Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 221 от 04.11.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 910/2019
Вид
Решение № 221
Подписан
04.11.2019
Състав
ПЕТЪР МИТЕВ, УЛЯНА КУМАНОВА САВАКОВА, ДИМО МАЛЧЕВ ДИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.87 ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.129 · Наказателен кодекс
  • чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337, ал.1 т.2 и т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.337, ал.1 т.2 и т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221/4.11.2019г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ при секретар, Елка Иванова като разгледа докладваното от съдията Митев

ВНЧХД № 910 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Провадийският районен съд, І състав с присъда по НЧХД № 402/2017г. по описа на същия съд, постановена на 06.06.2019г. е признал подс. Д.П.Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК затова, че на 24.06.2017 г., в гр.Дългопол, обл.Варна причинил на К.Ж.К. разстройство на здравето изразяващо се в контузия на главата, мозъчно сътресение, кръвоизлив по конюнктивата на лявото око, контузия на долната челюст, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, за което му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично; “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца и “Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 100 часа за срок от една календарна година.

Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия Н., като е осъден да заплати на гражданския ищец К. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, а в останалата част искът е отхвърлен.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и тези направени от гражданския ищец за адвокатско възнаграждение пред ВРС, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Недоволни от присъдата са останали подс. Н. който я обжалва, чрез защитниците си - адв. Н. и адв. Г. от ВАК както и частния тъжител К., чрез повереника си – адв. А. от ВАК. Атакуват я в срок, както в наказателната, така и в гражданската й част.

Изводимо от съдържанието на жалбата на подс. Н. и допълнението към нея се оспорва процесуалната законосъобразност на постановения съдебен акт. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както в наказателната така и в гражданско осъдителната й част. Счита се, че по делото не са събрани безспорни доказателства за авторството на подсъдимия в деянието. Прави се искане за отмяна на присъдата и за неговото оправдаване. Алтернативно за приложение на чл.78а от НК.

По същество в жалбата на частния тъжител се сочи за неправилност на присъдата в гражданско осъдителната й част, досежно присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, със съображения подробно изложени в жалбата и допълнението към нея. Моли се за изменение на присъдата в гражданско правната и част, като бъде уважен изцяло размера на приетия за съвместно разглеждане по дело гр.иск.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата на изложените в нея основания, като се моли за уважаване на жалбата и отхвърляне жалбата на частния тъжител.

Подсъдимият и частния тъжител, редовно призовани не се явяват.

Пред въззивния съд процесуалния представител на частният тъжител и граждански ищец поддържа жалбата и оспорва тази на подсъдимия. Счита присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна само в наказателно оъсъдителната и част и неправилна в гражданско осъдителната й част. Моли за нейното изменение в тази и част. Претендира за определяне на адекватно обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалия.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира жалбите на подсъдимия и частния тъжител за частично основателни със следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен състав на съда приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител К.К. и подсъдимия Д.Н. ***. На 24.06.2017 г. вечерта ч. тъжител и съпругата му св. Тодорка К.имали гости и след като ги изпратили останали в жилището си на ул.“Никола Обретенов“ № 129. Около 02.30 часа към дома им се приближил тъмен на цвят автомобил, от който слязло лице, което те разпознали като Д.П.Н. по прякор „М.“. Същият дошъл до входната врата на жилището и започнал да вика името на ч. тъжител, за да излезе и да говорят.

Частният тъжител излязъл до вратата и попитал подсъдимия какво иска. Той му отговорил, че повода за който е дошъл и по който искал да говорят е бил свързан с притежавания от частния тъжител К. камион, който по-рано бил запален и за което К. имал основателни съмнения, че подс. Н. е свързан по някакъв начин с палежа, предвид чуто лично от него, изявление относно това, както и отправена закана, че ще му запали и къщата.Докато говорили, изведнъж подс. Н., който стоял срещу него леко вдясно, замахнал и го ударил с десния си юмрук в лявата част на главата /в областта на окото/, в резултат на което частния тъжител паднал на земята. Докато подсъдимия замахвал да го удари с юмрук, му се сторило, че има сложен метален бокс на ръката с която го ударил. В резултат на удара паднал на земята и след кратко време чул, че жена му започнала да вика.

За случая съпругата му се е обадила на тел.112 и поискала помощ от полицията. Съобщила за инцидента за това, че подсъдимия е дошъл в домът им с още две момчета, заплашил съпругът за да оттегли жалбата от полицията за запаления камион, като на отказа на му да стори това го ударил в главата. Главата му е била цялата в кръв. Съборил го на земята и избягал с останалите момчета с колата.

По-късно повторно подали сигнал на тел.112, тъй като все още не бил пристигнал полицейски екип, като частния тъжител обяснил отново за нападението над него и причината затова.

Около 04.30 часа в дома им дошли служители на

МВР, които го разпитали и след това св. Ж.Ж. - негов приятел го откарал с автомобил до МБАЛ „Св.Анна“- гр.Варна, където първоначално бил прегледан и освидетелстван в Спешен кабинет, а след това настанен за лечение в МБАЛ „Св.Анна“ - гр.Варна и изписан на 26.06.2017г.

По случая била образувана проверка от органите на полицията, като с Постановление по пр.пр. № 832/2017г. от 12.09.2017г. е било отказано образуването на досъдебно производство, като е прието, че се касае за причинена лека телесна повреда от страна на Д.П.Н., което престъпление се преследва по частно правен ред.

Видно е, че настоящата инстанция споделя възприетата от ПРС фактическа обстановка. При така установените фактически обстоятелства правилно е приложен материалния закон, като правната квалификация по чл.130 ал.1 от НК е законосъобразна. Споделят се и направените въз основа на събраните доказателства правни изводи по отношение на обективната и субективна съставомерност на извършеното от подс. Н.. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Несподеляемо е възражението на защитата за незаконосъобразност на съдебния акт като са визирани нарушения по чл.14, чл.107 ал.5 от НПК но и основания на несъществуващи в процесуалния закон алинеи в чл.303 - ал.3 и 6 от НПК.

Поначало мотивите към присъдата макар и немногословни биха могли да изпълнят изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика. Същите могат да обосновават правните изводи на съда.

Действително Провадийския районен съд е могъл да направи по-задълбочен анализ на доказателствата, но от друга страна в акта си, той е обективирал, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградил вътрешното си убеждение. Вярно са интерпретирани наличните доказателствени източници макар и лаконично въз основа на които е изяснено, че спрямо частния тъжител К. е извършено престъпление, а именно нанасяне на лека телесна повреда от подс. Н..

Установено е, че поводът за инцидента е жалбата на частния тъжител за запаления камион. Това оплакване е станало причина за поведението на подсъдимия, който е предприел саморазправа с тъжителя.

В тази насока правилно са кредитирани показанията на св. К.- съпруга на частния тъжител, които се потвърждават от медицинско удостоверение №102/2017г. относно вида на причинените телесни увреждания и приобщените медицински документи. Тук следва да се отчетат и стойността на приложените към делото писмени доказателства - полицейска преписка рег. № 324 р-8236/26.06.2017г. на РУ Провадия, участък гр. Дългопол, докладната записка на автопатрул № 815 от РУ Провадия в състав свидетелите Т.и И.М.посетили местопроизшествието на 24.06.2017г. и изготвената в съдебното производство съдебно-техническата експертиза, които кореспондират с показанията на свидетелката относно авторството на подсъдимия в престъплението и подадената информация до тел.112 от св. К.за извършеното от него деяние. Нещо повече свидетелката е пряк очевидец на престъплението, като в нейно присъствие подсъдимия е нанесъл удара с умрюк по лицето на пострадалия. В тази насока нейните твърдения вярно са оценени в контекста на възприетото от останалите, като е отчетено семейното й положение с частния тъжител. Следва да се кредитират и показнията на св. Ж. които в синхрон с показанията на свидетелката описват еднозначно състоянието на пострадалия веднага след деянието и предприетите медицински действия по време на оздравителния процес, като се допълват и подкрепят от медицинското удостоверение, приобщените медицински документи и съдебно-техническата експертиза. Показанията на тези свидетели по същество са еднопосочни и непротиворечиви.

Относно св. Ж., респективно и полицейските служители – свидетелите М.и Т.следва да се отбележи, че макар и да не са преки очевидеци на инцидента, то показанията на св.Ж. кореспондират не само с посочените по-горе документи, които съдът съобрази като преки доказателства, но така също и с приобщената по делото докладна записка рег. № 324-8236 от 24.06.2017г., изготвена от последните свидетели, в която логично допълват и потвърждават твърденията на частния тъжител разкривайки състоянието му след инцидента и споделеното пред тях от самия него за указаното му физическо насилие именно от подс. Н..

От друга страна правилно решаващият съд не е дал вяра на показанията на св. Н., вероятно и обясненията на подсъдимия в частта, касаещи авторството и механизма на извършване на деянието и причиняване на телесното увреждане на пострадалия.

Налице е много голяма доза съмнение в неговите показания с оглед тяхното вътрешно противоречие и несъответствие с гласните и писмените доказателства.

Същите като цяло стоят в конфликт с доказателствената маса по делото и в никакъв случай не могат да послужат за кредитиране версията на подсъдимия, че не е нанесъл удар на подсъдимия, както и за опровергаване на показанията на св.

К.и на отразеното в тъжбата на пострадалия. В тази им част се опровергават както от медицинското удостоверение, така и от информацията която носят приобщените писмени доказателства, но и от извършената полицейска проверка. Нещо повече, последната е установила с категоричност, че подсъдимият е нанесъл един удар на пострадалия в областта на лицето, което обстоятелство не е било спорно от самия подсъдим.

Установено е присъствие и на още едно лице на име Илийчо, който е спътник в автомобила на двамата отивайки при частния тъжител.

Посочените доказателства относно автора на извършеното престъпление и механизма на извършване на увреждането се подкрепят от приобщените гласни доказателства, чрез разпита на св. К.и св. Ж. които съдът кредитира и опровергават изрезеното от подсъдимия, че не е удрял пострадалия К., а само бил посегнал да го удари. Установеното от извършения преглед на пострадалия намерило отражение в медицинското удоставерение дава отговор на механизма на получаване на травматичните увреждания на пострадалия. Съдебният медик е категоричен относно давността и начина на получаване на нараняването в областта на главата – каквито са удар с юмруци и твърд предмет /бокс/ което ще изключи това нараняване да е настъпило единствено и вследствие съприкосновение със земята /или падането в градинката /.