Решение № 320 от 15.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Б., 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231200601031 по описа за 2023 година Срещу присъда № 9121/11.05.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 321/2020 г. по описа на Районен съд - Г. Д., е депозирана въззивна жалба с вх. № 60355/25.05.2023 г. от адвокат В. А., в качеството й на защитник на подсъдимия И. Ф. Х., ЕГН: **********, с която се оспорва нейната законосъобразност и правилност както в наказателноправната, така и в гражданскоправната част. С посочената присъда подсъдимият И. Ф. Х., ЕГН **********, с административен адрес в с. Д. Д, общ. Г., обл. Б., е признат за виновен в това, че на 01.08.2020 г., около 14 ч., в с. Д. Д, общ. Г., причинил на тъжителя Ф. А. Х., ЕГН: **********, също с постоянен адрес в с. Д. Д, лека телесна повреда изразена в хематоми със синьо-лилав оттенък в областта на гърба с големина 7-8 см., три броя, в областта на дясната предмишница хематом със синьо-лилав оттенък, както и охлузвания в областта на десния лакът - престъпление по чл. 130, ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 200 лева. С присъдата е уважен и предявеният от тъжителя Ф. Х. граждански иск в размер на 1 500 лева - обезщетение с правно основание по чл. 45 ЗЗД за претърпените от 1 тъжителя неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху уважената сума от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като за горницата до пълно предявения размер на иска (3 000 лева) същият е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден още да заплати сторените от тъжителя съдебно-деловодни разноски в размер на 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се релевират следните оплаквания срещу аналитичната дейност на първоинстанционния съдебен състав при преценката на доказателствения материал по делото, а именно: показанията на св. З. М. били противоречиви, като същата била разпитвана два пъти и в проведените разпити давала различни показания по въпроса от къде точно е възприела конфликтната ситуация между страните по делото, освен това този свидетел бил във влошени отношения с подсъдимия, което поставяло под въпрос обективността на изложеното от него. Обръща внимание, че св. М., въпреки че сама твърдяла, че проследила целия конфликт от неговото начало, не споделила пред съда подсъдимият да е ударил шамар на Ф. Х., въпреки че такива твърдения са изложени в тъжбата. Отделно, в хода на първоинстанционното производство не били събрани доказателства, които да обосноват както вида и степента на телесната повреда, така и основателността на уважената гражданскоправна претенция. Представеното медицинско удостоверение било издадено два дни след самия инцидент, липсвала проведена и изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза, а тъжителят сам споделил пред св. С. Х., че претърпял инцидент с мотор, което обстоятелство според защитата поставяло под съмнение причината за описаните увреждания. Твърди се също, че съдът пренебрегнал изцяло показанията на св. С. Х., съпруга на подсъдимия, оставил без коментар обстоятелството, че този свидетел изложил, че генезисът на конфликта се крие в отправените от тъжителя обидни реплики към своя чичо. В подадено по реда на чл. 322 НПК възражение частният тъжител, чрез своя повереник адв. И. К., счита, че атакуваната в настоящото производство присъда е обоснована и законосъобразна, тъй като по несъмнен и категоричен начин било установено, че с деянието си подсъдимият И. Х. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК. В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, в 2 което етапът на съдебното следствие не бе реализиран с оглед липса на необходимост от приобщаване на други доказателствени източници или преповтаряне на някои от следствените действия, процесуалният представител адв. В. А. поддържа изложеното в сезиращата този съд жалба, като моли за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. Х. да бъде признат за невиновен по обвинението, повдигнато му от тъжителя Ф. Х., както и да бъде отхвърлена предявената гражданскоправна претенция за обезвреда. От своя страна, повереникът на Ф. А. Х. - адв. И. К., представя пред съда писмено възражение, в което оспорва изтъкнатите от жалбоподателя аргументи срещу присъдата на Районен съд - Г. Д.. В писменото изложение се твърди, че в хода на съдебното следствие се установило, че нараняванията на тъжителя били получени по механизма, описан в тъжбата. Повереникът възразява срещу кредитирането на показанията на св. Х., тъй като същата е в брачна връзка с подсъдимия. По отношение на субективната страна смята, че И. Х. действал с пряк умисъл, осъзнавал общественоопасния характер на деянието и целял настъпването на инкриминирания резултат. С тези аргументи моли за постановяване на решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Представя договор за правна защита и съдействие, като претендира присъждане на сторените от тъжителя разноски за настоящата инстанция.

Окръжен съд - Б., след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като обсъди изтъкнатите от страните доводи и съображения, прецени наличния по делото доказателствен материал, и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата на защитника на подсъдимия И. Ф. Х. за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

Първоинстанционният съдебен състав, след извършен анализ на събраните и проверените в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, изградил фактическа обстановка, въз основа на която приел и съответните правни изводи. Настоящата съдебна инстанция, като съд по правото и фактите, има правомощието да извърши цялостен контрол на правилността и законосъобразността на първоинстанционната присъда, като за да изпълни в пълнота следващите се му от закона функции, трябва да извърши собствена преценка на доказателствения материал, приобщен в хода на първоинстанционното производство, и да достигне до собствени изводи за 3 фактическите положения, изграждащи процесния казус, като в случая те са следните:

Подсъдимият И. Ф. Х., ЕГН: ********** е чичо на тъжителя Ф. А. Х. с ЕГН:

**********, двамата с постоянен адрес в с. Д. Д, общ. Г., обл. Б., като последните съжителствали заедно в общо домакинство, И. Х. със своята съпруга св. С. Х. на първия жилищен етаж от къща, а Ф. Х. на втория. На 01.08.2020 г. тъжителят излязъл навън, тъй като този ден бил празник Байрам, като при прибирането си обратно вкъщи около 14:00 ч. видял, че в стаята на неговата покойна баба подсъдимият И. Х. и съпругата му св. С. Х. сменяли бравата на вратата, като между тях започнал словесен конфликт по повод тази стая, тъй като и тъжителят, и подсъдимият имали претенции за собствеността на същата. В един момент подсъдимият ударил по лицето с шамар племенника си, като от удара слънчевите очила, които последният бил сложил на главата си, паднали на земята. Съпругата на подсъдимия подканила Ф. Х. да излезе от стаята, като той я послушал, но след малко отново влязъл в помещението и казал по адрес на чичо си: “виж, мръсно копеле какво ще се случи с теб”, което предизвикало гневна реакция у подсъдимия, който изричайки “всички сте против мене, сега ще ти кажа” взел бастун, който в този момент бил закачен на стената, и с него ударил дясната ръка на тъжителя, както й гърба му в дясната част при областта на ребрата, където и му причинил телесни увреждания, а именно хематоми със синьо-лилав оттенък с големина около 7-8 см. След инцидента Ф. Х. се обадил по телефона на св. Ш. Х., също негов чичо, на който споделил за случилото се, като в отговор св. Х. изпратил първоначално в къщата на тъжителя съпругата и дъщеря си (св. Г. Х. и св. Н. Д.), които възприели уврежданията по тялото на Ф. Х..

До така изложените фактически положения съдът достига въз основа на изслушаните пред първоинстанционния съд гласни доказателствени средства, а именно показанията на св. З. М., св. С. Х., св. Ш. Х., св. Г. Х., св. Н. Д., както и от приложените към делото писмени доказателства - фиш от ЦСМП, издаден на Ф. Х., медицинско удостоверение № 47/03.08.2020 г. от д-р В. Д. към Медицински център 1 - гр. Г. Д., справка за съдимост на И. Ф. Х., копие от дневник за издадени медицински удостоверения на Медицински център 1 ЕООД - гр. Г. Д., копие на книга за повиквания и посещения на адрес на 4

ФСМП - гр. Г. Д. за дата 01.08.2020 г. и копие на амбулаторен дневник на ФСМП - гр. Г. Д. също за дата 01.08.2020 г. Прегледът на така изброените доказателства и доказателствени средства води до извода, че доказателствената съвкупност не предполага противоречия по основно интересуващите процеса факти, инкриминирани от страна на частния тъжител в неговата тъжба до съда, по - конкретно нанасянето на удар посредством бастун от страна на подсъдимия И. Х. по тялото на Ф. Х. и възникналите в резултат на това телесни увреждания, квалифицирани от съда като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. На първо място, по този въпрос съдът се доверява изцяло на показанията на св. З. М., която е наблюдавала пряко и непосредствено случилото се между процесните страни, в това число и механизма на причиняване на констатираните увреждания по тялото на Ф. Х., нанесени му от неговия чичо, като във връзка с твърденията на този свидетел първоинстанционният съд дори е извършил следствен експеримент, резултатът от който е констатацията, сторена в протокол от проведено открито съдебно заседание на 10.05.2021 г., че същият действително е имал видимост към действията на подсъдимия (стр. 74 от делото). Досежно това място защитата навежда възражения, които са в смисъл, че св. З. М. давала различни показания, като веднъж сочи, че била в своята градина, а впоследствие, че се намирала пред вратата на къщата.

Внимателният прочит на първоначално дадените показания, както й на тези от 10.05.2021 г., обаче не разкрива такова противоречие. Както в първия разпит, така и във втория такъв непосредствено преди проведения експеримент от съда, свидетелката М. еднопосочно сочи, че първоначално се намирала в своя двор, при това отбелязвайки наличието на денивелация между нейната градина и процесната къща, констатирана и от съда, като впоследствие се преместила пред самата врата на сградата, от където и възприела нанесените удари. Показанията на този свидетел се подкрепят напълно и от думите на св. С. Х., съпруга на подсъдимия, която последователно съобщава за словесните пререкания между съпруга й и нейният племенник, като във втория разпит, проведен в съдебно заседание на 10.05.2021 г. дори признава, че автор на нанесените удари по тъжителя е именно нейният мъж (”подсъдимият взе бастуна и удари Ф.” , стр. 74 от делото). В показанията на св. Х. се откроява и косвена индиция, че подсъдимият И. Х. е ударил и плесница на своя племенник. Осъществяването 5 на това обстоятелство е вън от главния предмет на делото, предвид инкриминираните факти от страна на частния тъжител с оглед изтъкнатите телесни увреждания, описани в петитума на тъжбата, заради които той е и сезирал съда и които са послужили на съдебния състав да квалифицира самото деяние на подсъдимия като такова по чл. 130, ал. 1 НК, но същото има значение за наказателната, а и гражданската отговорност на предаденото на съд лице, като чрез него защитата изгражда и довод срещу достоверността на показанията на св. М.. В своята жалба тъжителят изрично сочи, че вследствие на насения му шамар слънчевите му очила изпаднали на земята. И св. С. Х. в своя разпит подчертава, че очилата и шапката на племенника й действително паднали на земята, но като първопричина излага не удар с ръка по лицето на тъжителя. Съдът не кредитира показанията на този свидетел именно само в тази им част, доколкото ситуацията, в която били поставени страните, с нарастващото напрежение между тях и нанасянето на обиди, обосновава подсъдимият да е ударил лицето на своя племенник, а не просто носените от него шапка и очила. Само по този начин може и да се обясни активната намеса на съпругата на И. Х., изразена дори в бутане в посока на изхода на помещението на тъжителя, която опитала да преустанови контакта между двамата, за да не “направите някаква работа” (стр. 2 от протокола на проведено о.с.з. на 19.03.2021 г.). Това, че свидетелката З. М. не говори изрично за този шамар не може да бъде довод, който да поставя под съмнение достоверността на думите й, доколкото самата тя сочи да е сменила местоположението си след възприемането на първоначалните реплики между страните по делото, поради което е обективно невъзможно същата да е наблюдава всички физически съприкосновения между тъжителя и подсъдимия, случили се по време на конфликта между тях, като и самата тя никъде в своя разпит не твърди това. В допълнение трябва да се отбележи, че доказателствата по делото в никакъв случай не предполагат основа за извод, че св. М. и подсъдимият са били във влошени междусъседски отношения, в каквато насока са аргументите на защитата срещу кредитирането на показанията на този свидетел.