Определение № 416 от 22.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000589 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба на “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД-в несъстоятелност,с ЕИК 822104867, подадена чрез синдика на дружеството Б.

А. М.,против определение №397 от 23.10.2025 г.,постановено по т.д.

№165/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което е оставена без разглеждане и е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба на “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД-в несъстоятелност,ЕИК 822104867, подадена чрез същия синдик на дружеството,против

“СКАЙ

ПЕЙПЪР”ЕООД,ЕИК 201644480 и “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД,с ЕИК 822104867,представлявано от “ВАСАН-97”ЕООД и “ТАЙМЕКС БЪЛГАРИЯ”ЕООД,и е ПРЕКРАТЕНО производството по т.д.№165/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд,на които е основан постановения краен резултат.Изложен е довода,че исковете за попълване масата на несъстоятелността не са изрично и изчерпателно дефинирани в глава 41,раздел I от ТЗ-“Попълване на масата на несъстоятелността”.Посочено е,че искове,извън уредените в тази глава и обусловените от тях искове по ТЗ,се предявяват от дружеството в несъстоятелност,което е ищец по делото,а синдикът съгласно чл.658,ал.1,т.7 от ТЗ само осъществява представителството на дружеството в процеса,действайки от негово име и упражнявайки неговите материални права.Поддържа се,че само за уредените в посочената глава от ТЗ 1 искове е предвиден специален срок-две години от откриване на производството по несъстоятелност,а за всички други искове важат общите срокове.В тази връзка се поддържа,че синдикът,като представляващ длъжника може да избере да води иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД,стига целта на иска да е попълване масата на несъстоятелността.

В частната жалба се излага и обстоятелството,че длъжникът “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД /н/ не е предал на синдика Б. М. търговските и счетоводните си книги,а и атакуваната сделка не подлежи на вписване в публичен регистър,което е станало причина синдикът да не научи за тази сделка в двугодишния срок от откриване на производството по несъстоятелност.Но това обстоятелство,както се поддържа в частната жалба,е без значение,ако сделката осъществява законов състав,който позволява да бъде атакувана и който ще изпълни целта “попълване масата на несъстоятелността”.Частният жалбоподател счита,че в случая процесната сделка попада в хипотезата на чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД,като всички изложени в исковата молба и в уточняващите молби обстоятелства навеждат на тази хипотеза,включително и обстоятелствата относно свързаността между страните и невъзможността едната страна да съществува като търговец без прехвърления актив.Според него,хипотезата на накърняване на добрите нрави не обхваща единствено нееквивалентността на престациите.Освен това счита,че това дали изложените в иска обстоятелства попадат или не в хипотезите на специалните искове по ТЗ е без значение за редовността на исковата молба,като няма процесуално ограничение при едни и същи обстоятелства,предвидени в хипотези на различни правни норми,страната да избере основанието,на което да заведе иска.Счита,че ако не докаже това основание,искът ще бъде отхвърлен като неоснователен,но той няма да бъде изначално нередовен.

Предвид горните съображения,частният жалбоподател поддържа,че мотивите на ОС-Пазарджик в обжалваното определение са неправилни и че това е довело до незаконосъобразен резултат-прекратяване на производството по делото.В обобщение,въз основа на поддържаните в частната жалба аргументи е поискано да бъде отменено изцяло обжалваното определение.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.Наред с това,жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение-от ищеца в първоинстанционното производство.Ето защо въззивният съд счита процесната частна жалба за допустима и като такава ще я разгледа по същество.

Разгледана по същество,частната жалба е неоснователна,като съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

2

По т.д.№165/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е предявен от “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД-в несъстоятелност-гр.Белово,с ЕИК 822104867,чрез синдика на дружеството Б. А. М.,против “СКАЙ ПЕЙПЪР”ЕООД-гр.Белово,с ЕИК 201644480 и “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯБЕЛОВО”АД с ЕИК 822104867,представлявано от “ВАСАН-97”ЕООД и “ТАЙМЕКС БЪЛГАРИЯ”ЕООД,иск по чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД,с който е поискано да бъде обявена за нищожна на посоченото основание сключената между ответниците сделка,оформена в два акта-предварителен договор за покупко-продажба от 13.05.2022 г. и споразумение от 14.11.2022 г.,с която “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД с ЕИК 8221104867 е продало на “СКАЙ ПЕЙПЪР”ЕООД с ЕИК 201644480 описаните в исковата молба движими вещи-електрическа уредба и електропреносно съоръжение,представляващи съвкупност от конкретно изброени движими вещи.

По отношение на поддържаното основание за нищожност на сделкатанакърняване на добрите нрави,ищецът е изложил твърдения,че същото основание е реализирано в случая поради значителна нееквивалентност на престациите по договора.В тази насока е изложил и твърдението,че стойността на прехвърленото имущество е в пъти по-голяма от договорената цена по сделката от 49 000 лв. с ДДС,която дори не била платена ефективно от купувача с оглед на извършено на датата 14.11.2022 г. прихващане на негово вземане срещу ищеца по фактура №380 от 17.10.2022 г.За същата фактура ищецът е изложил твърдението,че е издадена при липса на основание и че отразените в нея икономически отношения не са съществували между страните.

Поддържаното от ищеца основание за нищожност на сделката накърняване на добрите нрави,е мотивирано и с твърдението,че без прехвърлените съоръжения “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД е в пълна невъзможност да функционира и да осъществява предмета си на дейност и че това е било известно на продавача /съгласно изложеното в уточняваща молба от 01.10.2025 г. твърдение/,но въпреки това дружеството е сключило процесната неизгодна само за него сделка,обективирана в два актапредварителния договор от 13.05.2022 г. и споразумението от 14.11.2022 г.Изложено е и твърдението,че с извършената сделка целенасочено се “източва” “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД в полза на трети лица.

.Освен това ищецът е изложил и аргумента,че атакуваната от него сделка накърнява добрите нрави и поради обстоятелството,че същата е сключена между свързани лица при неблагоприятни условия за една от страните-ищеца по делото.Изложил е и обстоятелства за обосноваване на твърдението си,че “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД и “СКАЙ ПЕЙПЪР”ЕООД са свързани лица по смисъла на ТЗ.

По допустимостта на иска са изложени следните съображения:

1.Съгласно чл.658,ал.1,т.8 от ТЗ синдикът на дружество,за което е открито производство по несъстоятелност,представлява длъжника в производствата,в които участва и завежда от негово име дела.В тази връзка синдикът е активно легитимиран да предявява искове от името и за сметка на 3 длъжника за попълване масата на несъстоятелността.

2.Правният интерес на синдика за завеждане на иска е попълване /в случая защита/ масата на несъстоятелността на “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯБЕЛОВО”АД,съответно постигане целта на производството по несъстоятелност,залегнала в чл.607 от ТЗ-да осигури справедливо удовлетворение на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.

3.Исковете за прогласяване на нищожност на действия и сделки не са ограничени със срок.

С обжалваното определение №397 от 23.10.2025 г.,постановено по т.д.

№165/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,е оставена без разглеждане и е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба на “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД-в несъстоятелност,ЕИК 822104867, подадена чрез синдика Б. А. М.,против “СКАЙ ПЕЙПЪР”ЕООД,ЕИК 201644480 и “ЗАВОД ЗА ХАРТИЯ-БЕЛОВО”АД,с ЕИК 822104867,представлявано от “ВАСАН97”ЕООД и “ТАЙМЕКС БЪЛГАРИЯ”ЕООД,като заедно с това е прекратено производството по т.д.№165/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

За да постанови обжалвания резултат,първоинстанционният съд е приел следното:

Според съда,в исковата молба се твърди,че процесната сделка е нищожна поради визираното в правната норма на чл.26,ал.1,предл. трето от ЗЗД основание-накърняване на добрите нрави,но конкретните обстоятелства,изложени от ищеца,попадат в хипотезиса на правните норми по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ и чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ във връзка и с ал.2 от чл.647 от ТЗ.Прието е в този контекст,че в случая сроковете за предявяване на отменителните искове по тези разпоредби са изтекли,а искова претенция с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД не може да бъде предявена и да бъде предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.Според първоинстанционния съд,за разлика от отменителните искове,където недействителността е относителна само по отношение на кредиторите,нищожността по чл.26 от ЗЗД е абсолютна и ищецът избира кой иск да предяви,но не и тогава,когато същите са в съотношение на общ към специален.Няма пречка,както е приел първоинстанционният съд,длъжника да предяви иск за нищожност по реда на чл.26 от ЗЗД,но същият би бил допустим,ако въведеното основание за нищожност е общо като нарушение на закона или невъзможен предмет и извън предвидените в хипотезиса на правните норми на чл.646 и чл.647 от ТЗ основания.Общо основание за нищожност,на което може да бъде предявен иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД,е и накърняването на добрите нрави,както е счел първоинстанционният съд,но пак при изложени обстоятелства,различни от тези визирани в чл.646 и чл.647 от ТЗ.

По горните съображения,в мотивната част на обжалваното определение е прието,че иска на основание чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ и чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ във връзка с ал.2 от чл.647 от ТЗ е недопустим поради предявяването му извън преклузивния законов срок,а този по чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД е 4 недопустим,тъй като е предвиден друг специален ред за защита на правата на длъжника и кредиторите чрез попълване на масата на несъстоятелността при открито производство по несъстоятелност.С оглед на това съдът е счел,че на основание чл.130 от ГПК предявеният иск ще следва да бъде оставен без разглеждане,а производството по делото-да се прекрати,какъвто резултат е постановен в диспозитива на обжалваното определение.

Същото определение е правилно. Действително,дружеството-ищец /чрез синдика си/ поддържа в исковата молба,както и в останалите депозирани по делото уточняващи молби,а и в разглежданата частна жалба,позицията,че процесната сделка е нищожна по визираното в правната норма на чл.26,ал.1,предл. 3 от ЗЗД основание,а именно-накърняване на добрите нрави.Обаче,твърдените от ищеца обстоятелства,на които същият основава иска си за прогласяване нищожността на сделката,следва да се квалифицират като такива,които попадат в особените хипотези на чл.647,ал.1,т.3 и чл.647,ал.1,т.6 от ТЗ,понеже се твърди,че сделката е с нееквивалентни престации, сключена е между свързани лица и уврежда интереса на ищеца в несъстоятелност /респ. на кредиторите му/ поради намаляване на активите му с вещи,без които той не би могъл да функционира и да осъществява предмета си на дейност,а и правният интерес от завеждането на иска е да се постигне целта на производството по несъстоятелност,залегнала в чл.607 от ТЗ-да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.С други думи,предявения в настоящото производство иск е основан на факти и твърдения,които попадат в хипотезата на специалните отменителни искове по посочените по-горе разпоредби от ТЗ.Този закон е специален и следва да бъде приложен пред общия,съответно исковете по чл.645-647 от ТЗ са специални отменителни искове по отношение на общата разпоредба на чл.26 ЗЗД и за тях са предвидени преклузивни срокове за предявяването им,които в случая са пропуснати.Последното обстоятелство не е и спорно,доколкото синдикът,чрез който ищецът-дружество в несъстоятелност е предявило иска си,сам твърди,че по посочени от него причини /за които смята,че не могат да му се вменят във вина/ е пропуснал да атакува процесната сделка с иск по чл.647 от ТЗ в предвидения от закона двугодишен срок.При това положение,процесния иск,който ищецът квалифицира по чл.26 ЗЗД,е недопустим поради липса на правен интерес,тъй като е съществувала възможност за предявяване на специалните отменителни искове по чл.647,ал.1,т.3 и т.6 ТЗ,като не се спори,че срокът за предявяването им е пропуснат.Принципно не е недопустимо длъжникът в несъстоятелност да предяви иск по чл.26 от ЗЗД,но както правилно е прието в обжалваното определение,такъв иск би бил допустим,ако въведеното основание за нищожност е общо такова като нарушение на закона или невъзможен предмет и ако основанието за нищожност е извън основанията,предвидени в чл.646 и чл.647 от ТЗ,какъвто не е настоящия случай.