото обаче, допълнително настъпилите вреди не са съставомерни и не произтичат от престъпното деяние в тесен смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал или ощетеното юридическо лице от престъплението по чл. 311 ал.1от НК в значението на чл. 74 от НПК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВКС. Следва да се посочи още, че макар и досъдебното производство за процесното деяние да е започнало по сигнал на Главният директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" гр. София с данни относно разрушаване на недвижима културна ценност - жилищна сграда с административен адрес: гр. Пазарджик,ул. „Т.“ **, в УПИ ****, кв.

*** по плана на гр. Пазарджик, с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Пазарджик, то обвинението по 311, ал.1 НК не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице. Поради това и формално законът не го определя като пострадал/ощетено юридическо лице от престъпление. Защото освен всичко, което законът поставя като изискване за пострадалия/ощетеното юридическо лице като фигура в процеса, е лицето /физическо или юридическо/, да е претърпяло вреди от престъплението - предпоставка за участие в производството от общ характер като частен обвинител или граждански ищец. Това могат да бъдат пострадали или техни наследници, както и юридическите лица, потърпевши от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. При документните престъпления, каквото е процесното, поначало липсата на съставомерни вреди предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на по-широк 2 кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. Следва да се отбележи, че това е принцип, от който има и изключения, т.е. на обезщетяване в определени случаи подлежат и несъставомерни вреди, но трайна и непротиворечива е съдебната практика, че тези вреди все пак следва да са пряка и непосредствена последица от деянието. Документните престъпления не са сред изключенията и при този вид престъпления не се допуска участието на граждански ищец, тъй като се счита, че няма как да има преки и непосредствени вреди, а те може да са опосредени единствено от последващи действия или юридически факти, поради което няма пострадал/ощетено юридическо лице (вж. напр. Решение 54/06.04.2012 г. на ВКС по н.д. 3009/2011, II НО, НК).

С оглед изложеното въззивния съд счита, че правилно и законосъобразно пръвоинстанционния съд е приел, че жалбоподателя Министерство на културата не разполага с правен интерес да обжалва постановлението на районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство, тъй като пострадало лице може да бъде само лице претърпяло вреди от престъпление, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици – вредите са елемент от обективната страна на престъплението, посочено в НК.

Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Пазарджишкият окръжен съд прие, че обжалваното определение не нарушава законните права и интереси, претендирани от жалбоподателят,за който остава открита възможността да атакува постановлението на РП по реда предвиден в разпоредбата на ал.10 на чл.243 от НПК пред прокурор от по горестояща прокуратура,а не по линията на съдебният контрол в производството по чл.243 ал.4 от НПК.

ОП-Пазарджик в случаят е компетентна да извърши служебна проверка за правилността и законосъобразността на постановлението на РП-Пазарджик.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Пазарджикият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 422 от 18.07.2025г.

3 постановено по чнд № 949/2025 г. по описа на РС-Пазарджик.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4