Решение № 341 от 08.05.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 348/2026
- Вид
- Решение № 341
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 05.06.2026
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 6 · Кодекс за застраховането
- чл. 344 · Кодекс за застраховането
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 388 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 402 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 341 гр. Казанлък, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510100348 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба от С. И. К., ЕГН **********, с адрес: **********, чрез пълномощника адв. М. М. Т. - С. адвокатска колегия, съдебен адрес: **********, против Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., И.Д.Г. и А.Х.П.. Ищецът твърди, че на 29.09.2020 г. придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ 273 кв. м., съставляващ ********** в кв. 65, находящ се на адрес:
********** (**********) и реално - самостоятелно жилище със степен на завършеност, в груб строеж, представляващо реално обособен обект дял А, заемащо втория етаж от източната част на жилищна сграда, със РЗП от 166.91 кв.м. В него живеел ищецът и членовете на семейството му. Документът удостоверяващ въпросното обстоятелство бил Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ********** г. С оглед на горното всяка година застраховал своя имот и в тази връзка на 29.06.2023 г. сключил със Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, Застраховка „Комфорт за дома” със Застрахователна полица № **********, като изцяло заплатил посочената застрахователна премия. Застраховката била със срок на валидност от 30.06.2023 г. до 29.06.2024 г., като изцяло била заплатена така посочената застрахователна премия. Предметът на покритие на процесната застраховка били различни по вид и характер застрахователни събития, в това число и такива, изразяващи се в природни бедствия. Твърди, че на 13.06.2024 г. настъпил, именно такова случайно застрахователно събитие, покрито от 1 процесната застрахователна полица, а именно ураганна буря придружена с градушка. Въпросното природно бедствие било невиждано от десетилетия за града и се отличавало с изключителната си ярост и разрушителна сила. За съжаление и къщата на ищеца и почти всички останали в града, не останала незасегната от въпросното форсмажорно обстоятелство. Вследствие на него били увредени редица елементи от недвижимия имот. Тъй като имал сключена застраховка „Комфорт за дома” със Застрахователна полица № ********** към Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, незабавно уведомил техен представител за настъпилото застрахователно събитие, като наред с това предоставил и всички документи, които били поискани. В тази връзка представител на ответника-експерт посетил застрахования имот и извършил оглед, за да установи по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие по собствения на ищеца недвижим имот. В изпълнение на служебните си задължения, той подробно огледал нанесените щети, след което съставил опис на увреденото и/или унищожено имущество за настъпило застрахователно събитие в имущественото застраховане по щета № **********. В последствие бил извършен и втори оглед и всички щети били заведени по нов номер, а именно щета № **********. Видно от изготвените документи на 17.06.2024 г. и 25.06.2024 г., на 13.06.2024г. вследствие на ураганна буря и градушка били нанесени следните щети:1. Покрив - керемиди за подмяна - 840 бр. (50%); 2. Тавани ет. 1 с размери: 2.20 х 1.80 + 2 м х 1.30 м + 2.40 х 1 м + 1.80 м х 1 м - грунд + боя; 3. Стени с размери: 7 м х 2.50 м + 3.80 х 2.50 м - грунд + боя; 4. Ламиниран паркет ет. 1 с размери: 3 м х 2 м подмяна; 5. Етаж 2 - килер с размери: 2.60 м х 2.30 м + 1.30 х 1.10 - грунд + боя + 1.30 х 1.50 м; 6. Ламиниран паркет с размери: 2.60 х 2.30 м + 1.30 м х 1.10 м - подмяна; 7. Стена баня с размери: 4 м х 80 см - грунд + боя; 8. Стени стълбище - 3.90 м х 2.50 м - грунд + боя; 9. Фасада, с размери: 7.50 м х 3.50 м - мрежа, шпакловка и мазилка; 10. Фасада северна страна 2-ри горен етаж, с размери: 16 м х 1.50 м - мрежа, шпакловка, мазилка.
Щетата била заведена под № ********** и ищецът бил уведомен, че в законоустановения срок, ще бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 20.03.2025 г., получил отказ от ответника с Изх. № ********** г., в който бил уведомен, че няма да получи никакво обезщетение, тъй като считат, че ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, нямат основание да ангажират отговорността си като застраховател по имуществената застраховка, тъй като „съгласно т. 2.1. от Раздел II на част А от ОУ по застраховка „Комфорт за дома” се застрахова недвижимо имущество, въведено в експлоатация в съответствие с установения от закона ред.” Видно от документите по щетата, към датата на събитието (13.06.2024 г.) сградата не е била въведена в експлоатация.” Сочи, че останал недоволен от така поставени отказ с Изх. № ********** г. за изплащане на застрахователно обезщетение и подал писмено възражение (жалба) по реда на чл. 108, ал. 6 от КЗ. Ответникът не счел 2 искането за заплащане на застрахователно обезщетение за основателно и го оставил без разглеждане. Счита така постановения отказ с Изх. № ********** г., издаден от ответника, за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на закона и в частност на разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, съгласно която „при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка смята, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, съгласно което ответникът е длъжен да заплати настъпилите имуществени вреди, причинени от застрахователното събитие - ураганна буря придружена с градушка. Нещо повече, в постановения от застрахователя отказ визирането на цитираната точка от ОУ не давала основание за постановяването на отказ, тъй като към датата на подписване на застрахователната полица тя не фигурирала в ОУ.
Законодателят изрично предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били визирани в нормата на чл. 408 от КЗ. Съгласно нея плащането можело да се откаже само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. Твърди, че в настоящия случай подобни хипотези безспорно и категорично не били налице и ответникът по никакъв начин не е доказал виновно поведение от страна на ищеца, което да се явява причина за постановения отказ. Нещо повече, при сключване на застрахователната полица в предоставения въпросник липсвало искане за посочване на дата/година на въвеждане в експлоатация на застрахования имот.
В тази връзка застрахователният договор представлявал доброволно съглашение, по силата на което застрахованото лице прехвърляло риска от настъпването на случайно събитие с вредоносен характер и от тази гледна точка застрахователят, който следвало да действа с грижата на добрия търговец, могъл да откаже да встъпи в подобно правоотношение, вместо това той направил точно обратното, като получил надлежно застрахователната премия и опитвал да се освободи от отговорност на основание, което му е било известно и при момента на сключването на застраховката. Във връзка с горното на 25.06.2024 г. ищецът подновил своята застраховка и заплатил застрахователната премия по Застрахователна полица № **********, със срок на застраховката от 30.06.2024 г. до 29.06.2025 г., като при сключването на въпросната застраховка, отново липсвало искане за посочване на дата/година на въвеждане в експлоатация на застрахования имот. Моли съдът да приеме, че тъй като срещу ответника имало влязло в сила съдебно решение с рег. № 3
********** г., което установило фактите и обстоятелствата, на които се основавала настоящата искова молба, а преди всичко наличието на покрит застрахователен риск, то моли съдът да счете за ненуждаещо се от доказване факта, че поставения от ответника отказ с Изх. № ********** г. се явява незаконосъобразен, тъй като фактът, че сградата не е въведена в експлоатация, не представлява основание за отказ, тъй като: административният статус на сградата не е включен в изключенията на риска, не е уговорено като условие за покритие по договора, няма причинно-следствена връзка между липсата на въвеждане в експлоатация и настъпилата буря, застрахователят е приел премия, описал е и е оценил сградата при сключване на полицата. В конкретния случай отказът по административно основание бил формален и недопустим, представлявал неправомерно разширяване на изключенията, нарушавал чл. 432, ал. 1 КЗ - задължението за изплащане при покрит риск.
Трябвало да се вземе предвид, че ищецът подновил застраховката си при ответника, като последният отново не изискал информация за въвеждане в експлоатация на застрахования имот. Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 20 000.00 лева.
Твърди, че принципът на пълната обезвредя, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента, изисквал обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било определението на понятията, дадено и в разпоредбата на чл. 400 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.е. ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди, на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 895, р-н Триадица, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., И.Д.Г. и А.Х.П., да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 4966, 00 евро, след предприето изменение в размера на предявения иск на основание чл. 214, ал.1 от ГПК, представляваща незаплатеното застрахователно обезщетение, вследствие на 4 настъпилото на 13.06.2024 г. застрахователно събитие - ураганна буря придружена с градушка в собствения имот на ищеца и законна лихва върху сумата, предмет на настоящия иск, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 26.01.2026 г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Конкретните имуществени вреди, които ищецът претърпял се изразявали в следните увредени елементи на имот, находящ се в ********** (**********: покрив - керемиди за подмяна - 840 бр. (50%); тавани ет. 1 с размери: 2.20 х 1.80 + 2 м х 1.30 м + 2.40 х 1 м + 1.80 м х 1 м грунд + боя; стени с размери: 7 м х 2.50 м + 3.80 х 2.50 м - грунд + боя; ламиниран паркет ет. 1 с размери: 3 м х 2 м - подмяна; етаж 2 - килер с размери: 2.60 м х 2.30 м + 1.30 х 1.10 - грунд + боя + 1.30 х 1.50 м; ламиниран паркет с размери: 2.60 х 2.30 м + 1.30 м х 1.10 м - подмяна; стена баня с размери: 4 м х 80 см - грунд + боя; стени стълбище - 3.90 м х 2.50 м - грунд + боя; фасада, с размери: 7.50 м х 3.50 м - мрежа, шпакловка и мазилка; фасада северна страна 2-ри горен етаж, с размери: 16 м х 1.50 м - мрежа, шпакловка, мазилка.Претендира разноски в производството. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: **********.