Определение № 2977 от 26.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2977 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501953 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Еос Матрикс“ЕООД , ЕИК 131001376 чрез пълномощника си – юрисконсулт против Определение №5226 от 23.09.2025 , постановено по гр.д.№360/2025 г. по описа на РС – Бургас. Определението се оспорва като неправилно , тъй като не е съобразено с обстоятелствата по делото , както и поведението на дружеството – жалбоподател. Страната се позовава на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК – разноски не се дължат когато иска е уважен ако ответникът не е дал повод за предявяване на иска и го е признал. В случая иска е признат за основателен с ОИМ от страна на дружеството. Според страната , тя с поведението си освен това не е дала повод за завеждането на иска. Поради и това разноски в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани. Безспорно в процесния случай по отношение на вземането на „Еос матрикс“ е изтекла погасителна давност. Кредиторът обаче не е длъжен да се съобразява с тази изтекла давност. Според страната отправената до длъжника извънсъдебна покана за плащане дори и да съдържа изявление за предприемане на принудителни мерки не е повод за предявяване на иск и не влече отговорност за разноски при признание на иска. Страната се позовава на съдебна практика в тази насока. Кредиторът в случая е финансова институция и има задължение на основание чл.10 от Наредба №22 на БНБ за Централния кредитен регистър да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на задълженията им. Не е внесено уточнение че под „погасяване“ да се има предвид погасяване различно от плащане.. Целта на ЦКР е да съдържа точна информация за кредитната задлъжнялост на лицата , а погасяването на задълженията по давност води единствено до отпадане правото на взискване на кредитора , но не и до заличаване на задължението като недължимо. Моли се за отмяна на обжалваното определение като Решение №1770 бъде изменено в частта за разноските – за заплащане на сумата от 451.14 лв. В случай че съдът приеме , че разноски се дължат , то да бъде намален размера им 1 съгласно актуалната практика на ВКС , тъй като страната сочи , че в процесния случай обемът на адвокатската работа не е значителен , случаят не представлява фактическа и правна сложност.

Депозиран е отговор на частната жалба от страна на ищеца по делото С. Р. С.. Жалбата се оспорва като необоснована и се моли същата да се остави без уважение. Изложени са подробни съображения.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Производството по дело №360 на РС е приключило с постановяване на решение 1770 – прието е за установено , че вземането на „Еос матрикс“ЕООД срещу С. С. е погасено по давност и няма възможност за събиране по принудителен ред. В полза на ищеца са присъдени разноските по делото – общо 451.14 лв. С молба от 19.08.2025 г. по чл.248 от ГПК от страна на ответника „Еос Матрикс“ е направено искане за изменение на решението в частта за разноските – на първо място – че такива в случая ответника по чл.78 ал.2 от ГПК не дължи, тъй като е направено признание на иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, евентуално – за намаляване на възнаграждението като прекомерно с оглед извършената работа по делото. Със становището си ищецът е възразил по направеното искане – че не може да се приеме , че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

По искането по чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №5226 от 19.09.2025 г. като е оставил молбата без уважение. Посочено е , че съдът е изложил изрични мотиви за поведението на „Еос матрикс“ изключващо приложението на чл.78 ал.2 от ГПК , а именно – че е отказал да заличи вземанията си към ищеца , да спре да подава информация за вземането си към ЦКР както и като е отправял покани до ищеца за доброволно погасяване на задължението като с тези си действия ответникът недвусмислено е дал да се разбере , че счита вземанията си към ищеца за дължими и търси погасяването им чрез плащане.

Жалбата на „Еос матрикс“ е допустима – депозирана е в законоустановения срок по пощата като е внесена и дължимата държавна такса. Жалбата е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство , имаща правен интерес от обжалването на акта.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Жалбоподателят претендира , че в производството по гр.д.№360/25 г. по описа на РС – Бургас , в което е ответник не дължи разноски на основание чл.78 ал.2 от ГПК – твърди , че с поведението си не е дал повод за предявяването на иска и е признал същия. Видно от ОИМ се установява , че действително ответникът „Еос матрикс“ е признал иска – т.е. – че вземането е погасено по давност. Същевременно оспорва , че с поведението си е дал повод за завеждането на иска. Съдът е приел , че с подаването на информация към ЦКР и отправянето на покани е манифестирал намерението си да търси погасяване на това задължение чрез плащане. Възраженията в жалбата съдът намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира , че с демонстрираното поведение ответникът „Еос 2 матрикс“ е изразил намерението си да търси вземането си от С. С. , не се е отнасял към същото като погасено по давност. На първо място - вместо да квалифицира вземането си към С. С. като погасено по давност пред ЦКР , той е продължил да подава информация за това вземане. Нещо повече – продължил е да отправя покани към него за погасяване на задължението – т.е. – длъжникът е притесняван по повод това свое задължение. Не е известно дали същият е бил наясно , че задължението му е погасено по давност и очевидно поканите от кредитора са били стресиращи. Обективно кредиторът не разполага с право на иск , с възможност за принудително събиране на това свое вземане , но не е известно дали длъжникът С. е бил наясно с тези обстоятелства. Ето защо въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд , че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска. След като е бил притесняван с поканите ищецът С. е бил принуден да заведе установителния иск по чл.124 от ГПК за установяване погасяването по давност на вземането на „Еос матрикс“ , именно – за да преустанови това негово поведение , с което е притеснявал длъжника си. Освен това – видно от показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Моллаюсеин ищецът С. е кандидатствал пред ОББ и Банка ДСК за отпускане на кредит бил уведомен , че има задължение. Според свидетелката това обстоятелство мотивирало ищеца да предяви иска си против „Еос матрикс“ – именно вписването на задължението в ЦКР се е явило като пречка за отпускане на кредит от други кредитни институции. Поради това поведението на ответника не може да бъде окачествено както той претендира. Чл.78 ал.2 от ГПК в случая не намира приложение - ответникът правилно и законосъобразно е бил осъден да заплати разноски на ищеца. Частната жалба на „Еос матрикс“ в тази част се явява неоснователна.

Що се отнася до евентуално направеното искане за изменение на решението като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени , то съдът намира искането в тази част за основателно. Действително – съобразно установената практика съдът не е обвързан с минималните размери на НМРАВ №1/2004 г. В случая следва да се изхожда не само от размера на вземането , чието погасяване по давност се установява , но и от обема на работа , който е положен , от фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай не може да се приеме , че делото представлява фактическа и правна сложност. Също – налице е и признание на иска от страна на ответника – че задължението , по повод което се води иска е погасено по давност. Делото се е провело в две съдебни заседания в рамките на месец като представител на ответната страна не се е явил. Не са извършвани множество процесуални действия , воден е бил само един свидетел за разпит.

Ето защо въззивната инстанция намира , че действително съпоставено с фактическата и правна сложност , с действително положената работа и размера на задължението възнаграждението за адвокат е завишено. Същото следва да бъде редуцирано като бъде намалено наполовина. Обжалваното определение следва да бъде отменено и решението – съответно – измененено като разноските в тежест на ответника бъдат намалени със сумата от 200 лв. – на 251.14 лв.

По гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК , Бургаският окръжен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №5226 от 19.09.2025 г. , постановено по делото по повод искане за изменение на решение №1770 в частта му за разноските.

ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на Решение №1770 от 25.07.2025 г. и Решение за ОФГ №1774 от 25.07.2025 г. в ЧАСТТА им за разноските като намаля същите със сумата от 200 лв. на сумата в размер на 251.14 / двеста петдесет и един лв. и 14 ст./ лева в полза на С. Р.

С. , дължими от „Еос Матрикс“ ЕООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2977 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501953 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба от „Еос Матрикс“ЕООД , ЕИК 131001376 чрез пълномощника си – юрисконсулт против Определение №5226 от 23.09.2025 , постановено по гр.д.№360/2025 г. по описа на РС – Бургас. Определението се оспорва като неправилно , тъй като не е съобразено с обстоятелствата по делото , както и поведението на дружеството – жалбоподател. Страната се позовава на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК – разноски не се дължат когато иска е уважен ако ответникът не е дал повод за предявяване на иска и го е признал. В случая иска е признат за основателен с ОИМ от страна на дружеството. Според страната , тя с поведението си освен това не е дала повод за завеждането на иска. Поради и това разноски в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани. Безспорно в процесния случай по отношение на вземането на „Еос матрикс“ е изтекла погасителна давност. Кредиторът обаче не е длъжен да се съобразява с тази изтекла давност. Според страната отправената до длъжника извънсъдебна покана за плащане дори и да съдържа изявление за предприемане на принудителни мерки не е повод за предявяване на иск и не влече отговорност за разноски при признание на иска. Страната се позовава на съдебна практика в тази насока. Кредиторът в случая е финансова институция и има задължение на основание чл.10 от Наредба №22 на БНБ за Централния кредитен регистър да предоставя на ЦКР информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на задълженията им. Не е внесено уточнение че под „погасяване“ да се има предвид погасяване различно от плащане.. Целта на ЦКР е да съдържа точна информация за кредитната задлъжнялост на лицата , а погасяването на задълженията по давност води единствено до отпадане правото на взискване на кредитора , но не и до заличаване на задължението като недължимо. Моли се за отмяна на обжалваното определение като Решение №1770 бъде изменено в частта за разноските – за заплащане на сумата от 451.14 лв. В случай че съдът приеме , че разноски се дължат , то да бъде намален размера им 1 съгласно актуалната практика на ВКС , тъй като страната сочи , че в процесния случай обемът на адвокатската работа не е значителен , случаят не представлява фактическа и правна сложност.

Депозиран е отговор на частната жалба от страна на ищеца по делото С. Р. С.. Жалбата се оспорва като необоснована и се моли същата да се остави без уважение. Изложени са подробни съображения.