Решение № 51 от 29.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Бургас , 29.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20212100500416 по описа за 2021 година

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от П. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв.

Антон Фотев- БАК, против Решение №260001 от 26.01.2021г. постановено по гр. дело № 214/2020 г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

Посоченото решение се обжалва в частта, с която на основание чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН, се забранява на П. Т. Т., да приближава лично или чрез друго лице М. С. К., ЕГН *****, с адрес: гр. М.Т., ул.,,Ш.“№**- лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Т. П.

Т., ЕГН ********** и Д. П. Т., ЕГН **********, до жилището, което обитават в гр. М.Т., ул.,,Ш.“№**, местоработата й, детската градина, която ще посещават децата, местата за социални контакти и отдих на тримата, на разстояние не по- малко от 50 метра, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението.

Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната част, изразява въззивникът. Навежда доводи, че налагането на посочените 1 мерки за максимално предвидения законов срок, не съответствало на фактическата обстановка по делото. Посочва, че в конкретния случай нанесените болки и страдания не превишавали леката телесна повреда, като не се касаело за системност и не били налице условия за повторна проява на домашно насилие.

Счита, че с налагане на мерките по чл.5,ал.3 от ЗЗДН за максимален срок, се целяло прекъсване на контактите между бащата и децата. Твърди, че наложената забрана за доближаване до въззиваемата и малолетните деца чрез трето лице, противоречала на целите на закона. Развива съображения в тази насока.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като бъде редуциран срока на наложените мерки за забрана за приближаване до М. С. К. и двете им малолетни деца Т. П. Т. и Д. П. Т., от осемнадесет месеца на минималния предвиден срок от три месеца, както и да бъде отменена забраната за приближаване на пострадалата от трети лица. В съдебно заседание уточнява, че във въззивната жалба е допусната техническа грешка относно срока по чл.

5 от ЗЗДН и същият да се намали на минимума от 12 месеца, а не както е написано- осемнадесет месеца. Счита, че определеният срок по отношение на децата е прекомерен и моли да бъде намален.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. С. К., с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се посочва, че съдът наложил ограничението за доближаване за срок от 12 месеца, а не за максималния такъв от осемнадесет, каквито са твърденията на въззивника. Излага се становище, че посочената мярка била съобразена с целите на закона.

Подчертава се, че съобразно събраните в първоинстанционното производство доказателства, П.Т. извършил домашно насилие над въззиваемата, нейната майка и баба, като нанесъл побой над трите жени в присъствието на малолетните деца. Пояснява се, че горните действия представлявали поредната проява на насилие, макар в предходните случаи молителката да не предприемала действия по ЗЗДН.

Развиват се съображения във връзка с изложените от въззивника 2 доводи относно забраната за доближаване на пострадалата от трети лица.

Заявява се, че налагането на посочената мярка не би препятствало контактите на бабата и дядото по бащина линия с децата.

Оспорват се като неоснователни и твърденията на въззивника, че с оглед наложената забрана за доближаване, се затруднявало воденето на преговори за постигане на споразумение с пълномощника на П.Т..

Иска се потвърждаване решението на районния съд в обжалваната част като правилно и обосновано. Претендира се присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Пред Районен съд –Бургас е предявен иск с правно основание чл. чл.8,т.1 и т.2 във вр. с чл.4, ал.1 и чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН.

Производството пред РС- М.Т. е образувано по молба на М. С. К., ЕГН *****, с адрес: гр.М.Т., ул.,,Ш.“№**- лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Т. П. Т., ЕГН ********** и Д. П.

Т., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея и малолетните й деца домашно насилие от страна на П. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ,,Л.“, бл.**, ет.*, лице във фактическо съпружеско съжителство.

Молителката в лично качество и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Т. П. Т. и Д. П. Т., е поискала от съда да наложи следните мерки: задължаване на извършителя П.Т. да се въздържа от извършване на действия и актове на домашно насилие спрямо М. С. К. и малолетните й деца; забрана на извършителя да приближава лично или чрез друго лице М.К., лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Т. П. Т. и Д. П. Т., до жилището, което обитават в гр. М.Т., ул.,,Ш.“№**, местоработата й, детската градина, която ще посещават децата, местата за социални контакти и отдих на тримата, за срок от осемнадесет месеца; определяне местоживеенето на децата Т. и Д. при нея- за срок, определен от съда, по възможност максимално дълъг; задължаване на П. Т. Т. да посещава специализирани програми – по преценка на съда.

В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие.

3

Пред първата съдебна инстанция въззиваемата К., лично и в качеството си на законен представител на малолетните деца, е подала молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита против въззивника П. Т. Т. поради извършено домашно насилие на 24.10.2020 г., като твърдените с молбата актове на насилие са индивидуализирани по време, място и начин на извършване.

Първоинстанционният съд е счел, че на 24.10.2019 г., позовавайки се на декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, спрямо въззиваемата и малолетните деца е извършено домашно насилие.

С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Същата има доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

Молителката твърди, че с П.Т. живеели на съпружески начала в жилището на ответника до ранната пролет на 2019г., след което се преместила с децата в гр. М.Т.. Посочва, че имали родени две деца- Т. П. Т. и Д. П. Т., на близо две години. Заявява, че от самото начало на съвместния им живот била подложена на физическо и психическо насилие(обиди и заплахи).

Твърди, че на 24.10.2019г. бил поредният скандал. Т. от три дни пребивавал в гр. М.Т., в дома на родителите на К.. Изтъква, че през тези три дни, ответникът още при ставането си започвал да пие бири и до обяд се напивал. На посочената дата, горната ситуация се повторила, като молителката отправила забележка относно поведението, че ще събуди децата, тъй като ги сложила да спят. Непрекъснато повтарял, че е баща на децата.

Когато излязла от стаята, за да спре той да говори, чула, че едно от децата плаче, взела го да не събуди другото и го занесла при баба си. Върнала се след две минути да вземе вода за едното дете и видяла как Т. налагал с юмруци и ритници баба й, децата пищели ,,мама“. Помолила ответника да излезе от стаята, но той я блъскал и заплашвал, като й повтарял, че не само ще вземе децата със себе си, но и сега ще види какво ще се случи. Започнал да я 4 удря с всичка сила по главата и лицето, да я рита по тялото, да я удря с юмруци по гърдите. Дори хвърлил по нея люлката, с която приспива децата и я заплашвал, че няма да ги види повече никога, че ще я утрепе, ще я съсипе, ще й отреже главата и ще я забучи на кол.

Представени са по делото са съдебномедицински удостоверения №301; №302; №303(л.15- л.17), издадени от д-р Парасков.

Приложени са копия от споразумения с нотариална заверка на подписите на страните между: М. С. К. и П. Т. Т., между Д. П.С. и П. Т. Т.; между Р.Ж.Ш. и П. Т. Т.. Установява се, че същите са сключени по повод и във връзка с причиненото на 24.10.2020г. г. в гр. М.Т. непозволено увреждане и дължимото във връзка с него обезщетение (л.60-л.68).

Представени са разписки за заплатени суми, представляващи обезщетение за непозволено увреждане, причинено от П. Т. Т. на М. С. К.

(3000 лева), Д. П.С.(2000 лева) и Р.Ж.Ш.(2000 лева)- л.69-л.71.

С оглед изясняване фактическата обстановка, в производство, пред районния съд са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката С., пряк очевидец на акта на домашно насилие, се установява, че на 24.10.2019г., въззивникът пребивавал в дома на родителите на М.К., където същата живеела с децата. Свидетелката твърди, че към 14 часа чула крясъци и викове за помощ от дъщеря си, която й казала да повика полиция.

Влизайки в стаята, видяла, че П. стоял пред леглото, а децата били зад майка си, която се опитвала да ги защити. Те пищели и викали ,,мама“. При опит да предотврати агресията, С. била нападната с юмруци, като извършителят насинил едното й око и не я пускал да излезе от стаята. Свидетелката посочва, че излязла през прозореца и повикала съседа К., който дошъл. Обадили се в полицията.

В конкретния случай, от описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, включително и гласни, се установява, че на тази дата, въззивникът пребивавал в дома на родителите на М.К., където същата живеела с децата от пролетта на 2019г. По време на престоя си, Т. злоупотребявал с алкохол, като на горепосочената дата осъществил акт на физическо насилие (побой) спрямо молителката/въззиваема, нейната майка и баба, в присъствието на двете малолетни деца Т. и Д..

5

Тежестта на физическото насилие се взема предвид от ЕСПЧ при определяне кое от защитимите основни човешки права е нарушено: чл. 2 право на живот, чл. 3 – право на защита от унизително и нечовешко третиране и чл. 8 – право на личен живот.

Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск.

Целта на закона е изведена в мотивите на Тълкувателно решение от 25.11.2020 год., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2019 г. на ОСГК на ВКС: „Отговорността за домашно насилие, предвидена в ЗЗДН, е отделен вид отговорност, която не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност и последици, и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност, последици.

Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя посегателство, едва след което да се прояви и превантивното и възпиращо действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка.“ Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Изрично се посочва, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Както бе установено по делото, актовете на домашно насилиевербална агресия- заплахи, обиди и физическа такава (нанесен побой)от страна на бащата спрямо М.К., нейната майка и баба, е извършен в присъствието на двете малолетни деца.