Акт от 09.10.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 270 град Велико Търново, 09.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело №

249/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от *** М.И. от САК, като пълномощник на Б.Б.А. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Велико Търново. С молбата, с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди от Наказателно постановление № 19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на началник сектор към РУ гр. Горна Оряховица, ОДМВР

– Велико Търново, отменено с влязло сила решение по АНД № 463/2019 г. на Горнооряховския районен съд. Излагат се доводи, че претендираната сума – заплатено адвокатско възнаграждение, е пряка и непосредствена вреда, причинена във връзка с обжалването на издаденото срещу ищеца наказателно постановление. Позовава се на тълкувателната практика на ВКС и ВАС. Предвид гореизложеното моли да се уважи предявения иск изцяло като се осъди ОДМВР гр. В. Търново да заплати на ищеца претендираната сума.

Претендира присъждането и на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.

Велико Търново, чрез процесуалния си представител моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Излага аргументи, че в приложеното АНД се съдържало единствено адвокатско пълномощно, а не и договор за правно обслужване, в който е уговорено заплащане на адвокатската услуга.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение, че искът е основателен и доказан с представените към исковата молба доказателства за заплащане на адвокатски хонорар.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че срещу Б.А. е било издадено Наказателно постановление № 19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на началник сектор към РУ гр. Горна

Оряховица, ОДМВР – Велико Търново, с което на ищеца е била наложена глоба в размер на 50 лв. Наказателното постановление е оспорено от ищеца с жалба, подадена от *** М. И. и впоследствие отменено от Горнооряховският районен съд с решение № 400/03.12.2019 г. по АНД № 463/2019 г. Решението на районния съд не е било обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Велико Търново и е влязло в сила на 31.12.2019 г., видно от отбелязването върху същото.

В производството пред ГОРС Б.А. е представляван от *** М. И. въз основа на пълномощно /л. 18 и л. 23 от АНД № 463/2019 г./, като последният е депозирал молба на 27.09.2019 г., с която не е направил доказателствени искания и е изложил доводи по съществото на спора.

В кориците на АНД № 463/2019 г. липсват документи, от които да е видно наличието на договорена и заплатена сума за осъщественото процесуално представителство по делото от упълномощения адвокат. Към исковата молба са приложени договор за правно обслужване от 09.06.2019 г. между Б.Б.А. и Адвокатско съдружие „Сенсус Веритас – И. /л. 10/ и партньори“ и фактура № 128/13.06.2019 г., издадена от Адвокатско съдружие „Сенсус Веритас – И. и партньори“ за сумата от 300 лв. /л. 11/.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно НП. Ищец е адресатът на отмененото НП. Ответникът – ОДМВР гр. В. Търново е юридическото лице, в състава на което е издателят на НП. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и чл. 7 от ЗОДОВ. Съдебното следствие по административнонаказателното производство е приключило на 30.10.2019 г., преди измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., при което не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ.

С оглед на това искът е допустим.

Разгледан по същество е основателен, предвид следното:

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

Безспорно по делото е, че издаденото НП №

19-0268-000561 от 25.04.2019 г. на началник сектор към РУ гр. Горна Оряховица, ОДМВР – Велико Търново е отменено с влязло в сила съдебно решение по АНД № 463/2019 г. на РС-Горна Оряховица. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно –отменен незаконосъобразен административен акт.

Както бе посочено, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то адвокатското възнаграждение, платено на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая електронен фиш/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се отразява в договора за правна помощ-арг. от Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а самият договор се прилага по делото. В случая по АНД № 463/2019 г. на ГОРС липсват приложени договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, като такива не са описани и към подадената жалба срещу НП. Договор за правна защита и съдействие и фактура са представени едва с исковата молба по настоящото дело. Следва да се има предвид, че представеният от ищеца в хода на настоящото производство договор от 09.06.2019 г. за правно обслужване във връзка с обжалването на наказателното постановление е частен документ, който няма материална доказателствена сила, а освен това не съдържа достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Като частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл.

181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.".

В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Това важи и за представената фактура.

На следващо място, в чл. 2 от въпросния договор от 09.06.2019 г. е посочено, че сумата от 300 лв. е платена в брой към датата на подписване на договора и в тази му част същият има значението и на разписка за получената сума от страна на изпълнителя, като за целта изпълнителят ще издаде и фактура. Представена е фактура № 128/13.06.2019 г. с издател адвокатското съдружие с предмет „плащане по чл. 2 от Договор за правно обслужване от 09.06.2019 г.“ и със забележка „сумата по настоящата фактура е платена в брой от Б.А., като с подписване на настоящата фактура от страна на изпълнителя по договора /доставчика по фактурата/, последният декларира и заявява получаването на възнаграждението“. Във фактурата обаче като дата на данъчното събитие е посочена датата 13.06.2019 г., което не кореспондира с отразеното в договора, че плащането е извършено към датата на неговото изготвяне – 09.06.2019 г. С оглед липсата на достоверна дата на представените документи и противоречията в съдържанието им, съдът приема, че макар и жалбата срещу НП да е подписана от адвокат и същият да е представил писмено становище, претендираната имуществена вреда в размер на 300 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, е недоказана.