Решение № 734 от 01.04.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 424/2019
- Вид
- Решение № 734
- Подписан
- 01.04.2019
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.124 ал.1 пр.последно · Закон за държавния служител
- чл.89 ал.2 т.1 · Закон за държавния служител
- чл.89 ал.2 т.3 · Закон за държавния служител
- чл.90 · Закон за държавния служител
- чл. 91 · Закон за държавния служител
- чл.91 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.91 ал.1 т.1 · Закон за държавния служител
- чл.92 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.93 · Закон за държавния служител
- чл.93 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.94 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.96 · Закон за държавния служител
- чл.96 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл. 96 ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл.96 ал.4 · Закон за държавния служител
- чл. 97 ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.1-7 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.1-7 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.1-7 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.4 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.1-7 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.1-7 · Закон за държавния служител
- чл.97 ал.1 т.1-7 · Закон за държавния служител
- чл.10 ал.1 т.1, т.5 и т.7 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.10 ал.1 т.1, т.5 и т.7 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.10 ал.1 т.1, т.5 и т.7 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.13 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.13а · Закон за Националната агенция за приходите
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 734 гр.Пловдив, 01
. 04 . 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 424/2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :
К.В.М.,*** с пълномощник адв.Хр.М. оспорва Заповед № ЗЦУ - 71 / 17.01.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, с която му е наложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”, на основание чл.90 ал.1 т.3 вр. с чл.89 ал.2 т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна с искане за отмяна и присъждане на разноски /адвокатско възнаграждение и държавна такса/. Твърди се съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби при следните съображения : Дисциплинарното наказание е наложено извън двумесечния срок по чл.94 ал.1 ЗдСл. от откриване на твърдяното за извършено дисциплинарно нарушение. Докладът на ръководител звено „Инспекторат” на НАП с вх.номер от 22.10.2018г., с който в заповедта е посочено, че е открито нарушението, е бил предоставен на дисциплинарно-наказващия орган – Изпълнителния директор /ИД/ на НАП на 22.10.2018г. Счита се, че от тази дата е започнал да тече двумесечния срок за налагане на наказание, макар дисциплинарно-наказващият орган де е поставил резолюция „Да” върху документа на 14.11.2018г. и е издал заповед за започване на дисциплинарно производство на 06.12.2018г. /в подкрепа на тезата е посочена съдебна практика на ВАС – Решения №№ 3142/2002г., 7614/2002г., 5961/2016г., 4866/2014г., 7502/2007г. и др./.
Предвид факта, че в периода 22.10.2018г.-25.01.2019г. жалбоподателят е ползвал общо 5 дни законоустановен отпуск, се поддържа, че двумесечният срок, в който е следвало да бъде наложено наказанието, е изтекъл на 27.12.2018г. и предприетите след това действия са незаконосъобразни. Считано от 14.11.2018г. срокът е изтекъл на 21.01.2019г. при съобразяване с ползваните 5 дни отпуск и на 25.01.2019г. срокът е изтекъл /Решение № 4654/2012г. на ВАС/. Заявено е относно процедурата, че писмени обяснения са представени на 20.12.2018г. по електронен път и подписани с електронен подпис, а не както е посочено в заповедта – че са получени на 03.01.2019г. За самостоятелно отменително основание се счита липса на място на извършване на нарушението в оспорения административен акт. Предвид съдържание на описание на нарушението, се поддържа, че информационната система на НАП е възможно да се достъпва от всяка една работна станция, ползвана от служители на НАП в страната, което води до извод за липса на конкретизация на нарушението по място и респект. недоказване на извършването му, вкл. неспазване на формата поради липса на елемент от задължителното съдържание според чл.97 ал.1 т.4 ЗДСл. По отношение квалификацията на нарушението по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. – неизпълнение на служебните задължения, е посочено, че според фактическото описание на нарушението, то се е изразило в осъществяване на нерегламентиран достъп до данни за задължено лице в информационните системи на НАП, в нарушение на т.9.3.1. от утвърдената със заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-733/17.06.2016г. „Политика за информационна сигурност в НАП”. В тази вр. е заявено, че т.9.3.1 от „Политика за информационна сигурност в НАП” не създава задължение за жалбоподателя в качеството му на служител на НАП, което да не е изпълнил и се твърди, че цитираната в заповедта точка е подточка на т.9.3 „Права на потребителите” и касае предоставянето на достъп до информацията и системите на НАП. Тази разпоредба урежда чрез препращане към „съответните правила на агенцията” – начинът на предоставяне на служителите на достъп до системите на НАП и в този й вид вменява задължение за изпълнение на определени процедури и правила от страна на тези, които са оправомощени да предоставят достъп, а не за тези, които получават такъв. Затова се счита, че задължението, неизпълнението на което се вменява с оспорената заповед – не се създава от твърдяната за нарушена разпоредба. Такова задължение не фигурира и в длъжностната характеристика на жалбоподателя. Ако се твърди от дисциплинарно-наказващия орган, че с достъпът до системата без конкретно възложена задача оспорващото лице е излязло извън кръга на служебните си правомощия, основанието за налагане на дисциплинарно наказание не би било по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл., предвид ясното нормативно разграничение между неизпълнение на задължения и превишаване на права. Ведно с изложеното е изтъкнато, че в оспорената заповед изцяло декларативно е посочено, че при определяне вида и размера на наложеното наказание са взети предвид „тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител”. Счита се, че в тази част заповедта практически не съдържа мотиви и настъпването на каквито и да било последици е отречено в доклада на отдел „Инспекторат” на НАП /не са установени доказателства, че служителите К.М. и А.Ч. са предоставили информация на С.Т. – лицето, за което се сочи, че е било евентуален краен получател на информация от масивите на НАП/. По отношение формата на вината е посочено, че през последните години жалбоподателят е получавал отлични оценки за изпълнението на длъжността, поради което е следвало да бъде прието, че твърдяното за извършено нарушение е малозначително, вкл. предвид липсата на констатирани последици.
В писмени бележки по същество е изразено становище относно прието по делото писмено доказателство /декларация/, представено от ответника : Счита се, че декларацията не променя извода за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като изявлението на жалбоподателя в този документ не освобождава дисциплинарно-наказващият орган от задължението за провеждане на административно производство в съответствие със закона. Отново е изтъкнато, че сочената за нарушена норма на т.9.1.3 от „Политика за информационна сигурност в НАП” не създава за оспорващото лице задължения в качеството му на „потребител”, като задълженията за потребителите са описани не в т.9 „Политика за контрол на логическия достъп”, подточка 9.1 „Управление на достъпа”, а в т.8.3.8 от „Политиката”. Освен това, в т.8.3.8.2 е посочено, че „Всички служители на НАП имат общи и специфични отговорности за изпълнението и поддръжката на сигурността, описани в длъжностните им характеристики”. Длъжностната характеристика от преписката е подписана от М. на 21.01.2014г., след която дата не е променяна, при което се поддържа, че на лицето не са вменени допълнителни задължения /общи и/или специфични/, свързани с изпълнение на утвърдената 2 години по-късно „Политика”.
- Ответникът Изпълнителен директор на НАП се представлява от юрисконсулт Н.Т. и оспорва жалбата. Счита я за неоснователна и подлежаща на отхвърляне, а оспорената заповед – законосъобразна. Поддържа спазване на процесуалните правила при издаване на административния акт и съответствие с приложимите норми от ЗДСл. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай на отхвърляне на жалбата и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В писмени бележки по същество са изложени фактите от дисциплинарното производство и се твърди нарушение на „Политика на информационна сигурност в НАП”, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Етичните норми за поведение на служителите на НАП. По отношение разпоредбата на чл.94 ал.1 ЗДСл. представителят на ответника се позовава на съдебни решения на ВАС /№№ 3325/2015г.; 13422/2013г./, според мотивите на които нарушението се счита за открито към дата, на която всички материали по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени на дисциплинарния орган. Оспорено е възражението за непосочено място на извършване на нарушението с аргумент от факта на отразена в заповедта месторабота на жалбоподателя. За неоснователно се счита твърдението за липса на нарушение на т.9.3.1 от „Политика за информационната сигурност в НАП” с цитирана т.19 от длъжностната характеристика на оспорващото лице. Поддържа се правилно определено дисциплинарно наказания за извършеното нарушение, вкл. с оглед важността на повишаване сигурността на информационните активи и безопасността на информацията за клиентите на НАП.
Окръжна прокуратура – Пловдив не участва по делото.
Жалбата е допустима, подадена в предвидения 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен административен акт. Заповедта е връчена на оспорващото лице на 25.01.2019г. /л.70/, жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 07.02.2019г.
1. С оспорената Заповед № ЗЦУ – 71 от 17.01.2019г. е наложено дисциплинарно наказание „Отлагане на повишението в ранг с една година” на държавния служител К.В.М. – главен публичен изпълнител в сектор „Обезпечаване и събиране на публични вземания”, отдел „Публични вземания”, дирекция „Събиране” към ТД на НАП Пловдив.
Заповедта е издадена във вр. с констатирано деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение съгл. чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. – неизпълнение на служебните задължения.
Фактически обстоятелства : Доклад №
24-15-377/22.10.2018г. на ръководител звено „Инспекторат” на НАП с приложения /л.83 и сл./ – за извършената проверка по заповед № ЗЦУ-649/14.05.2018г. и заповед № ЗЦУ-889/27.06.2018г., възложена по повод жалба от 26.04.2018г. на А.Д. – Д.Д.
ЕООД и искане да бъде установено дали данни от информационните активи на НАП за това дружество са станали известни на трето лице, извършващо сходна търговска дейност – ***ЕООД, представлявано от С.Т., съдържа констатации от проверки за достъпи до VAT 14 от служители на НАП с данни за 5 служители, които не са посочили конкретни причини за осъществени достъпи, сред които жалбоподателят :
К.М. осъществил достъп на 06.03.2018г. до данни на А.Д.-Д.Д. ЕООД в дневник за продажби за м.01.2018г., след което прехвърлил информацията във формат EXCEL. Действията били извършени за времето от 10.27ч. до 10.35ч. Служителят заявил, че не си спомня конкретна причина относно посочената дата и предполага, че с оглед на вменените му задължения конкретно задължено лице има вземане/задължение от ФЛ и/или негов търговец, което е било повод за влизане в системата. Проверяващите органи отразили в доклада, че служителят не е имал възложена задача по отношение образуваното изпълнително дело на *** ЕООД и липсва необходимост от събиране на информация от дневника за продажби за вземания от трети лица, клиенти на дружеството. В доклада е отразено, че не са установени доказателства, служителят К.М. да е предоставил информацията от достъпа на С.Т., но осъщественият достъп е в нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, тъй като не е във вр. с изпълнение на служебни задължения. В доклада е направено предложение за стартиране на дисциплинарно производство по отношение на служители, сред които жалбоподателя – за нарушаване на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП. Докладът е с вх.номер в НАП от 22.10.2018г., а резолюция „Да” е поставена на 14.11.2018г., ведно с подпис на ИД на НАП.;
Заповед № ЗЦУ-1824/06.12.2018г. за образуване на дисциплинарно производство на основание чл.96 ал.1 ЗДСл., изд. от ИД на НАП по отношение К.М. във вр. с констатациите в Доклада от 22.10.2018г. - на дисциплинарния съвет, назначен със заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018г. е възложено да образува дисциплинарно дело и да представи на ИД на НАП свое решение в сроковете по чл.96 ал.4 ЗДСл., съгл. правилата за работа на дисциплинарния съвет, определени със заповед № ЗЦУ-1045/06.08.2018г. на ИД на НАП /л.82/.;
Решение № ЗЦУ-211/11.12.2018г. на дисциплинарния съвет /л.76/, според което е потвърдена констатацията в доклада и е прието, че държавният служител е осъществил нерегламентиран достъп до данни за задължено лице в информационните системи на НАП в нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, което деяние представлява дисциплинарно нарушение съгл. чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл. при извършването му виновно от субективна страна. Дисциплинарният съвет предложил на дисциплинарно-наказващият орган да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година” – съобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното му служебно поведение. В Протокол от заседание на дисциплинарния съвет на НАП от 06.12.2018г. /л.77 и сл./ са потвърдени данните от доклада по отношение К.М. и е прието следното : К.М. е осъществил нерегламентиран достъп до данни в информационните системи на НАП за А.Д.-Д.Д. ЕООД без да има възложена служебна задача и в нарушение на т.9.3.1 от Политиката по информационна сигурност на НАП, което деяние представлява дисциплинарно нарушение съгл. чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл., извършено виновно от субективна страна, за което е предложено дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година”.; Протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет и Решението са представени на ИД на НАП с докладна записка вх.номер от 11.12.2018г. /л.81/. Върху докладната записка е поставена резолюция от 13.12.2018г. – „Да! Да се проведе изслушване на 18.12.2018г. от 15.30ч.”.; писмено уведомление до К.М. /изх. номер от 13.12.2018г., л.75/ за осведомяването му относно откриване процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност и покана за запознаване с материалите по решението на дисциплинарния съвет на НАП и за изслушване на 18.12.2018г. в 15.30ч. от ИД на НАП в приемния кабинет на отразен административен адрес, което уведомление и материали са получени от М. на 14.12.2018г.; Покана от ИД на НАП до
Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c15b210c-7020-45ab-bef4-a27370b3c6c8