Определение № 4651 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4651 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110144176 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 22324 от 05.12.2025 г. съдът е уважил предявения от „УНИКА“ АД, ЕИК 040451865 против ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 477,08 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско +” обезщетение за вреди на лек автомобил марка автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № *******, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 10.10.2024 г. в гр. София, бул. „Сливница“, ведно със законната лихва върху сумата от 21.08.2025 г. до окончателното й погасяване. Със съдебното решение са присъдени и направените от ищеца разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на сумата от 250,00 лева на основание 78, ал. 1 ГПК..

Със съдебния акт съдът не е присъдил разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение поради липса на представени доказателства за реалното им заплащане.

В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ищеца „УНИКА“ АД чрез адв. Г. М..

Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с вкл. ДДС.

В предоставения от съда срок не е постъпил отговор от ответника по делото.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В мотивната част от Решение № 22324 от 05.12.2025 г., касаеща разноски, съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които изцяло препраща, без да е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящия акт.

Допълнително следва да се посочи следното:

Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора, което в случая е сторено с протоколно определение от 13.11.2025 г.

Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, 1 твърдения и събирането на доказателства вече е приключило, в това число и доказателства за извършени разноски по делото /в този смисъл т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. 6/2012 ОСГТК на ВКС/. Ето защо е недопустимо приемането и обсъждането на преводното нареждане за заплатено адвокатското възнаграждение, представено от ищеца едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК на 22.12.2025 г. След приключването на съдебното дирене и устните състезания съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.

Видно от мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. 6/2012 ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

По делото е представен договор № 38 от 31.07.2025 г. към Рамков договор между ЗК „Уника“ АД и Адвокатско дружество „Грозданов и М.“, ведно с Приложение № 1 към него. В чл. 5 от договора е уговорено, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред първа съдебна инстанция следва да се заплати по банкова сметка на дружеството, като същата е посочена. По делото е представен и препис от издадена фактура № ********** за посочената сума от 05.08.2025 г. В настоящия случай ищцовото дружество не е представило доказателство за заплащане на посочената сума до приключване на съдебното дирене. Представената по делото фактура не представлява документ, който да удостовери постъпването на сумата по банковата сметка на адвокатското дружество, респ. нейното заплащане. Това следва дори и от факта, че фактурата е издадена на 05.08.2025 г., а в молбата за изменение на решението в частта за разноските се твърди, че плащането по нея е извършено на 08.08.2025 г. Ето защо, издаването на фактурата само по себе си не доказва и плащане по нея, каквото не е проведено от ищеца в законоустановения срок.

Поради изложеното съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 418877/22.12.2025 г., подадена о т „УНИКА“ АД чрез адв. Г. М. за изменение в частта на разноските на Решение № 22324 от 05.12.2025 г. по гр. дело № 44176/2025 г. по описа на СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3