Решение № 4 от 13.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№4 гр. К., 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20225100900035 по описа за 2022 година

І. Съдът е сезиран с искова молба вх. № 1972/13.07.2022г. /п. кл. от 12.07.2022г./, предявена от „Т. И.” ООД, гр.София, срещу Х. А. Ю. и М. Х. Ю., и двамата с настоящ адрес в гр.К..

В исковата молба и допълнителната искова молба се твърди, че в периода от 09.11.2018г. до 19.04.2022г. двамата ответници - Х. А. Ю. и М. Х.

Ю. били управители и представляващи ищцовото дружеството „Т. И.” ООД.

Ответникът М. Ю. бил представляващ дружеството и отпреди това - от 2013г. до 19.04.2022г. На 19.04.2022г. с решение на Общото събрание двамата ответници били освободени като управители и заличени от Търговски регистър, а на техните места като управители и представляващи дружеството били избрани и вписани в Търговския регистър М.Д. и Н. Г.. След заличаването в Търговския регистър на Х. А. Ю. М. Х. Ю. като управители, и след извършена от настоящите управители и съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и банкова документация, за периода 2019 - 2021г. били установени множество парични злоупотреби, извършени от двамата ответници, представляващи присвояване на парични средства, теглене на пари в брой на каса в банката и теглене на банкомат от банковите сметки на дружеството, извършване на плащания със средства на дружеството за лични нужди и др. Тези незаконни действия били извършени от отв.М. Х. Ю. със знанието и съдействието на неговия баща – отв. Х. А. Ю..

След като били проведени разговори с ответниците, и за да бъдат възстановени присвоените средства, както и с цел доброволно уреждане на спора, на 09.04.2022г. от отв.М. Ю. била депозирана в дружеството - ищец декларация, подписана в присъствието на Х. Ю., М. А. и Е. Й., съгласно която М. Ю. признавал, че през 2021 година, като управител на дружеството е извършил финансови транзакции, използвайки фирмена каса и фирмена карта, 1 и липсвала сума в размер на 39 317 лева, за която потвърждавал, че е присвоил за лични нужди. За тази сума той не можел да даде отчетност и обяснение, но поел ангажимент спешно да възстанови нанесените от него щети.

След като били извършени проверки на дейността на дружеството за по - стари периоди, били установени и други липсващи суми, в резултат на което на 16.04.2022г. между „Т. И.“ ООД, от една страна, и от друга страна - Х. Ю., с имена в Б. - Х. А. Ю., в гр. К. било подписано споразумение за уреждане на отношенията по доброволен път.

Съгласно споразумението, страните се съгласили, че М. Ю. (с имена в Б. - М. Х. Ю.), като служител в „Т. И.“ ООД - Б., е отговарял с пълни права за финансовите транзакции. При проверките и констатациите, направени през април 2022г., се установило, че за периода 2019г. -2021г. последният е присвоил общо още 324 306,00 лева, като извършил плащания от свое име.

Съгласно споразумението, баща му - Х. Ю., действащ от името на М. Ю., декларирал решението си да поеме произтичащата от този въпрос отговорност и изплащането на дълга. Във връзка с това било решено да се допусне „обезпечение (ликвидация на дълга)“, описано в ИМ както следва:

„- Апартамент 2+1, намиращ се в кв. Т., общ. Б., гр. И., ще бъде прехвърлен на Т. или на някой, който той ще определи срещу 100 000 лева;

- Приспадната е от дълга сумата от 40 000 лева, която Х. Ю. предаде в брой на фирмата и е издадена разписка;

- Автомобилът с марка BMW, който е ползван от М. Ю. и е платен на лизинговата компания до момента 47 000 лева, ще бъде предоставен незабавно на компанията;

- Х. Ю. ще предостави още 60 000 лева в брой на компанията;

Всички горепосочени транзакции ще бъдат приключени най-късно до 30 април, 2022г. В случай, че сделките не бъдат приключени в посочения срок или са непълни, Т. има право да поиска всички права, произтичащи от горепосочените и предходните години по отношение на пълна лихва, обезщетение и наказателна отговорност.“.

Споразумението било подписано лично като задължено лице от Х. Ю., което име било турския еквивалент на Х. А. Ю.. То било подписано в присъствието на двама С.и - Й. О. и Е. Й., които също положили подписите си на документа.

Във връзка с това споразумение, Х. А. Ю. заплатил на „Т. И.“ ООД сума в размер на 100 000 лева, представляваща част от задължението, и която сума покривала ангажиментите по точки 2 и точка 4 от споразумението. Останалите ангажименти - за прехвърляне на недвижим имот и на лек автомобил не били изпълнени в определения за това срок - 30.04.2022г., поради което на основание т. 5 от споразумението, ищецът предявява правата си по споразумението, вкл. и за лихви за забава.

Или, ищецът твърди, че по процесното споразумение ответниците му дължат сума в размер на 224 306,00 лева, представляваща приетата от страните съгласно споразумението дължима сума, след приспадане на 2 направените от страна на Х. А. Ю. плащания в общ размер на 100 000 лева.

Отделно от това, ищецът твърди, че отв.М. Х. Ю. му дължи сума в размер на 39 317 лева, по дадена от него декларация от 09.04.2022г.

Във връзка с твърденията на ответниците, че ангажиментите по споразумението са изпълнени, в ДИМ допълва, че не бил представен документ, удостоверяващ прехвърлянето на недвижим имот, както се твърдяло в отговора на исковата молба, поради което оспорва да е извършено такова прехвърляне. По т.3 от процесното споразумение, по отношение задължението за предаване на лек автомобил, следвало да се има предвид, че този автомобил не бил собственост на ответниците, а бил закупен на лизинг от „Т. И.“ ООД. Автомобилът бил ползван от ответника М. Ю. за собствени нужди. Също така твърди, че автомобилът не бил върнат в определения в споразумението срок - до 30.04.2022г. Той бил незаконно присвоен от М. Ю., който го ползвал изцяло за лични нужди, и направил опит да го прехвърли на свое име. Впоследствие автомобилът бил оставен от ответника М. Ю. в автокъща в гр. К., и не бил върнат на ищеца. Твърди се, че служители на ищцовото дружество забелязали къде бил оставен автомобила, и на 18 май 2022г., след като легитимирали собственика „Т. И.“ ООД, „върнали владението на автомобила на собственика“.

Ищецът допълва, че сумата в размер на 100 000 лева действително е платена от отв. Х. Ю., но твърди, че това е сторено по споразумението от 19.04.2022г., а не по декларацията от 09.04.2022г., както се твърди в отговорите, депозирани от двамата ответници.

Претенциите са следните:

1.1 Да бъдат осъдени Х. А. Ю. и М. Х. Ю. в условията на солидарност да заплатят на „Т. И.“ ООД сума в размер на 224 306,00 лева - на договорно основание, представляваща приета от страните съгласно споразумението дължима сума, след приспадане на направените от страна на Х. А. Ю. плащания в общ размер на 100 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

1.2 В условията на евентуалност се иска предявената искова претенция да бъде уважена на основание чл.145 от ТЗ – като обезщетение за нанесените но дружеството вреди от двамата ответници в качеството им на управители през времето, през което са заемали тази длъжност.

1.3 В условията на евентуалност се иска предявената искова претенция да бъде уважена на основание чл. 55 от ЗЗД - поради настъпило за двамата ответници неоснователно обогатяване, тъй като получили претендираната сума от дружеството - ищец без основание и без наличие на разходни документи, които да ги оправдават.

2. Да бъдат осъдени Х. А. Ю. и М. Х. Ю. да заплатят на „Т. И.“ ООД в условията на солидарност сума в размер на 39 317 лева, представляваща сумата по декларация от 09.04.2022г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

2.1 В условията на евентуалност се иска претенцията да бъде уважена 3 на основание чл. 55 от ЗЗД - поради настъпило за двамата ответници неоснователно обогатяване, тъй като получили претендираната сума от дружеството - ищец без основание и без наличие на разходни документи, които да ги оправдават.

В отговорите на ИМ, депозирани в срок от ответниците Х. А. Ю. и М.

Х. Ю., не се оспорва, че отв. Х. А. Ю. е бил управител и представляващ ищцовото дружество от 09.11.2018г. до 19.04.2022г.

Оспорват, че отв. М. Ю. е бил представляващ дружеството и от 2013г. до 19.04.2022г., както и че през периода 09.11.2018г. до 19.04.2022г. само двамата ответници били управляващи и представляващи дружеството. Поради това били несъстоятелни исканията на ищеца да ангажира солидарната отговорност на отв. Х. Ю. за това, че бил съуправител. Следвало всички лица, които били управители заедно с двамата ответници през този период, също да бъдат привлечени като ответници в настоящото производство и да бъде ангажирана и тяхната отговорност.

Ответниците твърдят, че на 19.04.2022г. с решение на Общото събрание били освободени като управители и заличени от Търговския регистър, водим към АВп, но това станало след като настояли да им бъдат изплатени дължимите им се до 2018г. дивиденти.

Ответникът Х. Ю. твърди, че на 16.04.2022г. бил извикан в офиса на ищцовото дружество, където му било обяснено, че била извършена пълна ревизия и се установило, че синът му присвоил сума в размер на 324 306,00 лева. Било му представено изготвено Споразумение за уреждане на отношения по доброволен път, като му било обяснено, че най-добре за него и семейството му е да го подпише и да го изпълни. В споразумението пишело, че следва да прехвърли собствеността на апартамент 2+1 стаи намиращ се в квартал Т. в район Б., обл. И.; да се приспадне ръчно предадената сума от 40 000,00 лв.; да бъде предоставен незабавно на компанията ползваният от сина му автомобил марка „БМВ“, който бил взет на лизинг от фирмата; както и да заплати сума от 60 000,00 лв., като всичко това следвало да бъде извършено до 30.04.2022г. Посочено било още, че ако бъдат изпълнени тези условия, всички щети, нанесени до 2021 г. от М. Ю. на Компанията, ще се считат за компенсирани и същият ще бъде освободен от дългове, като в случай, че не бъде изпълнени, компанията ще поиска компенсация за нанесените щети, ведно с лихвите и ще задейства процедура по прилагане на съответното наказателно право за нанесените щети. Отв. Х. Ю. опитал да се свърже със сина си – отв. М. Ю., но не успял, поради което бил принуден да подпише споразумението. Твърди, че сторил това, тъй като бил заплашван с М. О., когото познавал от доста години, а и защото съгласно споразумението, след изпълнението му се гарантирало, че фирмата вече няма да има никакви претенции към сина му.

Ответниците твърдят, че изпълнили надлежно всичките задължения, поети с процесното споразумение, за което излагат, че няма спор по изпълнението на т.2 и т.4.

По останалите две задължения, твърдят следното: по т.1 – прехвърляне 4 собствеността на описания в споразумението имот : на 22.04.2022г. с пълномощно № 8690 от 22.04.2022г. с.та на отв. Х. Ю. - Г. Ю. (с имена в Б. Г.

М. Ю.), упълномощила съгласно т. 1 от Споразумението лицето, определено от „Т. И.“ ООД, а именно А. Дж., да продаде притежаваният от нея апартамент № 16, находящ се в гр. И., общ. Б., махала „Т.“, блА5, ет. 3, със застроена площ от 78,65 кв.м., който апартамент бил посочен в споразумението, като на 26.04.2022г. пълномощникът й прехвърлил апартамента на турската фирма на собствениците на „Т. И.“ ООД, а именно: „Б. Т. Х. Л. Ш.“, без отв.Х. Ю. или с.та му да получат някакви пари от сделката. Видно било от извлечение от Дирекция на Търговския регистър - гр. Б., че собственици на „Б. Т. Х. Л. Ш.“, дружеството придобило имота, били М. О., основен собственик на капитала в ищцовото дружество, и „Т. М. И. Я. А. Ш.“, със седалище и адрес на управление: гр. И. /К./, кв. К., ул.“Я.“ 5 1/2, чийто едноличен собственик бил отново М. О.. М. О. не само държал основния пакет от капитала на ищцовото дружество, но бил и истинският собственик на дяловете в него, тъй като държал останалите дялове чрез синовете си Й. и Й. О..