Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1436 от 29.06.2016, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 467/2016
Вид
Решение № 1436
Подписан
29.06.2016
В сила
21.07.2016
Състав
ДАРИНА НЕДЕЛЧЕВА РАЧЕВА ГЕНАДИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,

………………... 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА

РАЧЕВА при секретаря К.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 467 по описа на

Административен съд – гр. Варна за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е за ново разглеждане на жалбата на П.И.П. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 18-11315-20.08.2014 година на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна, с която е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри относно поземлен имот – сграда с идентификатор *******, изразяващо се в изменение на контура на сградата и заличаване на поземлен имот – сграда с идентификатор *******.

Развива се след отмяната на Решение № 961 от 28.04.2015 година на Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав, постановено по адм.д. № ****/14 г. с Решение № 1438/10.02.2016 година на Върховния административен съд, ІІ отделение, постановено по адм.д. № ***/2015 г. С решението на ВАС са дадени указания при новото разглеждане на жалбата да бъде изяснена фактическата обстановка и да бъде комплектована административната преписка относно неприключило административно производство между същите страни, като бъдат събрани доказателства относно това дали в имота има премахнати сгради, по отношение на които се налага изменение на КККР.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и е мотивиран единствено с възражението на заинтересованата страна Р.Д., като жалбоподателят счита, че неправилно административният орган е приел наличие на основание по чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Посочва, че при издаването на заповедта не са изяснени всички обстоятелства, а освен това тя не съдържа фактически констатации и правни изводи, което също води до нейната незаконосъобразност. Моли за отмяна на заповедта и връщане на преписката на административния орган, както и за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна не изразява становище по съществото на спора.

Заинтересованата страна Р.П.Д. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва, че не са налице основания за изменение на КККР по отношение на имота. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 18-11315-20.08.2014 година на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна. Заповедта е издадена в административно производство по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, образувано по заявление от П.И.П. вх. № 01-170122-24.07.2014 година, с което е поискано отразяване на настъпили промени в КККР за премахнати сгради – сграда с идентификатор *******. Към преписката е приобщено и заявление рег. № 05-5912-24.07.2014 година от П.П. към предходни негови заявления от 02.07.2014 година и 10.07.2014 година, с което се иска промяна на контура на сграда с идентификатор ******* и скица. Към заявлението е представен проект за промяна на контура на сграда с идентификатор *******, от обяснителната записка към който се установява, че следва да бъде променен контура на сграда 2 съгласно данните от геодезическо заснемане, водещо до промяна на площта от 79 кв.м на 30 кв.м, като по отношение на сграда 1 е посочено, че тя не е предмет на кадастралната карта и се заличава. По отношение на собствениците на сграда 2 в кадастралния регистър е предвидено вписване на П.И.П. за ½ ид.ч. и наследници на П.И. Проданов за ½ ид.ч. Към проекта са представени съответните скици.

В хода на административното производство е изпратено уведомление до заинтересованата страна Р.П.Д. за подаденото заявление, като в указания срок Д. възразява срещу допускане на измененията предвид наличието на спор за собственост между съсобствениците и липса на предпоставките по чл. 53 от ЗКИР. Пояснява, че е собственик на ½ ид.ч. от поземления имот и на ½ ид.ч. от постройката, която е една постройка с поделено право на ползване и два самостоятелни входа, без връзка между помещенията на етажите. В становището е посочено още, че изградената сграда е отразена като два отделни имота – първи етаж, отразен като имот ******* и склад на приземния етаж, обозначен като *******.

В обжалваната заповед като мотиви за отказа са посочени обстоятелствата, че е налице неприключило производство по заявление на П. вх. № 94-28174/01.10.2013 година. Посочено е становището на Д. за несъгласие с измененията. Исканите изменения - промяна на контура на сграда ******* и заличаване на сграда ******* са отказани на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а именно наличие на спор за материално право. Със Заповед № 18-11710-03.09.2014 година е поправена очевидна фактическа грешка в обжалваната заповед, изразяваща се в неправилно изписване на личното име на заинтересованата страна Р.Д..

От представената административна преписка се установява, че кадастралната карта и кадастралните регистри за територията, в която се намира имот *******, са одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК. По отношение на собствеността върху поземления имот в регистъра към датата на издаване на обжалваната заповед като собственици с по ½ ид.ч. са вписани жалбоподателя П.И.П. и заинтересованата страна Р.П.Д., а по отношение на двете нанесени в КК сгради с идентификатори ******* и ******* е отразено, че собственикът е неидентифициран (скици на л. 5-7 от делото). Съответната площ на двете сгради съобразно отразяванията в кадастъра е 79 кв.м. и 29 кв.м.

Жалбоподателят се легитимира с н.а. от 17.06.2004 година като собственик на ½ ид.ч. от имот 289 в м. „***“, к.к. „**“, гр. Варна, с площ по скица 1108 кв.м. ведно с трайните насаждения и подобрения, и на ½ ид.ч. от вилна сграда в имота с площ от 30 кв.м.

Заинтересованата страна Р.П.Д. се легитимира с н.а. от 20.10.2003 година като собственик на ½ ид.ч. от имот 289 в м. „*******“, к.к. „***“, гр. Варна, с площ по скица 1108 кв.м., в едно с трайни насаждения и подобрения, находящи се в имота.

Съгласно заключенията на назначените при първото разглеждане на делото СТЕ (основна и допълнителна), поземлен имот 289 по документите за собственост на П. и Д. съответства на ПИ *******, като номерацията 289 е по кадастралния план на к.к.

„***“ от 2000 година и границите му са идентични с тези на ПИ *******. Според заключението на вещото лице, в имота на място са установени две сгради на стръмен наклон – масивен навес и масивна жилищна сграда на две нива. Двете нива на жилищната сграда не са под общ покрив, а са разположени едно до друго, като покривите им са стоманобетонови плочи. Двете нива са функционално и конструктивно свързани, като конструктивната връзка се състои в ползването на подпорна стена, която е западна стена на по-ниското ниво с избени помещения, и е основа на източната стена на второто ниво с жилищни помещения, като в същото време върху подпорната стена стъпва плоча, служеща за покрив на избения етаж.

Покривът на избения етаж е тераса на жилищния и служи за достъп до него.

Височината на избения етаж спрямо прилежащия терен е 2,35 м в най-високата си част и 0,30 м в най-ниската. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 43 от Наредба № 3 на ЗКИР сградата подлежи на заснемане, а по смисъла на пар. 5, т. 15 от ДР на ЗУТ в застроената площ на сградата се включва и площта на избения етаж (терасата). Вещото лице е посочило, че в контура на сградата с идентификатор ******* неправилно е включен масивен навес, който няма конструктивна връзка с жилищната сграда и не подлежи на отразяване в КК. Допълнително в обясненията си пред съда вещото лице посочва, че в кадастралната карта жилищната сграда е нанесена като две сгради, контактни една до друга, докато в КП от 1987 г. жилищната сграда е само една, със сигнатура ½, тоест едноетажна, гледана от улицата, и двуетажна, гледана от вътрешността на имота. Според вещото лице неправилно в КК същата сграда е нанесена като две сгради, тъй като те са конструктивно свързани, тоест представляват една сграда. Неправилно според вещото лице са нанесени в КК и контурите на сграда 1 – по-къси с близо 2 м в сравнение с контурите по КП от 1987 г. и на място. Постройката, нанесена до уличната регулация, е навес, който служи като рампа и за укрепване на ската, и е отворен от южната страна, тоест не е сграда, подлежаща на попълване.

В допълнителното заключение на СТЕ е посочено, че площта на сградата по КП от 1987 г. е 70 кв.м. след оцифряване на графично копие, а по цифровия модел на геодезическата снимка е 71 кв.м., налице е идентичност по местоположение, размер на границите на сградите и площите им по двата източника. По северните граници на жилищната постройка и навеса е построена масивна пристройка с площ 16 кв.м., на общ зид с жилищната сграда и при конструктивно свързване на покрива. Вещото лице пояснява, че в КК неправилно в контура на сграда с идентификатор ******* са включени площи от навеса, пристройката и жилищната сграда, като включената площ от жилищната сграда е 36 кв.м. В обяснения пред съда добавя, че сграда 1, чието заличаване се иска, влиза в контура на заснетото, като при конструктивно свързване на покрива не може да има две или повече отделни сгради, а сградата става една (забележката е във връзка с пристройката).

Във връзка с дадените от ВАС указания, при новото разглеждане на жалбата е събрана административната преписка по заявление вх. № 94-28174/01.10.2013 година от П. за промяна в кадастрални данни в регистъра и издаване на скици. От заявлението не може безспорно да се установи същността на поисканите промени в регистъра.

Към заявлението няма акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (в редакцията, действала към момента на подаване на това заявление), а са приложени н.а. от 2004 година, с който жалбоподателят се е легитимирал като собственик, декларация от 03.05.2004 година на основание пар. 184, ал. 8 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ бр. 65/2003 г.) от И. П.И. (баща на жалбоподателя и един от праводателите му), с която декларира, че в имота е изградено жилище с площ 30 кв.м. и изба с площ 30 кв.м., като строежът е започнат и завършил през 2003 година от наследодателя П.И. Проданов. В същото производство е представено с вх. № 05-5125/02.07.2014 година удостоверение за търпимост изх. № УТ-94-И-106/02.06.2004 година от Главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, издадено на наследници на П.И. Проданов, за това, че в имота има вилна сграда със ЗП 30 кв.м., която е търпима и не подлежи на премахване. По тази преписка Началникът на СГКК – гр. Варна е изискал на 23.07.2014 година от район „Приморски“ копие от преписката, за да бъде установено за коя от двете сгради се отнася удостоверението. По преписката няма произнасяне, тъй като на 24.07.2014 година П. е внесъл заявлението, по което е издаден обжалвания в настоящото производство отказ, и новото заявление е приобщено към предходната преписка. В преписката по новото заявление е приложено писмо от район „Приморски“, в което е посочено, че преписката по издаване на удостоверението за търпимост не е налична.

При така установените факти, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от лицето, инициирало административното производство. Като съсобственик на поземления имот, в който са разположени сградите, засегнати от евентуалните изменения в КККР, за П. е налице правен интерес да иска такива изменения съобразно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР, съответно да обжалва издадените в производства за изменения на КККР актове.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на предходното незавършено административно производство, съдът намира, че липсва идентичност между заявеното с вх. № 94-28174/01.10.2013 година изменение и това по заявление вх. № 01-170122-24.07.2014 година. Първото заявление касае неуточнено изменение в кадастралните регистри и административна услуга. Второто заявление, по което е издаден обжалвания отказ, съгласно посочените в него обстоятелства е за отразяване на настъпили промени в кадастралните карти за премахнати сгради – сграда с идентификатор *******. Към него е приложена и молба свободен текст с рег. № 05-5912-24.07.2014 година, с която се иска промяна на контура на сграда с идентификатор *******. Поради това не може да бъде направен извод за влязъл в сила мълчалив отказ по заявлението от 01.10.2013 година, и такъв би бил неотносим при преценката за допустимост на обжалваната заповед за отказ, тъй като касае издаване на различен по правните си последици акт.