Решение № 137 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пазарджик, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500113 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2410 по описа на съда за 2025 година е отхвърлен иска, предявен от С. С. Щ., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. "П." №*, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с адрес на управление: гр. София, бул.

"Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника (като цесионер по вземанията) сумата общо 4946 лв. по договор за кредит CASH 10265785/19.07.2013 г., сключен с "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД (с предишно наименование "Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД), представляваща сбор от главница от 1500 лв., лихви за забава и разноски и такси, за която е издаден изпълнителен лист от 01.03.2018 г. по ч.гр.д. 3391/2014 г. на Пазарджишкия районен съд и изп. лист от 21.02.2018 г. по гр. д. 339/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, както и сумата общо 4117 лв. по договор за кредит, сключен с "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД (с предишно наименование "Джет Файненс Интернешънъл“ ЕАД), представляваща сбор от главница от 1266 лв., лихви за забава и разноски и такси, за която е издаден изпълнителен лист от 09.01.2015 г. по ч.гр.д. 3179/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, по които три изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20258820400197 г. на ЧСИ Г. Т., поради погасяване по давност.

1

Осъден е С. С. Щ. да заплати на "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, сумата 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.

Осъден е С. С. Щ. да заплати на ЧСИ Г. Т. такса за преписи по двете изпълнителни дела 666/2016 г. и 197/2025 г. в общ размер 48 лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от С. Щ.

Първоинстанционният съд приел, че след съдебното потвърждаване на вземанията тече 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, но е счел, че тя не е изтекла, тъй като давността многократно била прекъсвана, включително и чрез насрочване на опис през 2021 г., независимо дали описът е действително извършен.

Обжалваното решение било неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл.116 б.в от ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 117, ал.

2 ЗЗД.Решението било и необосновано- съдът превратно тълкувал доказателствата и неправилно приел подготвителни и неосъществени действия ,като годни да прекъснат погасителната давност.

Решението противоречало и на задължителната практика , обективирана в ТР № 2/2013, ТР № 3/2015 и ТР № 2/2023 .

По делото било установено , че след 08.02.2019 г. , когато е изпратено запорно съобщения ,нямало извършено реално изпълнително действие, годно да прекъсне давността.

Насрочените описи на 10.05.2019 г. и 17.05.2019 г. не били проведени.

Насрочения през 2021 г. опис – на 27.01.2021 г., отложен за 19.03.2021 г. също не бил проведен, като е отразено, че имотът е необитаем и не са намерени вещи за опис.

Действията през 2021 г. се свеждали до оставяне на бележка/уведомление (02.03.2021 г.) и констатация за липса на вещи.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че самото насрочване на опис, без той да бъде извършен, е достатъчно за прекъсване на давността.

В цитираното Тълкувателно решение , като прекъсващи били посочени действия като налагане на запор/възбрана и извършване на опис и оценка, а като непрекъсващи - действия като връчване на книжа, покана за доброволно изпълнение, справки и проучвания. Само насрочването на опис без извършването му е подготвителен акт и не може да се приравнява на “извършване на опис".

Липсата на описани вещи и липсата на описен протокол били категорични доказателства, че изпълнителният способ не е реализиран,следователно давността не била прекъсвана.

Освен това липсвали данни за авансово внесена такса за извършването на опис.

Първоинстанционният съд се позовал на ТР № 3/2015 ОСГТК на ВКС, 2 постановено на 10.07.2017 г, според което изпращането на запорно съобщение до банка прекъсва давността дори длъжникът да няма сметка там, и по аналогия приема, че и насрочването на опис прекъсва давността, дори описът да не е извършен.

Тази аналогия била неправилна, защото нямало извършено действие.

Излага се тезата ,че направеното искане за извършване на изпълнително действие не прекъсва давността.

В настоящия случай опис не е извършен, поради което и според критерия на ТР № 2/2023 не е налице годно действие, което да прекъсне давността.

Твърди,че давностния срок е изтекъл до

08.02.2024 г. Новото изпълнително дело № 197/2025 г. било образувано след това Моли решението да бъде отменено и предявените искове уважени ,като се признае за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, че ищецът не дължи сумите по изпълнителните титули, по които са образувани изпълнителни дела № 20168820400666/2016 г. и № 197/2025 г. при ЧСИ Г. Т., поради погасяване по давност;

Претендира разноски.Прави евентуално искане за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстационния съд , което искане не е съобразено с действащия процесуален закон.

В срок е постъпил писмен отговор от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Ответникът по въззивната жалба я намира за неоснователна и подържа становището си , изложено в отговора на исковата молба.

От приложените по делото доказателства било установено, че въз основа на изпълнителните листове първоначално е било образувано изп. дело № 666/2016г. по описа на ЧСИ Г. Т..

По изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия, с които давността е прекъсната на основание чл.116, б.в) от ЗЗД:

- На 29.12.2016 г. до длъжника - ищеца по делото, е изпратена призовка за доброволно изпълнение, с която той освен за задължението се уведомява и за запор, наложен на негов автомобил. На същата дата е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР - ПП, като запорът е отразен в системата на Пътна полиция на 04.01.2017 г.

- На 08.03.2017 г. до затвора в гр. Пазарджик е изпратено запорно съобщение за трудовото възнаграждение на длъжника, ако той получава такова за работа в затвора.

- На 28.01.2018 г. - изпратено е запорно съобщение за запор на банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД,като на 26.02.2018 г. банката е изпратила отговор, че запорът е наложен.

С молба от 31.01.2019 г. цесионерът на вземането „Агенция за събиране 3 на вземания“ ЕАД е поискала да бъде конституирана на мястото на първоначалния взискател. По искане на новия взискател на 08.02.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД и до длъжника.

С разпореждане от 19.03.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 10.05.2019 г. и 17.05.2019 г., в случай че на първата определена дата не се проведе.

По искане на взискателите - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и присъединената в хода на изпълнението Национална агенция за приходите (като взискател за държавни вземания) е насрочен нов опис на 19.03.2021 г.

Впоследствие делото е прекратено на основание чл.433. ал.1,т.8 от ГПК.

Образувано е ново изп. дело с № 197/2025г. по описа на ЧСИ Г. Ц. Т. по молба на ответника по жалбата , по което са извършени нови изпълнителни действия прекъсващи давността - на 17.07.225 г. са изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка" АД. „Изипей" АД и „Транскарт файненшъл сървисис" АД - за сметки при тях. както и до ОД на МВР - за два автомобила.

Дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, било без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия. Дори и да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426. ал. 3 ГПК: пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426. ал. 1 ГПК: с посочен изпълнителен способ - чл. 426. ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа - чл. 73. ал.З. чл.

433, ал. 1. т. 6, чл. 426. ал. 3 ГПК чл. 80 ЗЧСИ било от значение, ако 4 невнасянето им е довело до връщане на молбата. - така т.З на Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Следвало да се съобрази още ,че давността в периода била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Дон. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.20201.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г„ в сила от 13.03.2020г.

Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендират юрисконсултско вънаграждение.

Евентуално се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от С. Щ против „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД ,в която се заявява претенция на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено че не съществува негово задължение към ответника по записаните в Централния кредитен регистър (ЦКР) вземания с номера: № 973344 , № 973463.

Твърди,че ответникът подал информация към Централния кредитен регистър за налични задължения, възникнали от потребителски кредити през 2013 г., отпуснати от вече несъществуващото дружество .Твърди, че от възникване на задълженията не бил извършвал никакви действия, които да прекъснат погасителната давност – не бил извършвал плащания, не е подписвал споразумения, не е признавал дълга, не е получавал покани за плащане и не са водени съдебни или изпълнителни производства срещу него.

Твърди още ,че нямало издадени изпълнителни листове и образувани изпълнителни производства.

Твърди ,че вземанията по кредита се погасявали с тригодишна погасителна давност.

Обосновава правния с интерес с обстоятелството ,че с подадената информация се засягала кредитната му история като фигурирал като длъжник по несъществуващи вземания.