Решение № 725 от 02.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501175 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. П. Р. чрез адвокат Г. Х. - А. против решение № 756 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3467 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на Р., обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Г. С. Г. по реда на Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/ за извършен акт на домашно насилие на дата 19.02.2024 г.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че безспорно е доказано, че Г. Г. е казала в сградата на Окръжен съд – Варна, че някакво момиче от *** го съди или съдила, което поведение е наранило неговата психика и все още го преживява тежко. Иска се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на мерки спрямо Г. Г. за извършения акт на домашно насилие.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. С. Г. чрез адвокат С. С., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, като е образувано по молба на Г. П. Р. против Г. С. Г., Н. В. Г. и С. Г. Г.. Твърди се, че на 19.02.2024 г. ответниците в коридора и пред Окръжен съд -Варна, след излизане от залата, в която се гледало гр.д.№ 20243100500128, извършили спрямо молителя домашно насилие. Сочи се, че в коридора на съда, докато вървял към изхода на сградата, ответникът С. Г. го нарекъл „човече долно....и туй ми било баща", с което го обидил като човек и с диалектната форма за местоимение за предмет, като баща, и циркаджия, което не било негова професия и не отговаряло на поведението му в тази сграда.

Твърди, че в следващ момент на площадката пред вратата на сградата, ответницата Г. Г. за пореден път започнала да говори за момиче от ***, като това било продължение от предходни натяквания, че молителят имал момиче от ***, че някоя от *** го съди или съдила. Твърди, че ответникът С. Г. го нарекъл „глупак”, а ответницата Н. Г. го нарекла „тъп” и „тъпак” под прозорците на съда. Излага, че този разговор и изречените от ответниците думи били записани от него с телефон в сградата на Окръжен съд - Варна, както и пред сградата. Приема, че с изложените изрази и обръщения към него ответниците са извършили акт на домашно насилие спрямо него, изразяващо се в психическо насилие, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по член 5 от ЗЗДН.

Ответницата Г. С. Г. категорично оспорва твърдението за упражнено насилие. Сочи, че молителят е инициирал до момента 5 или 6 производства за домашно насилие, всички са разгледани на две инстанции с окончателни решения, с които са отхвърлени молбите му за защита. Счита, че той злоупотребява с тази си възможност и умишлено предизвиква ответниците, като цели да ги постави в ситуация, в която те да отговорят по някакъв начин, и в този смисъл, ако се приеме, че са изречени конкретните реплики към молителя, то те са по скоро оценка на поведението му и не целят емоционално му нараняване, като очевидно това няма как да се случи. Изтъква, че цитираните от молителя думи на Г. Г. са евентуално по повод на осъдителна присъда, по отношение на него, постановена от Районен съд - ***, като видно от приложеното свидетелство за съдимост, което е станало достояние по друго производство за домашно насилие, същият е осъден. Моли за отхвърляне на молбата за домашно насилие.

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора е само молбата за защита по отношение на Г. Г..

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали 2 спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни форми.

В настоящия случай не се оспорва, че молителят и ответницата имат изискуемата от ЗЗДН връзка помежду си - член 3, точка 2 от ЗЗДН -, поради което молителият е активно легитимиран да депозира молба по ЗЗДН.

Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по член 10, алинея 1 от ЗЗДН, поради което се явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне на съществото на спора.

Съобразно член 2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие и ограничаване на личната свобода или личния живот. Характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване, открояващи се с желанието да се навреди на пострадалия или поне с допускането и неглижирането на същото в съзнанието на дееца. Поради това съставомерно по ЗЗДН е само такова противоправно и обективно вредящо деяние, което има за цел да навреди на пострадалия и/или да го постави в подчинение по принудителен и противоправен начин.

Проявните форми на домашното насилие по ЗЗДН могат да бъдат различни, но дали едно действие е такова следва да бъде преценявано в контекста на посочените критерии и белези при отчитане на всеки отделен случай.

Твърдяното деяние следва да бъде доказано като извършено от ответника по делото съобразно правилата на ГПК и ЗЗДН.

При съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че между молителят и ответницата Г. Г. е налице остър и траен конфликт, между двамата се водят множество дела, както по ЗЗДН, така и досежно родителските права и режима на лични отношения с общото им дете.

Въпросът, на който следва да бъде даден отговор, е дали действията, извършени от ответницата на посочената дата в сградата на Окръжен съд – Варна и пред нея, могат да бъдат квалифицирани като проява на домашно насилие. От събраните по делото доказателства се констатира, а и ответницата Г. не оспорва /прието е от въззивния съд за безспорно обстоятелството/, че тя е изрекла въпросните реплики.

За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е потребно да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата, емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на пострадалото лице. В случая не се установява ответницата да е преследвал съзнателно такава цел по отношение на молителя. Изречените от нея думи “Момичето от ***? Знам аз всичко.” даже не могат да бъдат възприети като обида. И това е така, тъй като от приложената по делото справка за съдимост се установява, че действително с присъда от 10.12.2009 г., постановена по НОХД № 341/2009 г. по описа на Районен съд - ***, потвърдена с решение № 108 от 31.03.2010 г. по ВНОХД № 3

197/2010 г. на Окръжен съд - Варна, молителят Г. Р. е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 1 500 лева, за това, че на 14.08.2008 г. в ***, с цел да принуди А.Т. да поеме имуществено задължение, а именно да му даде сума в размер на 15 000 лева, заплашвал Й.И. с разгласяване на позорящи обстоятелства /разпространяване на видеоматериали със сексуални сцени с нейно участие/ – престъпление по член 213а, алинея 1 от НК. Казаните думи в посочения контекст не може да се тълкуват като акт на насилие.

Смисълът и целта на ЗЗДН е да даде защита в изключителни случаи на живота и здравето на лица, които действително се намират в риск и в ситуации, в които интензитетът на въздействие излиза извън рамките на житейския конфликт и причинява сериозно страдание, каквото в случая не се установява да е причинено от ответницата на молетиля. Това производство не следва да се използа за постигане на други цели, различни от описаните, нито да се използва като средство за личностна дискредитация или разрешаване на други спорове и конфликти.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските

На основание член 17, алинея 2 във връзка с член 11, алинея 2 от ЗЗДН въззивникът дължи държавна такса за въззивното производство.

Въззивникът Г. Р. е депозирал молба на 03.06.2025 г. за освобождаване от държавна такса и разноски.

Според член 83, алинея 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Преценката дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и/или разноски следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното парично задължение. След изясняване на общото материално състояние на страната съдът е длъжен да извърши съпоставка с размера на дължимата държавна такса, за да прецени дали тя разполага с достатъчно средства за нейното пълно или частично заплащане. Тази преценка трябва да се направи към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски и да почива на конкретно установени факти и обстоятелства. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им. В разглеждания случай от приложената декларация и събраните доказателства относно релевантните обстоятелства съдът намира, че страната може да заплати държавна такса за разглеждане на делото пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева, поради което следва да остави без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса.

4

Воден от горното и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на Окръжен съд - Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № № 756 от 05.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 3467 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с която е отхвърлена молбата на Р., обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Г. С. Г. по реда на Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/ за извършен акт на домашно насилие на дата 19.02.2024 г.

Разпечатката съдържа 41 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c157bc61-fd50-467c-858c-d848658ee474