Решение № 10926 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10926 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110122695 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Г. Т. срещу „УниКредит Булбанк“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1250 лв. – част от вземане в общ размер от 24000 лв., представляваща главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 46 от 25.03.2009г.

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2009г. е сключен Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 46 от 25.03.2009г. между ответника „Уникредит Булбанк“ АД – кредитодател, „Дета Консалтинг“ ЕООД – кредитополучател, и ищеца И. Г. Т. – солидарен длъжник, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя банков револвиращ кредит при следните параметри: размер на кредита – 20000 лв.; номинален лихвен % 12,20 %, формиран от БЛП SOFIBOR в размер от 5,831 %, увеличен с надбавка от 6,369 %; срок за погасяване на кредита – 25.03.2010г. С последващ анекс договорът за кредит е изменен, като размерът на кредита е увеличен до обща сума от 24000 лв., а срокът за неговото погасяване е удължен до 25.03.2011г. Със заявление по реда на чл.

417 ГПК кредиторът „Уникредит Булбанк“ АД сезирал СРС с искане за издаване на 1 заповед за незабавно изпълнение срещу солидарния длъжник И. Г. Т., като по образуваното ч.гр.д.№ 45939/2015г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, е издадена такава заповед от 4.09.2015г. и въз основа на нея изпълнителен лист за следните суми: сумата от 24000 лв. – главница по кредита по извлечение от счетоводни книги на „Уникредит Булбанк“ АД към 31.07.2015г., сумата от 2974,31 лв. – договорна лихва за периода 25.03.2011г. – 30.07.2015г., сумата от 10654,42 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 25.03.2011г. – 30.07.2015г., сумата от 5226,67 лв. – наказателна лихва за периода 25.03.2011г. – 30.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2015г. до изплащане на вземането, и сумата от 2264,51 лв. – разноски по делото.

По молба на „Уникредит Булбанк“ АД е образувано изп.дело № 20158410410316 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№ 841 на КЧСИ срещу ищеца И. Г. Т., като на 29.10.2020г. на последния е връчена покана за доброволно изпълнение. С определение от 13.05.2021г. заповедният съд обезсилил издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца поради неизпълнение на указания до заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, и прекратил производството по делото. При тези фактически твърдения ищецът обосновава правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск за признаване недължимостта на вземането за главница, който предявява като частичен.

Оспорва вземането с доводи за липса на валидно обвързващо страните правоотношение по процесния договор поради нищожни и неравноправни клаузи, повличащи нищожност на целия договор, както и твърди неизпълнение задължението на ответника за предоставяне на сумата по кредита. Навежда и възражение за изтекла погасителна давност, с оглед на което твърди да не съществува правото на принудително изпълнение. По тези съображения моли за уважаване на иска и претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за недопустимост, а по същество и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че за ищеца не е налице правен интерес от водене на иска, предвид това, че издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр.д.№ 45939/2015г. на СРС, ГО, 45 с-в, са обезсилени, а образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Неделчо Митев, рег.№ 841 на КЧСИ, е прекратено. В това отношение поддържа, че като не е предявил установителен иск в указания му от заповедния съд срок, конклудентно е изразил намерението си за оттегляне на претенциите срещу солидарния длъжник по процесния договор. В случай, че съдът счете предявения иск за допустим, ответникът развива подробни доводи за неговата неоснователност и моли за отхвърлянето му. Прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от 2 фактическа и правна страна:

Изложените в исковата молба твърдения на ищеца за сключен между страните договор за банков кредит, по който не е погасил задълженията си, оспорвайки възникването и съществуването на дълга, предвид и становището на ответника за произтичащи от договорното правоотношение негови вземания, обуславя правния интерес от търсената искова защита, за да се разреши спорът по дължимостта им със сила на пресъдено нещо. Не може да бъде споделена тезата на ответника за недопустимост на исковата претенция поради изхода от предходно воденото срещу ищеца заповедно производство по ч.гр.д.№ 45939/2015г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, по което действително се установява от приобщените съдебни актове на заповедния съд, че за вземанията по процесния договор са били издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 4.09.2015г., впоследствие обезсилени в частта спрямо ищеца с определение от 13.05.2021г. поради непредявен от банката заявител иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. Доколкото непредявяването на такъв иск не съставлява опрощаване на дълга, при липса на влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо въпроса относно възникването и съществуването на спорното право, за ищеца е налице правен интерес от отричането му по исков ред, дори за да получи решение при признание на иска. Поради това предявеният отрицателен установителен иск съдът намира за допустим и като такъв подлежащ на разглеждане по същество.

С оглед предмета на иска в доказателствена тежест на ответника е установяване възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. С приетия доклад по делото съдът е указал на ответника, че при поддържаните от ищеца в исковата молба основания за недължимост на спорното вземане, носи тежестта да докаже наличието на валидно сключен договор за банков кредит, по който е изпълнил задължението си за предоставяне на парична сума в уговорения размер на кредитополучателя, настъпила изискуемост и забава на кредитополучателя за погасяване на кредита, респ. настъпването на факти, съставляващи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност за вземането.

По делото е представен Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 46 от 25.03.2009г. със страни „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитодател, „Дета Консалтинг“ ЕООД, в качеството на кредитополучател, и И. Г. Т. като управител на „Дета Консалтинг“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник, с предмет предоставяне на револвиращ кредит в размер от 20000 лв., отпуснат с цел осигуряване оборотни средства на кредитополучателя за посрещане на текущи разплащания. В съответствие с естеството на кредитния продукт, на кредитополучателя е предоставено право да усвоява и погасява многократно, изцяло 3 или частично, суми по кредита до максимално разрешения размер в рамките на предвидения краен срок на погасяване – 25.03.2010г. За предоставеното ползване на отпуснатата парична сума е уговорена възнаградителна лихва при прилагане на годишен лихвен процент, представляващ сбор от базовия лихвен процент на банката, формиран от индекс 1W SOFIBOR, към датата на договора в размер от 5,831 %, и фиксирана договорна надбавка от 6,369 %. Към договора са сключени три анекса, като с Анекс № 1 размерът на кредита е увеличен до 24000 лв., а с останалите са предоговорени лихвените условия, в посока увеличаване на годишния лихвен процент съответно по Анекс № 2 – до 12,25 %, и по Анекс № 3 – до 12,50 %, както и е удължен срока за погасяване, съответно по Анекс № 2 – до 25.03.2011г., и по Анекс № 3 – до 25.03.2012г.

Както договорът, така и допълнително сключените анекси за изменение на кредитното правоотношение съдържат положени от името на ищеца подписи, в качеството на представляващ дружеството кредитополучател и в лично качество като солидарен длъжник. При липса на направено оспорване на автентичността им съдът приема, че формалната доказателствена сила на подписаните частни диспозитивни документи не е оборена, поради което същите служат като доказателство за авторството на обективираните в тях волеизявления (арг. чл. 180 ГПК).

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, както и неоспорено от страните.

Съгласно констатациите на вещото лице кредитополучателят е усвоил кредита по процесния договор в пълния разрешен размер от 24000 лв. от посочената в договора разплащателна сметка. Експертизата установява и извършени плащания със средства от същата сметка в частично погашение и остатъчен дълг, който по перо главница е в размер от 24000 лв.

От така събраните доказателства се установява наличието на сключен договор за банков кредит, по който ищецът е поел задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя за погасяване на кредита. По данни на кредитираното експертно заключение се установява и усвояване на сумата по кредита от страна на кредитополучателя.

По отношение твърденията на ищеца за неравноправни клаузи следва да се отбележи, че същият не се ползва от потребителската защита срещу такива клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, нито действащият към датата на сключване на договора ЗПК (обн.

ДВ, бр. 53 от 30.06.2006г., отм. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г.), императивни разпоредби от който твърди да са нарушени, е приложим към кредитното правоотношение. Нито кредитополучателят, който е юридическо лице – търговско дружество, нито ищецът негов съдлъжник са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. В тази връзка съдът съобразява, че макар и физическо лице, ищецът се е задължил солидарно по кредита, 4 предоставен на кредитополучателя търговец за целите на неговата търговска дейност с оглед свързаността си с дружеството като едноличен собственик на капитала и негов управител към датата на договора и съответно с оглед удовлетворяване нуждите на дейността му (в този смисъл дадените от СЕС разрешения по дело С-419/11, дело С105/17, дело C-464/01, дело С-535/16, дело С-74/15 и др. и формираната в съответствие с тях практика на ВКС, обективирана в решения по т.д.№ 2754/2015г. на ВКС, I т.о., т.д.№ 1102/2017г. на ВКС, I т.о.; т.д.№ 2931/2017г. на ВКС, ІІ т.о.; т.д.№ 1934/2015г. на ВКС, І т.о. и др.). Неоснователни са и твърденията на ищеца за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради накърняване на добрите нрави, който порок счита да влече нищожност на целия договор с оглед възмездния му характер.

Противно на наведеното от ищеца оплакване, не се установява договорената лихва в най-високия й размер от 12,50 % съгласно последния подписан анекс, да надвишава трикратния размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора възлиза на 13,49 %, съгласно ПМС № 426/18.12.2014г.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за кредит обвързва валидно страните по него като източник на правоотношение, част от съдържанието на което е вземането на ответника кредитор за връщане на предоставения паричен ресурс.

При извода за възникване на спорното вземане подлежи на обсъждане наведеното от ищеца евентуално възражение за погасяването му по давност, което е основателно. Приложение в случая намира общият петгодишен давностен срок по чл.

110 ЗЗД, който с оглед условията за изплащане на кредита в краен срок до 25.03.2012г.