Определение № 222 от 26.10.2021, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. гр. София, 21.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600383 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и чл. 251, ал. 5 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в СП срещу определение от 11.10.2021 г., държано в разпоредително заседание по нохд № 2979/2016 г.

СНС, в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране на наказателното производство на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК. В частния протест са обосновани доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната част, произтичаща от липса на предпоставката по чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК, тъй като неявяването на подсъдимия е по уважителни причини, а не в резултат на негово виновно поведение. Предлага отмяна на определението в протестираната част.

В срока по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК посоченият по-горе съдебен акт, в частта, в която е отказано спиране на наказателното производство и в частта, в която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила е обжалван и от адв. А.А., служебен защитник на под. А. В. И. Излага съображения, че са налице условията за спиране на наказателното производство, тъй като подс. И. се намира в затвор в гр. Гюргево, Р Румъния, което обективно препятства явяването му в съдебно заседание по независещи от него причини, същият многократно е заявявал, че желае да участва лично по делото, което е пречка за движение на делото, не е 1 налице хипотеза за задочното му разглеждане и същото следва да се спре.

Позовава се и на допуснати на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. Сочи проведено задочно досъдебно производство в нарушение на чл. 219, ал. 4, 5 и 6 НПК и лишаване на обвиняемия от правата му по чл. 55, ал. 1 НПК – да научи в какво е обвинен, въз основа на какви доказателства, за да организира адекватно защитата си, тъй като не се е укрил след предявяване на обвинението. Прави оплакване за липса на конкретизация на фактическите действия на подс. И., касаещи правната квалификация. Намира, че свидетелките В. и М. са променили показанията си и не може да се направи категоричен извод, че подс. И. е съпричастен към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Моли за отмяна на определението в обжалваните части.

СП, след изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2 НПК, не прави възражение срещу постъпилата частна жалба.

Служебният защитник на подс. И. не е депозирала възражения срещу частния протест.

АСНС намира частния протест и частна жалба, в частта й срещу определението на съда, с което СНС е отказал да спре наказателното производство на основание чл. 251,ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК, за процесуално недопустими, като депозирани срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази част. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, един от въпросите, които задължително следва да се обсъдят в разпоредително заседание, е този налице ли някое от основанията по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 и чл. 26 от НПК за спиране на наказателното производство.

СНС е отказал да спре наказателното производство, като е изложил съображения за това.

Разпоредбата на ал. 5, чл. 251 НПК изрично е предвидила обжалваемост по реда на глава 22 НПК само на определенията за спиране на наказателното производство, като преграждащи развитието на процеса, а не и на тези, с които е отказано спиране. Това е така, защото определенията от последната категория, с които е отказано спиране, не преграждат пътя на съдебното производство и не възпрепятстват провеждането на справедлив съдебен 2 процес в разумен срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК, обжалваемостта по реда на глава двадесет и втора е предопределена от изричното й предвиждане в отделни процесуални разпоредби, какъвто не е настоящият казус.

Тъй като определението, в обсъжданата му част, е изключено от обхвата и на ал. 1 на чл. 341 НПК, въззивната съдебна инстанция не притежава процесуално правомощие да извърши самостоятелна проверка, отделно от присъдата, на правилността на така постановения съдебен акт в частта относно отказа от спиране на наказателното производство.

Предвид липсата на изрично предвидена обжалваемост по реда на глава двадесет и втора от НПК, следва да се приеме, че определението по чл. 251, ал. 5, вр. чл. 248, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК, с което не е уважено искането за спиране на наказателното производство, е от категорията определения и разпореждания по чл. 341, ал. 3 НПК, които не подлежат на проверка отделно от присъдата. Възможността за преценка наличието на предпоставките за спиране на наказателното производство обаче не е преклудирана, тъй като съдът има правомощие да го спре в съдебно заседание, на основание чл. 290, ал. 1 НПК

Частната жалба в частта, с която се оспорва определението на съда, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза за отстраняване на съществени процесуални нарушения е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният съд намира за законосъобразни констатациите на СНС за липса на допуснати от прокурора, както в хода на разследването, така и в стадия „Действия на прокурора след завършване на разследването“, при съставянето на обвинителния акт, съществени отстраними нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, довели до накърняване правото на защита на подс. А. В. И.

Неоснователен е поддържаният в частната жалба на адв. А.А. довод за проведено задочно производство в нарушение на чл. 269, ал. 3 НПК и при 3 ограничаване правото производството. на лично участие на подсъдимото лице в

От доказателствата по делото се установява, че подс. И. е привлечен към наказателна отговорност присъствено и при стриктно спазване на законовия регламент на чл. 219 НПК.

Постановлението за привличане като обвиняем му е предявено лично и в присъствие на защитника му, адв. Ю. Н., в 18.00 ч. на 27.10.2011 г., като препис от този процесуален документ му е връчен, обстоятелства, надлежно удостоверени с положени подписи на обвиняем, защитник, разследващ полицай /л. 1-4, т. 3 ДП/. Непосредствено след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, в 18.05 ч. на 27.10.2011 г., органът на досъдебното производство е пристъпил към разпит на обвиняемото лице, така както повелява разпоредбата на чл. 221 НПК.

След преустановяване действието на първоначално взетата мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“, изменена в „Гаранция в пари“ в размер на 5 хиляди лева /определение от 17.04.2012 г. д. № С-78/2012 г.

СРС, потвърдено с определение от 24.04.2012 г. по внчд 41/12 г. САС/, подс.

И. напуснал местоживеенето си, както и пределите на страната /на 14.09.2013 г./, без да уведоми съответния орган за това, обстоятелство наложило обявяването му за ОДИ и за международно издирване.

Било установено, че на 26.04.2015 г. подс. И. е задържан в Румъния, а от 21.08.2015 г. се намира в затвор в Румъния, където започнал да изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 17 години. Предвидената дата за неговото освобождаване била 15.10.2031 г.

С определение от 05.04.2017 г. по нохд № 2979/16 г. СНС била изменена мярката за неотклонение на подс. И. в „Задържане под стража“ и издадена европейска заповед за арест за временното му предаване, в рамките на една година, на българските съдебни власти. Било посочено, че абсолютната преследвателска давност по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 НК, за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, изтича м. август 2026 г.

През м. януари 2018 г. било подписано споразумение между българските и румънските съдебни власти във връзка с временното предаване на исканото лице. Независимо от него, с решение от 23.02.2018 г. по дело № 1036/45/2017 г. на Апелативен съд, гр. Яш, била отхвърлена молбата на СНС за временно предаване на исканото лице А. В. И. за изправянето му пред съда по дело № 2979/2016 г. СНС за извършено престъпление, състоящо се в участие в организирана престъпна група по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от българския НК.

С писмо от 19.07.2018 г. МП на Румъния уведомило МП на РБ, че румънските съдебни власти отказали трансфера в България на българския 4 гражданин А. В. И. за изтърпяване остатъка на наложеното му наказание в процедурата по трансфер на осъдени лица съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени лица от Страсбург, 1983 г., с влязло в сила на 11.01.2018 г. решение на Регионалния съд на гр. Яш, Румъния по дело № 36947/245/2017 г., като взели предвид, че осъденото лице не е платило присъдените му съдебни разноски по осъдителната присъда.

С определение № 1162/17.07.2020 г. по дело № 1024/2020 г. на делегирания съдия, упражняващ надзор върху изтърпяването на наказанията в затвор „Гюргево“, потвърдено с решение от 16.10.2020 г. по дело № 11788/236/2020 г. на РС, Гюргево, наказателно отделение, било установено, че подс. И. не е изпълнил императивните условия на закона за започване на процедура по трансфер на лишено от свобода лице, тъй като не е доказал заплащането на разходите, установени с осъдителната присъда – 800 леи, така както и на обезщетенията на гражданските ищци.

С оглед изразеното в писмени молби до съда искане на подс. И. за лично участие в производството пред СНС, делото било отлагано многократно, 13 пъти, за периода от 19.01.2017 г. - първото по делото заседание /след одобряването с протоколно определение от 29.11.2019 г. на сключено споразумение за решаване на делото между СП и подс. В. А. и подс. Р. А./, до спирането на наказателното производство с протоколно определение от 26.10.2018 г., на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК.

С протоколно определение от 30.07.2021 г. СНС, като е съобразил произнасянията на румънските съдебни власти в производството по трансфер на осъденото лице И., както и предстоящото изтичане на срока на абсолютната давност за наказателно преследване, възобновил производството по делото.

Така очертаният процесуален развой обосновава извод, че за воденото срещу обвиняемия наказателно преследване, същият е бил лично и в присъствието на защитник, официално уведомен, съобразно очертания в НПК процесуален регламент. В правомощията на органа, упражняващ ръководство и решаване в съответната фаза на процеса, е преценката за наличието на условията на чл. 206 НПК за провеждане на наказателното производство, за започването на което обвиняемо лице е било своевременно и надлежно информирано.

Неоснователно е позоваването на процесуално нарушение, изразяващо се в необосноваване в мненията на разследващия орган и в обвинителния акт на предпоставката, че отсъствието на обвиняемия няма да попречи за разкриване на обективната истина. Това е така, тъй като и при последващото, на 08.04.2016 г., предявяване на служебния защитник на постановлението за привличане като обвиняем /л. 42, т. 9 ДП/, и при предявяването му на материалите от разследването на 20.04.2016 г. /л. 101, т. 9 ДП/, изрично е 5 посочено, че основанието за назначаването на служебния защитник и провеждането на производството е при условията на чл. 206, вр. чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, регламентиращи извършване на разследване в отсъствие на обвиняем и възражения в тази насока не са отразени и не са направени.