Решение № 287 от 09.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 260/2024
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 287 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000260 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №116 от 05.03.2024 г.,постановено по т.д.№355/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъден ответникът ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.“ № **, ет. *, да заплати на ищеца Т. Р. К., ЕГН **********, с адрес с. Т., община А., област П., ул. "П. Д. П." № *, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 01.10.2021г., в с. Т., област П., причинено от водача на лек автомобил „Б** ****“, с рег. № ********, в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. Искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото решение ответникът ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********,е осъден още да заплати на ищеца Т. Р. К., ЕГН **********, разноски в размер на 1162 лв. /хиляда сто шестдесет и два лева/ за производството по търг. дело № 355/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив,а на адв. Р. И. М., вписана в Адвокатска колегия - С., с адрес гр. С., ул. "Ц. А." № *, ет. *,е осъден да заплати адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 2320,68 лв.
1
/две хиляди триста и двадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ за производството по търг. дело № 355/ 2022г. по описа на Окръжен съдПловдив.
На следващо място,с решението от 05.03.2024 г. е осъден ищецът Т. Р.
К., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, разноски в размер на 489,60 лв. /четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ за производството по търг. дело № 355/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.Освен това,с посоченото решение ответникът ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, държавна такса в размер на 2000 лв. /две хиляди лева / за производството по търг. дело № 355/ 2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.В решението е постановено,че сумата може да бъде изплатена от ЗД „Б. И.“ АД на ищеца по банкова сметка: **** *** **** **** **** **, „П**“ АД, с титуляр Т. Р. К..
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответникът в първоинстанционното производство-ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *********,чрез пълномощника на дружеството адв. М. Г..Дружеството-жалбоподател атакува решението в частта,с която е осъдено да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв.,съответно и в частта за разноските.Поддържа,че в обжалваната част решението е неправилно поради противоречие на решаващите изводи на съда с материалния и процесуалния закон и противоречие със събрания по делото доказателствен материал.Счита,че при неправилно и нев пълнота изяснена по делото фактическа обстановка първата инстанция е определила завишен размер на обезщетение за получените от увредения болки и страдания вследствие на процесното ПТП.Намира,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди,определен за за справедлив от съда за сумата от 50 000 лв.,е значително завишен и не само компенсира болки и страдания,но на практика обогатява неоснователно увредения.Посочва,че съгласно заключението на КСМАТЕ ищецът се е нуждаел през първия месец от чужда помощ в битовото си обслужване,въпреки възможността за самостоятелно придвижване без помощни средства.Тази констатация,според жалбоподателя,опровергава твърденията на свидетелите,които съдът е кредитирал безкритично,въпреки разпоредбата на чл.172 от ГПК,което е довело до приемане на попродължителен период на невъзможност ищеца да се обслужва,а именно 5 месеца.Посочва още,че няма медицинска причина ищеца да е ползвал инвалидна количка,а съда въпреки медицинското заключение е приел,че такава е ползвана.Счита,че съдът е присъдил обезщетение,което не отговаря на тежестта на травмите,доколкото уврежданията не са счупване на 2 прешлени,а само на коренчетата,което се възстановява от само себе си и не изисква оперативни интервенции.И още намира,че съдът неправилно е приел,че е доказана причинно-следствената връзка между пътния индицент и последващите оплаквания в областта на кръста и крака.
Така,въз основа на поддържаните в жалбата оплаквания,дружествотожалбоподател моли да бъде отменено като неправилно обжалваното решение в осъдителната му част за сумата над 20 000 лв.,като се отхвърли иска на Т. Р.
К. с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ за горницата над 20 000 лв. До присъдените 50 000 лв. За обезщетяване на неимуществени вреди под формата на болки и страдания.Моли да бъдат редуцирани разноските,присъдени в първата инстанция с оглед постановеното от въззивната инстанция решение.Претендира разноски.
Въззиваемият Т. Р. К. е подал писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. Р. М..В отговора е изложено становището,че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,а решението на ОСПловдив следва да се потвърди в обжалваната му част като правилно.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора.Поискано е да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ищеца направените по делото разноски,включително и адвокатско възнаграждение за втора инстанция.
Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваната му част и при подаване на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в 3 изискуемата от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части и в частност-че с решението съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по делото,който иск също счита за допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№355/2022 г. по описа на ОС-Пловдив е предявен от Т. Р. К. против ЗД “Б. И.”АД с ЕИК ********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от телесните увреждания,получени вследствие на ПТП от 01.10.2021 г.,ведно със законната лихва върху претендираната главница,считано от уведомяване на ответника03.12.2021 г. до окончателното изплащане.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск за доказан по основание и го е уважил частично по размер-до сумата от 50 000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв. го е отхвърлил като неоснователен.В отхвърлителната част,както и в осъдителната част до размера от 20 000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в тези му части.
Имайки предвид предметните предели на процесната въззивна жалба и изложените в нея оплаквания срещу обжалваната част от първоинстанционното решение,пред въззивната инстанция не е спорно осъществяването на твърдяния от ищеца фактически състав на чл.432,ал.1 от КЗ.Спорен е само въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.По този спорен въпрос въззивният съд дължи произнасяне и самостоятелна преценка в настоящото въззивно производство и в тази връзка приема следното:
Както е категорично установено от събраните по първоинстанционното 4 дело доказателства и не се оспорва от жалбоподателя,процесното ПТП е настъпило на датата 01.10.2021 г. в с.Т.,при което лек автомобил „Б**“, модел „*** *“, рег. № ********, управляван от лицето Г. Д. М., в който автомобил като пътник на предна дясна седалка се е возил ищецът,се е ударил в дърво и основната причина за настъпване на произшествието е,че водачът на лекия автомобил при управлението му не е съобразил скоростта и пътната обстановка и е загубил контрол върху автомобила.По първоинстанционното дело е установен и конкретния механизъм на настъпване на произшествието,който също не е спорен пред въззивната инстанция.
От заключението на назначената по първоинстанционното дело комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява,че вследствие на процесното ПТП ищецът,пътувал по време на инцидента на предна дясна седалка в горния автомобил,е получил следните травматични увреждания:счупване на десните напречни израстъци на I, II и III поясни прешлени; контузия на гръден кош и корем; контузия на главата с разкъсно- контузна рана; разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица.
Счупването на десните напречни израстъци на I, II и III поясни прешлени е причинило трайно затрудняване на движението на снагата по смисъла на чл.129 НК,както се сочи в експертното заключение,а всички останали увреждания, изразяващи се в контузия на гръден кош и корем, контузия на главата с разкъсно- контузна рана, разкъсно- контузна рана на лявата подбедрица както поотделно, така и по съвкупност,са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съгласно заключението, счупването на десните напречни израстъци на I, II и III поясни прешлени се възстановява за 3-6 месеца, а останалите увреждания - за по- малко от 30 дни.
Посочено е в заключението,че ищецът е търпял болки и страдания,като болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер и няма как да бъде обективирана чрез степени,скали и т.н.Посочено е още,че ищецът е търпял болки,които са били по-интензивни в острия период на травмата,а към момента същият страда от увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия,като е възможно заболяването да е свързано с претърпяната травма в гръбначния стълб в поясния отдел.Това състояние,според вещото лице д-р Е. Б.,е свързано с болков синдром и ограничена подвижност,което несъмнено влошава качеството на живот.Както е отразено в експертизата,към момента на изготвянето й ищецът има белези от зараснали разкъсно-контузни рани на 5 челото вдясно и на лявата подбедрица,които белези ще останат до края на живота на ищеца и представляват козметичен дефект,без да се касае за обезобразяване.В експертизата се сочи още,че в продължение на 3-6 месеца пострадалият ищец не е бил трудоспособен,като през първия месец се е нуждаел от чужда помощ в битовото си обслужване,въпреки възможността за самостоятелно придвижване без помощни средства.
В депозирана и приета по първоинстанционното дело допълнителна съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Е. Б.,е установено,след допълнителни изследвания и консултации на ищеца,че са налице при същия и последици от изкълчване,навяхване и разтягане на долен крайник.Налице са МРТ данни за посттравматични и инфламаторни промени на същия,като новооткритите увреждания и усложненията им са причинени по същия механизъм,както и вече описаните увреждания в условията на ПТП в купето на лек автомобил.Тези увреждания,както сочи вещото лице,са причинили временно разстройство на здравето на ищеца неопасно за живота му /извън случаите на чл.128 и чл.129 НК/.Болковият синдром от същите увреждания е възможно да продължава непредвидимо дълго,според вещото лице,без това да затруднява основната функция на крайника-ходенето.