Определение № 130 от 19.02.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 49/2026
- Вид
- Определение № 130
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 19.02.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 132 · Конституция на Република България
- чл. 132, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130 гр. Шумен, 19.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Д. като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500049 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 7427 от 23.09.2025г. депозирана от С. Л.
А. с ЕГН ********** от гр. София, действащ лично за себе си и в качеството си на баща и законен представител на С. С. А. с ЕГН ********** и М. С. А. с ЕГН ********** срещу определение № 641 от 14.08.2025г. по гр.д. № 20253120100714 по описа на РС - Девня, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с пр. основание чл.45 от ЗЗД предявен срещу Е. Д. М. – съдия в РС - Варна. В жалбата се твърди, че прекратяването на делото, преди да бъдат събрани доказателствата по него, които да установят дали е налице изпълнително деяние по статиите на НК, е отказ от правосъдие, отказ от събиране на доказателства и прикриване на престъпление. Сочи, че част от действията на съдия М., описани в исковата молба са извършени извън производството по гр.д. № 7953/2024г. на РС – Варна и имунитетът й, не се разпростира върху тях. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия, в друг състав на РС – Девня.
На 13.02.2026г. жалбоподателя чрез ССЕВ, е депозирал по делото и допълнително искане, извън срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и неподписано с валиден КЕП, в което по същество се преповтарят исканията му в разглежданата частна жалба.
Съдът, като взе предвид доводите изнесени в жалбата, доказателствата по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
1
Производството пред първата инстанция пред РС – Варна, е инициирано по подадена от жалбоподателя С. Л. А. с ЕГН ********** от гр. София, действащ лично за себе си и в качеството си на баща и законен представител на С. С. А. с ЕГН ********** и М. С. А. с ЕГН ********** искова молба с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу съдия Е. Д. М. при РС - Варна, за заплащане на сумата от 1лев, частичен иск от общо 10 000лева – за причинени неимуществени вреди от действия извършени по гр.д. № 20243110107953 на РС – Варна.
Предвид обстоятелството, че всички съдии от РС – Варна, са се отвели от разглеждане на делото на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, с определение №3181/04.07.2025г. по в.ч.г.д. № 20253100501471 на ОС – Варна, делото е изпратено за разглеждане от РС – Девня. С разпореждане № 2108/15.07.2025г. по гр.д. № 20253120100714 исковата молба е била оставена без движение, с указания за уточняване на исковите претенции, естеството на претърпените вреди, както и причинната им връзка с действията на ответника, обстоятелствата довели до причинените вреди, да се заплати дължимата държавна такса, както и да се представят актовете за раждане на децата. С оглед направените уточнения и представените от ищеца доказателства, с обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че така предявения иск е недопустим и е прекратил производството по делото.
В мотивите за прекратяването на производството, съдът е приел, че с така предявения иск по чл. 45 от ЗЗД, се цели да се ангажира отговорността на ответника, в качеството и на магистрат за действия и бездействия при разглеждане на гр.д. № 20243110107953 по описа на РС – Варна. Позовал се е на чл. 132 от КРБ, според който при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите, не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. Изложил е, че посочените в исковата молба действия и бездействия на ответника са извършени от същия, в качеството й на магистрат при разглеждане на гражданско дело и като такива попадат в обхвата на разпоредбата на чл.
132 от КРБ и след като по силата на тази разпоредба гражданската отговорност за този ответник е изключена, то предявения спрямо такъв ответник иск по чл. 45 от ЗЗД е недопустим.
Настоящата въззивна инстанция, намира така постановеното определение за правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите, не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е престъпление от общ характер. Изложените от ищеца факти са обхванати от функционалния имунитет, което е пречка за развитие на допустимо производство. Съгласно сочената конституционна разпоредба съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление, а последното се установява с влязла в сила присъда. Гражданската неотговорност по чл. 132, ал. 1 от КРБ, прави ответникът процесуално ненадлежна страна да отговоря по предявената срещу него искова претенция, а принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната легитимация, както на ищеца, така и на ответника и е абсолютна процесуална предпоставка 2 за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.
С оглед изложеното, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №641 от 14.08.2025г. по гр.д. № 20253120100714 по описа на РС - Девня, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с пр. основание чл.45 от ЗЗД предявен срещу Е. Д. М. – съдия в РС - Варна.
На осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК във вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3