Решение № 415 от 07.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Бургас, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Д.а като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20222100100961 по описа за 2022 година

Производството е образувано искова молба на Т. А. П., ЕГН ********** от гр. ***, жк ***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** против ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ 5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев и Гаранционен фонд, Булстат 121446665, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ 2, ет.4 за осъждане на ответния застраховател да заплати на ищцата сумата от 150000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на *** й А.И.А. в резултат на ПТП на 24.06.2017г., ведно със законната лихва от 17.05.2022г. до 21.06.2022г. в размер на 1500.12 лева и законната лихва от завеждане на делото до изплащането, евентуално да бъде осъден Гаранционния фонд да й заплати посоченото обезщетение, ведно със законната лихва от 26.04.2022г. до 21.06.2022г. в размер на 2375.19 лева и законната лихва от завеждане на делото до изплащането.

В исковата молба се твърди, че на 24.06.2017г. на пътя от кв.Ветрен към гр.Бургас, С.Д.Й., управлявайки л.а. Фиат Пунто, рег. № А4480КМ, неправомерно навлязла в насрещното платно и се блъснала челно в насрещно движещия се л.а.“Рено Меган“, рег. № СВ3937ВК, управляван от В.Е.А.. Това е станало, докато А. е извършвал неправилна маневра по изпреварване на л.а.“Опел Корса“. В резултат на удара л.а.“Фиат Пунто“ се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, протрил се в мантинелата и се преобърнал по таван. Водачът на л.а.“Рено Меган“ е имал възможността преди удара да се изтегли вдясно, да спре, да намали скоростта и да се върне в дясната лента. В резултат на удара водачката на л.а.“Фиат Пунто“ С.Й. и пътника в колата на предната седалка А.А. загиват на място. А. е бил с поставен предпазен колан. Загинал е заради счупване на шийни прешлени с прекъсване на гръбначния мозък. С присъда на БАС по НОХД № 222/2021г., след отмяна на първоинстанционната присъда, водачът В.Е.А. е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице. Л.а.“Фиат Пунто“ е нямал застраховка ГО, а л.а.“Рено Меган“, управляван от В.А., е имал валидна застраховка ГО при ответния застраховател. Твърди се, че смъртта на А. се е отразила много тежко на ищцата, която е негова единствена *****. Тя е имала силна връзка с *** си, макар и пълнолетна и със собствено семейство. ***та е подкрепял и окуражавал ищцата във всичко. Макар да не са живеели в едно домакинство, те са се виждали по семейни събирания и празници. След смъртта на ***та, ищцата е чувствала повишена тревожност, безапетитие, подтиснато настроение и мъка. Моли се исковете да бъдат уважени, като главният иск е против застрахователя по ГО на виновния водач, а евентуалният иск е против Гаранционния фонд, в случай, че вина за ПТП-то има водачката 1 на л.а.“Фиат Пунто“, който е бил без валидно сключена застраховка ГО.

Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл.557 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ответникът Гаранционен фонд е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е направил възражение за погасяване на иска по давност. Счита иска за недопустим, понеже ГФ не плаща за вреди, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в МПС, като е знаело, че същото не е застраховано и е било наясно с това обстоятелство. Загиналият е собственик на МПС-то и съответно е знаел, че автомобилът няма застраховка ГО. Не е налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ за заплащане на обезщетение. Липсват доказателства за механизма на ПТП, като ответникът оспорва твърденията в исковата молба в тази връзка. Счита, че вина за инцидента има само В.А.. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е било с предпазен колан. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Според чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано от ГФ, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП-то. Оспорва се началният момент на изпадане на ответника в забава, като счита, че забавата настъпва от подаване на исковата молба.

Този ответник е поискал да бъдат привлечени на негова страна като помагачи наследниците на С.Д.Й., за която също се твърди в исковата молба, че има вина и е съпричинила ПТП-то. Съдът е намерил искането за основателно, понеже твърденията са, че автомобилът, който е бил управляван от Й., е бил без застраховка ГО. При това положение, ако Гаранционният фонд бъде осъден да заплати обезщетение, на основание чл.558, ал.7 КЗ ще има право на регресно вземане против деликвента, който е нямал застраховка ГО, респ. против неговите наследници. След като ответникът би имал такова регресно вземане, той има и интерес от привличането на негова страна на наследниците на Й. като помагачи, поради което искането е било уважено и са конституирани наследниците К. Й. Й. и С. Й. Д. като помагачи.

Ответникът ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД също е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и причините за същото. Оспорва твърдението за това кой е виновният водач. Заявява, че виновен за инцидента е другият водач, който е навлязъл в насрещното платно за движение. Прави възражение за съпричиняване на ПТП от пострадалото лице, което не е носило предпазен колан. Налице е независимо съизвършителство и съвина между водачите на двата автомобила. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Оспорва се датата на изпадане на ответника в забава и периода и размера на лихвите.

Този ответник също е поискал да бъдат привлечени на негова страна като помагачи наследниците на С.Д.Й., за която в отговора се твърди, че тя е съпричинила ПТП-то. Заявено е от ответника, че интересът му от привличане на лицата за помагачи е наличието на съвина между застрахования в Булстрад водач и водача на автомобила /наследодател на лицата/, за който не е била сключена застраховка ГО. Съдът е намерил искането за неоснователно.

Според БОС, в случая ответният застраховател няма право на регресен иск по отношение на наследниците на С.Д.Й.. Той не е бил в договорно правоотношение с Й., за която се твърди, че е управлявала автомобил без застраховка ГО. Дори и да се докаже, че Й. също е причинила инцидента, ответникът няма право на иск против нея, респ. против наследниците й. Разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ се отнася до солидарната отговорност на застрахователите, ако причинителите на ПТП са различни и при тази хипотеза един от застрахователите може да иска друг застраховател да бъде привлечен като помагач. В конкретния случай обаче се твърди, че автомобилът на Й. е бил без застраховка ГО, т.е. няма друг застраховател, който може да бъде привлечен като помагач, като според БОС не е допустимо ответникът да иска привличането на наследниците на деликвента, тъй като няма иск против тях. По тези съображения искането на ответника за конституиране на лицата като помагачи е било отхвърлено.

Третите лица помагачи са подали становище, с което оспорват иска.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.06.2017г. на път от кв.Ветрен към гр.Бургас се е случило ПТП, довело до 2 смъртта на А.И.А., *** на ищцата.

С присъда № 7/28.04.2021г., постановена по НОХД № 894/2020г. Окръжен съд Бургас е признал за невиновен подсъдимия В.Е.А. в това, че на 24.06.2017г. в гр.Бургас, на ГП 1-6, в района на км. 488, при управление на МПС лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ3937ВК, при посока на движение към гр.София, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно тези, визирани в чл.42, ал.2, т.3, чл.42, ал.1, т.2, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр. 2 ЗДвП, като след като е възприел, макар и със закъснение неправомерно движещият се в лентата му автомобил Фиат Пунто, съставляващ опасност, не предприел намаляване на скоростта и спиране на управлявания от него л.а. Рено Меган Сценик и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, а именно на С.Д.Й., И.Г.В., Я.Н.Б., А.И.А. и И.С.И., като е оправдан по повдигнатото обвинение. С присъда № 1/10.05.2022г. на БАС по ВНОХД № 222/2021г. първоинстанционната присъда е частично отменена и подсъдимият В.Е.А. е признат за виновен в това, че на 24.06.2017г. в гр.Бургас, на ГП 1-6, в района на км. 488, при управление на МПС лек автомобил “Рено Меган Сценик“, с рег. № СВ3937ВК, нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на С.Д.Й., И.Г.В., Я.Н.Б., А.И.А. и И.С.И., поради което на основание чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 вр. ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, при условията на чл.66 НК, отделно подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. Присъдата е оставена в сила с решение № 191/23.05.2023г. на ВКС по НОХД № 819/2022г.

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Доколкото в случая е налице влязла в сила присъда, следва да се приеме за безспорно извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо виновен за ПТП-то е В.Е.А., който на процесната дата, управлявайки лек автомобил Рено Меган Сценик, с рег. № СВ3937ВК, е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил сблъсък с л.а. Фиат Пунто, рег. № А4480КМ, управляван от С.Д.Й., която се е движела неправомерно в насрещното движение, при което е причинена смъртта на А.И.А., пътуващ в този автомобил. Й. също има вина за ПТП-то, но главният иск против застрахователя касае вината на А. като застрахован водач.

Смъртта на А. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Това се установява както от влязлата в сила присъда, така и от изготвената съдебно-медицинска експертиза.

Лицето е починало от получена фрактура на шийни прешлени с прекъсване на гръбначния мозък. Касае се за травма при т.н. камшичест удар.

В отговора си ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е оспорил наличието на застрахователно правоотношение, но съдът счита, че то се доказва от записаното в констативния протокол за ПТП, в който ясно е посочен номерът на полицата и срокът на 3 действие. Освен това в една от молбите на ответника по повод привличането на помагачи на негова страна, е записано, че се твърди съвина между застрахования в ЗЕАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД водач и водача на л.а.“Фиат Пунто“, т.е. ответникът с тази си молба е признал, че е застраховател на В.А.. Ето защо съдът приема, че това лице има валидна, към датата на произшествието, застраховка ”ГО” в ответното дружество.

Причинителят на смъртта на А. е извършил деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.

Гражданската му отговорност като водач на МПС е застрахована при ответното дружество.

Принципно основателно е възражението на застрахователя, че е налице независимо съизвършителство и съвина между водачите на двата автомобила. Това е така, понеже С.Д.Й. поради невнимание и грешка се е движела в лентата за насрещното движение към момента на ПТП. Този факт обаче не може да намали отговорността на водача А., който е признат с влязла в сила присъда за причинител на процесното ПТП.

Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическият състав на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответния застраховател за заплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на *** й, следствие на ПТП.