Решение № 621 от 09.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20231001000603 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 23.02.2023 г. на ответника „Менкаура“ ЕООД против решението от 7.02.2023 г. по търг. дело № 1115/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „Уни 47“ ООД сумата 46 819,50 лв., представляваща възнаграждение по договор за доставка и монтаж на каучукови настилки № 407/28.09.2021 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г. до окончателната изплащане, а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 154,78 лв., представляваща съдебни разноски; частна жалба от 6.06.2023 г. на ответника „Менкаура“ ЕООД против определението от 18.05.2023 г. по търг. дело № 1115/2022 г. на Софийския градски съд, VІ-18 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на ответника за изменението на решението от 7.02.2023 г. в частта за разноските /за присъдените на ищеца разноски в общ размер на 6 735,07 лв./.

Във въззивната жалба се твърди, че неправилно и необосновано съдът е приел, че процесната сума e дължима от ответника. Твърди се, че искът бил преждевременно предявен, тъй като предвид естеството на процесния договор за изработка срокът за приемане на работата бил по-дълъг съобразно чл. 303а, ал. 4 ТЗ. Сочи се, че независимо от приемането на работата впоследствие били открити скрити дефекти /локви върху едно от 1 игрищата, предмет на договора/, за което ответникът бил своевременно уведомен от възложителя община Костинброд, а ответникът уведомил ищеца. Твърди се, че от заключението на СТЕ се установило, че полагането на изкуствената настилка от ищеца било компрометирано, тъй като в няколко зони бетоновата основа не била достатъчно изравнена, които неравности впоследствие са довели до локви в терена при валежи. Твърди се, че задължение на ищеца като специалист по полагане на настилки било да прегледа площадката, върху която ще полага настилката, да направи възражения срещу качеството на основата и да не извърши полагане преди отстраняване на неравностите, каквито възражения ищецът не направил.

В частната жалба по чл. 248 ГПК се възразява срещу присъдените разноски за адвокат на ищеца, вкл. и в обезпечителното производство, които били прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и определението по ч. 248 ГПК и да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемият „Уни 47“ ООД – ищец по иска – чрез процесуалния си представител оспорва жалбите като неоснователни и моли съда да ги остави без уважение, а обжалваните с тях решение и определение – в сила, като правилни и законосъобразни. Претендира разноски.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната и частната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

І. По въззивната жалба

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя част от мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

1. Не се спори между страните, а и от събраните доказателства се установява, че: 1) ответникът „Менкаура“ ЕООД е бил главен изпълнител на проект „Реконструкция и оборудване на СУ „Д-р П. Берон“ – гр. Костинброд по силата на сключен с община Костинброд договор за възлагане на обществена поръчка № 127/9.09.2020 г.; 2) ответникът е 2 ангажирал ищеца като подизпълнител по силата на договор за доставка и монтаж на каучукови настилки № 407/28.09.2021 г., с който ищецът се е задължил да достави и монтира около 1 655 кв. м. полиуретанова спортна настилка EPDM с дебелина 16 мм на спортно игрище на същия обект, както и да достави и монтира комплект за волейбол с прилежащи консумативи, спортни врати + мрежи /за минифутбол и хандбал/, мрежа за тенис на корт и баскетболен кош; 3) от своя страна ответникът се задължил да заплати на ищеца възнаграждение в общ размер на 136 230 лв. с ДДС, която сума е прогнозна, а окончателната цена се формира на база реално изпълнени СМР и договорените единични цени по приложение № 1, като плащането следва да се извърши както следва – 35 % авансово плащане в срок до 5 работни дни от подписване на договора, 25 % междинно плащане в срок до 5 работни дни след доставката на материалите на обекта и окончателно плащане в срок до 5 работни дни след предаване на работата, удостоверено с приемо-предавателен протокол обр. 19, като плащанията следва да се извършат след издаване на проформа фактури, издадени от изпълнителя; 4) в периода 4.10.2021 – 25.11.2021 г. ответникът е извършил авансово и междинни плащания в общ размер на 86 680,50 лв. с ДДС; 5) на 13.01.2022 г. е бил подписан двустранен протокол, в който е удостоверено завършването и приемането на описаните СМР, на обща стойност 133 500 лв. с ДДС; 6) ответникът не е заплатил на ищеца остатъка от 46 819,50 лв.; 7) с писмо с изх. № 70-00-1/31.05.2022 г. възложителят на обществената поръчка община Костинброд е заявил спрямо ответника искания за отстраняване на недостатъци в изпълнени СМР на обекта, измежду които и това по т. 5 – в едното игрище /за мини футбол/ поради сгрешени наклони се образувала локва в средата на игрището; 8) с писмо от 1.06.2022 г. ответникът е поканил ищеца на среща, на която е поискал от същия да отстрани за своя сметка констатирания недостатък, което е и мотивът за отказа за плащане на остатъка от цената по процесния договор; 9) ищецът е отказал да отстрани недостатъка, като е заявил, че той не се дължи на неизпълнение на негово задължение по договора; 10) от приетите две заключения на СТЕ се установява, че посоченият дефект се дължи на недостатъчно нивелиране на бетоновата основа на настилката, което води до невъзможност в части от терена за оттичане на вода при валежи към отводнителните канали, който дефект става видим след такива валежи, а при сухо време е бил скрит.

Спорните въпроси са дали ищецът отговаря за процесните неравности по терена, а при положителен отговор – дали това е основание за отказ да се плати претендирания остатък от уговореното възнаграждение. По тези въпроси въззивният съд намира следното:

2. Според допълнителното заключение от 9.01.2023 г. на СТЕ процесната изкуствена настилка е положена върху армирана стоманобетонова основа. Не е спорно между страните, че тази основа не е изградена от ищеца, а от ответника или от лице, на което той е възложил.

От заключението на СТЕ се установява, че за същата няма подписан акт обр. 4 за предаване на основата, а единственият документ за същата е записаното в заповедната книга на обекта в заповед № 10/22.10.2021 г., че е проверена армировката за настилката и се разрешава полагане на бетон. Не съществува и подписан между страните документ за предаване на 3 основата. Следователно, изграждането на бетоновата основа не е част от договорните задължения на ищеца по процесния договор.

Ответникът не оспорва това обстоятелство, но твърди, че задължение на ищеца като специалист по полагане на настилки било да прегледа площадката, върху която ще полага настилката, да направи възражения срещу качеството на основата и да не извърши полагане преди отстраняване на неравностите, каквито възражения ищецът не направил.

Въззивният съд не споделя това възражение. То би било основателно, ако предметът на настоящия договор обхващаше отговорност за цялостното изграждане на терена на процесното игрище или поне включваше надзор или съвети относно цялостното изграждане.

Подобни задължения обаче не са възложени на ищеца с процесния договор от 28.09.2021 г.

Негов предмет са само част от конкретно описани дейности, касаещи терена на игрището – доставка и монтаж на полиуретанова спортна настилка EPDM с дебелина 16 мм на спортно игрище на същия обект, както и доставка и монтаж на конкретно описани спортни съоръжения. С процесния договор на ищеца не са възлагани задължения за проверка на бетоновата основа, а задължението за полагане на изкуствената настилка е уговорено като безусловно – ищецът дължи нейното полагане върху съществуващата основа, която не той е изградил. Твърдяното от ответника задължение на ищеца нито е било изрично уговорено в договора, нито се извлича от неговото съдържание, тълкувано съобразно чл. 20 ЗЗД. По тази причина надлежното изпълнение от ищеца на изкуствената настилка не е обусловено от качеството на бетоновата основа, за която той не е бил договорно задължен. Ищецът отговаря единствено за качеството на самата доставена и изпълнена от него изкуствена настилка – като материал и полагане. Недостатъци в това отношение не се твърдят. Ето защо липсва неизпълнение на негови задължения по процесния договор, а установените неравности в терена не се дължат на подобно неизпълнение. Това е достатъчно за отхвърляне на възраженията на ответника.

3. За пълнота следва да се допълни и, че принципно правилно е становището на първоинстанционния съд, че при договора за изработка /като процесния/ установените недостатъци в изпълнението, ако са надлежно заявени, могат да доведат само до възникване на допълнителните права по чл. 265 ЗЗД, а те са: 1) да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2) да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението; и 3) да развали договора – ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

В случая ответникът не е заявил изрично кое от тези права упражнява. Доколкото поголямата част от възнаграждението по процесния договор е било заплатено от него, като няма претенция за възстановяването на сумите, то очевидно е, че не се упражнява право на разваляне на договора. Не се претендира и заплащане на разходите, необходими за поправката, тъй като ответникът не твърди да е направил такива, нито е установил размера им. Заявената позиция за отхвърляне на иска за заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение по-скоро съответства на искане за намаляване на възнаграждението. При 4 подобно възражение обаче ответникът следва да установи какви са необходимите разходи за поправката, тъй като само съответно на техния размер може да се намали възнаграждението.

Подобно доказване не е проведено.

Предвид горното искът е основателен до пълния предявен размер и правилно е уважен с обжалваното решение.

С оглед на изложеното обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

ІІ. По частната жалба по чл. 248 ГПК

С обжалваното определение от 18.05.2023 г. е уважено частично искането на ответника по чл. 248 ГПК, като присъдените на ищеца разноски с решението от 7.02.2023 г. са намалени от 7 154,78 лв. на 6 735,07 лв., а в останалата част искането е оставено без уважение.

Частната жалба е насочена срещу отхвърлителната част на определението, като оплакванията касаят присъдените разноски за адвокат за обезпечителното производство.

Безспорно, разноските по обезпечителното производство подлежат на присъждане в исковото производство съобразно неговия изход – така т. 5 от ТР 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК. Обезпечителното производство обхваща както фазата по допускане на обезпечителните мерки, така и фазата по налагане /вкл. от съдебен изпълнител/, така и фазата по обжалване на допуснатото обезпечение.