Акт от 13.02.2019, Апелативен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №42 гр.

Бургас, 13.02.2019 г.

Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:

Павел

Ханджиев

Членове:

Румяна Казларова

Нели Събева като разгледа докладваното от съдия Ханджиев ч. т. д. № 26/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 122 ГПК.

Окръжен съд - Б. е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд - А. относно компетентния съд, който да разгледа и да се произнесе по т.д. № 62/2019 г. на БОС (гр.д. № 716/2018 г. по описа на Районен съд - А. ).

За да се произнесе, Апелативен съд - Б. съобрази следното:

Делото е образувано първоначално пред Районен съд - К. След отвод на всички съдии от този съд Окръжен съд - Б. е определил делото да се разгледа от Районен съд - А. За да приеме, че делото не му е родово подсъдно, Районен съд - А. се е обосновал с това, че е сезиран с два обективно съединени иска: (1) иск по чл. 145 ТЗ във връзка с чл. 266, ал. 6 ТЗ срещу ответницата С. в качеството на ликвидатор на З. “Ш” и (2) “иск по чл. 26 ЗЗД, с който е атакуван проведеният от С. Т. в качеството на ликвидатор на З. “Ш” търг за ликвидиране на собствеността на кооперацията”. Съдът приел, че е сезиран с иск по чл. 26 ЗЗД, подсъден на районния съд, и с иск по чл. 145 ТЗ вр. чл. 266, ал. 6 ТЗ, подсъден на окръжния съд, поради което и на осн. чл. 104, т. 6 ГПК делото следвало да се разгледа от окръжния съд.

Компетентен да разгледа и реши спора е Районен съд - А. Виждането на районния съд, че е сезиран с иск по чл. 145 ТЗ вр. чл. 266, ал. 6 ТЗ, не може да бъде споделено. Искът по чл. 145 ТЗ може да се води само от дружество, което претърпяло вреди от действия или бездействия на своя управител. В случая ищците-физически лица очевидно не могат да претендират обезщетение за такива вреди. Ликвидацията на кооперация, какъвто е случаят, се провежда по реда на чл. 41-51 от Закона за кооперациите, а не по реда, предвиден за търговските дружества в Търговския закон, поради което и позоваването на чл. 266, ал. 6 ТЗ е некоректно. На следващо място, искът по чл. 145 ТЗ, респ. по чл. 51 ЗК, не е от изключителната компетентност на окръжните съдилища, а подсъдността по род се определя на общо основание от цената на иска. В случая районният съд не е предприел съответните процесуални действия за проверка редовността на исковата молба и даване на указания на ищците за отстраняване на нередовности, в т. ч. за посочване на цена на исковете, за уточняване на фактическите основания и исканията, за посочване на ответниците по отделните претенции, за наличието на правен интерес от установителния иск и пр., поради което без основание се е десезирал.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 122 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И :

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд - А. за компетентен да разгледа т.д. № 26/2019 г. по описа на Окръжен съд - Б. (гр.д. № 716/2018 г. по описа на Районен съд - А. ).

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд - А.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Окръжен съд - Б. препис от настоящото определение.

Определението не може да се обжалва.

Председател :

Членове :