Решение № 788 от 04.06.2019, Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И

Е

№ 04.06.2019 г. гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Секретар: НИНА

КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА гражданско дело № 3115 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.

Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, на 06.08.2014 г. между „Аксес Файнанс” ООД, като кредитор и Г.Т.Р., като кредитополучател е бил сключен договор за кредит „Бяла карта” № 414170, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно уговореното от страните, в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят предоставил на Кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта с № 414170, издадена от „Интеркарт Файнанс” АД /картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa.

Кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит при следните условия:

- вид на предоставения заем - револвиращ потребителски кредит;

- срок на договора: 2 години;

- фиксиран годишен лихвен процент по заема

- 43,2%. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12%, като лихвата се изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарният месец е с продължителност 30 дни;

- годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9%;

- обща сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата.

- заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец, /което представлявало сбор от усвоена и непогасена главница на текущия месец, усвоена и непогасена главница, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са били начислени през текущия месец/ - до всяко 2-ро число на месеца.

Кредитополучателят усвоил заемни суми по дати, както следва: 50 лв. на 08.08.2014 г.; 50 лв. на 12.08.2014 г.; 50 лв. на 19.08.2014 г.; 20 лв. на 23.08.2014 г.; 6.4 лв. на 25.08.2014 г.; 40 лв. на 27.08.2014 г.; 30 лв. на 29.08.2014 г.; 6.29 лв. на 30.08.2014 г.; 10 лв. на 02.09.2014 г.; 40 лв. на 01.10.2014 г.; 10 лв. на 04.10.2014 г.; 60 лв. на 05.10.2014 г.; 60 лв. на 04.11.2014 г.; 50 лв. на 17.12.2014 г., или обща сума в размер на 482,69 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателят дължал договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислявала ежедневно.

Поради забава при заплащането на текущото задължение на кредитополучателя била начислена договорна лихва в размер на 136,67 лв. за периода от 09.08.2014 г. до 06.10.2015 г.

В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на кредитополучателят да представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на месеца, в който не било погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение. На посоченото основание, на кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 371,48 лв., за периода от 06.09.2014г. до 06.10.2015 г.

Разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същия бил длъжен да предостави на кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужила за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В случая на кредитополучателя била начислена такса разходи за събиране в размер на 285,00 лв. за периода от 06.09.2014 г. до 06.10.2015 г.

Съгласно клаузите на сключения договор, в случай че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за кредит ставало автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпвала автоматично с изпълнение на описаните условия и кредитодателят не бил длъжен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на 06.12.2015 г., като считано от тази дата кредитополучателят дължал заплащането на законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. На длъжникът била начислена лихва за забава в размер на 81,28 лв. за периода от 06.12.2015 г.

/датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължал на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

Сумата, която била погасена до момента от длъжника била в размер на 780,00 лв., с която били погасени както следва: лихва за забава: 32,97 лв. за периода от 06.12.2015 г. до 31.01.2017 г., такса разходи за събиране: 207,50 лв., такса разходи за дейност на служител: 26,28 лв., неустойка: 279,88 лв. договорна лихва: 48,93 лв., главница: 184,44 лв.

Междувременно на 12.09.2016 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта” № 414170 от дата 06.08.2014 г. сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Г.Т.Р. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД. Уведомлението за извършената цесия, изходящо от „Аксес Файнанс” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, било получено лично от ответника на 20.09.2016 г.

Ищецът

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди още, че за горепосочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 1034/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, срещу която длъжникът възразил, което обусловило правния му интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да се признае за установено съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД към ответника Г.Т.Р. за: сумата от 298,25 лв. /двеста деветдесет и осем лева и 25 стотинки/ за главница; договорна лихва в размер на 87,74 лв. /осемдесет и седем лева и 74 стотинки/ за периода от 06.02.2015 г. до 06.10.2015 г.; неустойка в размер на 91,60 лв. /деветдесет и един лева и 60 стотинки/ за периода от 06.07.2015 г. до 06.10.2015 г.; такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. /седемдесет и седем лева и 50 стотинки/ за периода от 06.09.2015 г. до 06.10.2015 г.; такса разходи за дейност на служител в размер на 93,72 лв. /деветдесет и три лева и 72 стотинки/; обезщетение за забава в размер на 48,31 лв. /четиридесет и осем лева и 31 стотинки/, считано от 01.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, или обща сума в размер на 697.12 лева /шестстотин деветдесет и седем лева и 12 стотинки/.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК особеният представител на ответника Г.Т.Р. - адв. К.Д. е подала писмен отговор на исковата молба, с който взема становище, че предявеният от ищеца иск е неоснователен и недоказан, и го оспорва по основание и размер.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, поради следните съображения:

Предявеният иск се явявал неоснователен, предвид това, че ищецът не е уведомил по надлежния ред длъжника - ответник за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, така както изисква т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл TP № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.на ВКС, ОСГТК). Излага съображения, че това правило е важимо и приложимо и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ.

Недоказан бил и факта на датата на усвояване на кредита, както и твърдението, че предсрочната изискуемост на задължението била настъпила на 06.12.2015 г.

Предвид недоказаността на твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на целия кредит, в случая не налагало преценка на основателността на договорната лихва в размер на 87,74 лв. за периода 6.02.2015 г. - 6.10.2015 г., като акцесорно вземане. В този смисъл, уговорената в чл.4, ал.1 договорна лихва била недоказана, както по размер, така и за периода, за който се дължала. Недоказан бил и предявеният установителен иск за сумата 48,31 лв. - обезщетение за забава, с оглед на обстоятелството, че по делото останал недоказан факта на настъпване на датата на предсрочната изискуемост.