Решение № 5686 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5686 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330107430 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. М., чрез неговия процесуален представител, срещу „Стик Кредит“ - АД, като цената на иска е определена на 1871.55 лв. С главния иск се цели прогласяване на недействителността, респ. нищожността, на сключен между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от **** г. Ищецът твърди, че договорът е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, включително относно посочването на реалния Годишен процент на разходите (ГПР) и заобикаляне на законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в уговорена прекомерно висока възнаградителна лихва. В условията на евентуалност, е поискано прогласяване нищожността на клаузата за неустойка, обективирана в чл. 17 от договора, като неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Ответното дружество е оспорило предявените искове и е изложило съображения за законосъобразност на договора.

По делото е установено, че на **** г. страните са сключили цитирания договор, по силата на който на Ищеца са предоставени заемни средства в 1 размер на 1000.00 лева за срок от 12 месеца. В договора са посочени месечен годишен лихвен процент от 36.00%, Годишен процент на разходите от 42.58% и обща сума за плащане в размер на 1239.74 лева. Същевременно, в договора е въведено задължение за потребителя да осигури обезпечение в срок от три дни, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, се дължи неустойка, която в случая е договорена в размер на 871.75 лева. Тази сума за неустойка е включена изначално в погасителния план по кредита, като по този начин общото задължение на заемополучателя е набъбнало до 2111.28 лева. Доверителят на Ищеца е усвоил изцяло заемния ресурс.

Предявеният главен иск за прогласяване недействителността на Договора за потребителски кредит се явява основателен и доказан. Съдът приема, че в конкретния случай договорът е недействителен на множество основания, всяко от които самостоятелно води до неговата нищожност.

На първо място, налице е грубо нарушение на Закона за потребителския кредит, тъй като в договора не е посочен реалният Годишен процент на разходите, което прави договора недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.

10, вр. чл. 22 от ЗПК. Уговорената в чл. 17 неустойка за непредставяне на обезпечение, макар и формално определена като санкция, по своето икономическо и правно естество представлява скрито възнаграждение за кредитора и сигурен разход за потребителя, доколкото е включена изначално в погасителния план и е уговорена при почти неизпълними критерии. Тази сума от 871.75 лева е част от общите разходи по кредита и задължително е следвало да бъде инкорпорирана в изчисления ГПР. При нейното включване, както бе установено по делото, действителният ГПР достига 377.04%, което драстично се различава от посочените в договора 42.58%. Посочването на невярна и занижена стойност на ГПР представлява не само нарушение на изискването за задължително съдържание на договора, но и заблуждаваща търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени реалните икономически последици от сделката.

На следващо място, чрез изначалното уговаряне на неустойката и нейното включване в погасителния план, Ответникът цели заобикаляне на императивната забрана, въведена в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която установява максимален лимит на ГПР до 50%. Доколкото действителният ГПР от 2

377.04% многократно надхвърля законовия лимит, договорът се явява нищожен и на това основание.

Освен това, договорът е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Уговорената възнаградителна лихва в размер на 36.00% за необезпечен заем надвишава трикратния размер на законната лихва, който е 30% (3 х 10%). В съответствие с трайната съдебна практика на Върховния касационен съд, такава прекомерна уговорка противоречи на принципите на справедливост и добросъвестност в договорните отношения, като накърнява добрите нрави.

Доколкото договорът за потребителски кредит е възмезден, нищожността на клаузата за възнаградителна лихва има за последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.

Накрая, клаузата за неустойка в чл. 17 е нищожна и като неравноправна по смисъла на Закона за защита на потребителите. Тя създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя, като го задължава да заплати необосновано високо обезщетение, без то да има присъщите за неустойката обезпечителна и обезщетителна функции по чл. 92 ЗЗД. Вместо това, тя служи единствено за генериране на допълнителна печалба за кредитора, което е в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Тъй като нищожните клаузи относно ценообразуването и ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът би бил сключен без тези съществени недействителни части, съдът счита, че не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и недействителността на посочените клаузи обуславя недействителността на целия договор.

Поради изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора и на основание Закона за адвокатурата, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лева.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН (НИЩОЖЕН) на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД Договор за 3 потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от **** г., сключен между В. С. М. и „Стик Кредит“ - АД.

ОСЪЖДА „Стик Кредит“ - АД, ЕИК - 202557159, да заплати на В. С.

М. направените по делото разноски в размер на 74,80 лева, представляващи дължима държавна такса

ОСЪЖДА „ Стик Кредит“ - АД, ЕИК - 202557159, да заплати на адв. В.

М . сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4