Решение № 12096 от 09.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12096 гр. София, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110161006 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД сумата от 5876.60 лева (след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на иска), представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Е 2442 МН вследствие на ПТП от 03.10.2018г., настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 26.10.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1567.22 лева (след допуснато по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК изменение на размера на иска), представляваща обезщетение за забава върху регресното вземане за периода от 11.03.2019г. до 25.10.2021г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС- на 03.10.2018г., на автомагистрала „Струма“, в посока „Кулата“, при км 58+800м , настъпил пътен инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Е 2442 МН и лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА, управляван от Б. К. И., чиято гражданска (деликтна) отговорност в качеството му на водач на конкретното МПС била обезпечена от ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА се движил с несъобразена скорост, в резултат на което изгубил контрол над управляваното от него МПС и ударил отзад движещия се пред него лек автомобил „Ауди А3“, който вследствие на удара се блъснал в пътната мантинела, намираща се отдясно по посоката му на движение. В резултат по лек автомобил „Ауди А3“ били причинени увреждания, които възпрепятствали движението му на собствен ход, поради което се наложило да бъде транспортиран със специализиран за това транспорт, и които обосновали преценката на застрахователя по застраховка „Каско“, че се касае за хипотеза на „тотална 1 щета“. С платежно нареждане от 18.01.2019г. ищецът заплатил в полза на правоимащото лице определената действителна стойност на МПС, както и разходите за репатриране на автомобила от мястото на ПТП, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „БМВ 325Д“ бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, което не сторил. По изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира да му бъде възстановено изплатеното застрахователно обезщетение, обезщетение за забава върху него, законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че водачът на лек автомобил „БМВ 325Д“ не е причинил процесното ПТП, доколкото от доказателствата по делото не се установявало осъществено от него виновно и противоправно поведение.

Поддържа наред с това, че изключителна вина за инцидента има водачът на лек автомобил „Ауди А3“, който управлявал автомобила си с твърде ниска скорост, като освен това рязко намалил скоростта си на движение и с това станал изключителна причина за настъпване на удара, като в условията на евентуалност това негово поведение се сочи като съпричиняващо вредоносния резултат. При тези доводи ответникът оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, както и доказателствената стойност на представения за установяването му протокол за ПТП. Оспорва да е налице и причинна връзка между ПТП и обезщетените от ищеца вреди, а в условията на евентуалност релевира доводи срещу размера на заплатеното обезщетение, от което следвало да бъде приспадната стойността на запазените след инцидента части от автомобила, която в случая възлизала на поне 30 %. Като самостоятелно основание за недължимост на регресното вземане сочи обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за дерегистриране на сочения за увреден автомобил поради тотална щета, а в част I от свидетелството за регистрация било отбелязано „прекратена регистрация, частен имот, 07.11.2018г.“, което създавало съмнение дали автомобилът действително е с прекратена регистарция, или е спрян от движение, в който случай същестувал риск да бъде отремонтиран и регистриран отново. Така изложеният довод се сочи в условията на евентуалност като такъв, обосноваващ неоснователност на претенцията за обезщетение за забава, тъй като такова се дължало от застрахователя след представяне на доказателства за прекратена регистрация поради настъпила тотална щета. Оспорват се и разходите за пътна помощ. По изложените съображения ответникът счита, че не е налице основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната му отговорност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие вследствие на виновното противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.

2

Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 325Д“ с рег. № Е 9973 МА е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 5861.60 лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева. Тези факти с правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства: образуваната при ищеца застрахователна преписка, застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 0020020201800082, справка от интернет страницата на Гаранционния фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „БМВ“ с рег. № Е 9973 МА, извлечение от банковата сметка на ищеца в „Общинска банка“ АД.

Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност осъщественото от всеки от двамата водачи поведение и възможността същото да бъде разгледано като допринесло за настъпване на вредоносния резултат, както и размера на следващото се обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент вреди и стойността на същите.

Съгласно съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № УРИ348р12680/17.10.2018г. по описа на РУП- Дупница на ОДМВР- Кюстендил процесният пътен инцидент е настъпил на 03.10.2018г., около 20:45 часа, на автомагистрала „Струма“ при км 52+800 в посока „Кулата“, като лек автомобил „БМВ“ с рег. № Е 9973 МА се е движил с несъобразена скорост с оглед релефната повърхност на пътя, поради което е загубил контрол над автомобила и е застигнал и блъснал попътно движещия се лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № Е 2442 МН. Към протокола за ПТП е съставена и скица на произшествието, изясняваща изложения в писмен вид механизъм, от която се установява, че след първоначалното съприкосновение между двата леки автомобила лек автомобил „Ауди“ се е ударил в дясната мантинела по поската си на движение, а МПС „БМВ“- в лявата, като след това се е върнал в дясната част на пътя, където с предницата си отново е ударил напречно- в страничната му дясна част, намиращия се с предницата си към дясната мантинела лек автомобил „Ауди“.

Конкретните причини за настъпване на първоначалното съприкосновение между двата автомобила на пътното платно, както и на последващите им маневри и движения по дължината и широчината на същото се установяват въз основа на показанията на двамата водачи.

Така, Б. К. И., управлявал при ПТП лек автомобил „БМВ“, твърди, че непосредствено преди сблъсъка шофирал в крайната лява лента на АМ „Струма“ в посока към гр.

Благоевград, като карал с превишена скороск от около 180 км/час, когато „внезапно“ друг автомобил- бяла „баничарка“, го засякъл, навлязъл в лявата лента за движение, поради което и за да избегне удара в него, свидетелят се отклонил вдясно и навлязъл в дясната лента за движение, където се намирал автомобилът, с който станал ударът. Преди удара, с цел да предотврати същия, Б. И. се отклонил и навлязъл в аварийната лента, при което поради превишената скорост колата му занесла и ударил движещия се в дясната пътна лента автомобил. Свидетелят изяснява, че тъй като завоят му с цел преминаване от най- лявата към дясната и аварийната пътни ленти бил много остър, той натиснал спирачката на своя автомобил, при което колата му „занесла“, започнала да се върти, в резултат на което „завлякла“ и движещото се в дясната пътна лента МПС.

Водачът на лек автомобил „Ауди А3“ М. Т., от своя страна, твърди, че непосредствено 3 преди сблъсъка се движил в дясната пътна лента на АМ „Струма“ в посока от гр. София към гр. Благоевград, като, когато видял да го изпреварва микробус с румънска регистрация, погледнал в дясното странично огледало на автомобила си и видял в аварийната лента приближаващи фарове. След няколко секунди усетил удар отзад в дясната част на колата си, който дошъл от автомобила, който видял в аварийната лента. Вследствие на удара лек автомобил „Ауди“ се завъртял и се ударил фронтално в мантинелата вдясно от него, след което получил още един удар от лек автомобил „БМВ“, но този път в странично- в дясната част на МПС, при което двата автомобила били разположени във формата на буква „Т“ един спрямо друг. Изяснява, че след първия удар между двете МПС лек автомобил „БМВ“ се ударил в лявата мантинела по посоката им на движение, след което се върнал към дясната част на платното за движение и ударил със своята предница десните врати на намиращия се вече с предницата си към дясната мантинела лек автомобил „Ауди“. Свидетелят Т. допълва, че непосредствено преди сблъсъка се движил със скорост от около 90-100 км/час.