Решение № 1372 от 10.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1372

10.11.2020 г.

Град ****

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – ****

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501581 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на

МВР-**** вх.№ 32384/29.05.2020г срещу решението на ВРС- ХХІІс-в № 1355/24.03.2020г по гр.д.№ 17096/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на И. С. И.

ЕГН ********** от гр.****, сумата от 1691,60лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1 ,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 21.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.178 ал.1, т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; сумата в размер на 191,61лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 1.01.2017г до 21.10.2019г, на осн.чл.86 ЗЗД, сумата от 275,32лв, представляваща разноски за дължима държавна такса за вещо лице на осн.чл.78 ал.6 ГПК, както и сумата от 350лв, представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени от ищеца в първоинстанционното производство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. С. И. вх.рег.№ 39694/29.06.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затовамоли за неовото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това число и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на И. С. И. , в която излага, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, по 1 което заема длъжност „мл.инспектор“ в ІІІ РУ **** при ОД на МВР - гр.****. За периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г работил на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период.

Твърдени, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В тази връзка положеният от ищеца нощен труд от 22.00ч до Об.ООч за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г бил в размер на 1446 часа, които приравнени към дневен труд с коефицент 1,143 възлизали на 1652,78 часа. В тази връзка се посочва, че преизчисляването на нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 206,78 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгл.чл.187 ал.6 ЗМВР, задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1724,53лв.

Поради изложеното моли за уважаването на исковете му

1/ с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1691,60лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска от 21.10.2019г до окончателното изплащане на сумата;

2/ с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 191,61лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2017г до 21.10.2019г.

Претендира и законната лихва от подаване на ИМ, а също и сторените разноски.

Ответната страна ОД на МВР-**** е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение на длъжност „мл.инспектор“ в ІІІ-то РУ-**** при ОД на МВРгр.**** за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г.

Посочва, че ищецът е работил на 12-часови /дневни и нощни/ смени, съгласно месечни графици и отработеното време е изчислявано сумарно.

Оспорва доводите, че по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен следвало да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите.

За процесния период били действащи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 81213-908/02.08.2018г, обн. ДВ № 67/14.08.2018г. Съответно така действащите наредби изключвали приложението на разпоредбите на общото трудово законодателство. В чл.187 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се сочи да са разписани 8-часова продължителност на нощния труд. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални правила, както и че същото е 2 заплатено в пълен размер.

В този смисъл ответникът твърди, че в случая липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният извънреден и нощен такъв вече бил заплатен.

Посочва се, че извънреден труд е налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не било налице в конкретния случай.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените в ИМ изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства.

Поради изложеното моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 1.10.2016г-30.09.2019г ищецът е заемал посочената длъжност „мл.инспектор“ в ІІІ-то РУ-****, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР-****.

Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период, за който няма спор, че е бил възмезден по тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Според същото за процесния период от 01.10.2016г до 30.09.2019г, ищецът е положил общо 1707 часа нощен труд, който е бил заплатен като такъв според тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв на час. Според заключението нощният труд от 1707 часа, приравнен на дневен такъв с коефициента 1,143 се равнява на 1950 часа /закръглени/, като разликата в часовете между посочените две величини е равна на 243 часа, явяващ се положен извънреден труд, за които се дължало допълнително брутно възнаграждение в размер общо на 1691,60лв.

Начислената лихва за забава върху всяка една падежирала главница /извънреден труд за съответното тримесечие/, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, т.е. от 1.01.2017г до 21.10.2019г, възлиза на 191,61лв.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден 3 труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР, т.е. за 243 часа, чиято парчина равностойност е равна на 1691,60лв.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-23.10.2019г до окончателното изплащане на задължението.

Доколкото при заплащането му ответникът е изпаднал в забава дължи и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който плащане се дължи до 30.09.2019г в размер на 191,60лв.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса за производството съобразно материалния интерес в установения от Тарифата минимален размер от 50лв, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение - 350лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция предвид своевременно отправеното искане и представените доказателства за сключен на 9.10.2020г, който обективира и разписка за реалното й заплащане към него момент в размер на 350лв. Приложимите материално правни 4 норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от 31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020.

Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от същата установеният минимален размер е 348,37лв при посочената цена на иска. В конкретния случай, обаче, възражение за прекомерност не е заявено и затова следва да бъде присъдена сумата в претендирания размер, която реално не надвишава съществено установения минимален размер.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХІІс-в № 1355/ 24.03.2020г по гр.д.№ 17096/2019г, с което е осъдена ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-**** да заплати на И. С.

И . ЕГН ********** от гр.****, сумата от 1691,60лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент ,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 21.10.2019г до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.178 ал.1, т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР; сумата в размер на 191,61лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 1.01.2017г до 21.10.2019г, на осн.чл.86 ЗЗД, сумата от 275,32лв, представляваща разноски за дължима държавна такса за вещо лице на осн.чл.78 ал.6 ГПК, както и сумата от 350лв, представляващи съдебно-деловодни разноски, с т о р е н и от ищеца в първоинстанционното производство, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.