Определение № 177 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. София, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000947 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 148242/08.12.2025 г. от С. С. и И. П. /и двете, чрез адв.

Д. П. от САК/ против определение от 14.11.2025 г. по т.д. 2008/2025 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

Иска се от САС отмяна на атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно по мотивите, изложени в жалбата.

Процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК не е приложима в случая.

Жалбата е в срок и е допустима /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, но по същество е неоснователна.

Съображения:

Производството в първата инстанция е образувано по искова молба на С. С. и И. П. - И. срещу Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България, с която са предявени искове с правно основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения от 18.09.2025г., приети на извънреден конгрес на синдикалната организация.

За да прекрати исковото производство като недопустимо, състав на СГС е преценил, че защитата по чл. 25 ЗЮЛНЦ е неприложима в случая, тъй като се касае за ответник, който правен субект е синдикална организация, при което е налице защита на членовете по различен начин от посочения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Следва да се посочи, че регламентираното в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ право на искова защита на членовете на сдруженията срещу решения на органите им, приети в нарушение на закона или устава, не са пряко приложими по отношение на юридически лица от друг вид, а по отношение на политическите партии, читалищата, вероизповеданията и синдикалните организации приложението на тези разпоредби е и изрично изключено с разпоредбата на §2, 1 ал. 1 ЗЮЛНЦ.

Статутът на юридическите лица, посочени в §2, ал. 1 ЗЮЛНЦ /сред които е и ответната синдикална организация/, в това число съдържанието и защитата на членствените правоотношения в тях, са предмет на регулиране от съответните устройствени закони, като по отношение на синдикалните организации такъв характер имат разпоредбите на чл. 33 – 49 КТ.

Тези разпоредби не регламентират право на иск на членовете на синдикална организация или на трети лица за отмяна на решения на органите на синдикалната организация, приети в нарушения на закона или устава на организацията, а конститутивният характер на исковете, предвидени в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, изключва възможността за приложение на цитираните разпоредби по аналогия по отношение на решения на органи на юридически лица, различни от сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, каквото сдружение по ЗЮЛНЦ обаче ответното лице не е.

С основание, в обжалваното определение, СГС е посочил, че в случай, че права и законни интереси на членове на синдикална организация са нарушени от незаконосъобразни или противоуставни решения на органи на синдикалната организация правото им на съдебна защита може да бъде упражнено по реда на чл. 536 ГПК в охранителното производство по заявление за вписване на последиците от тези решения в регистъра по чл. 49, ал. 1 КТ, а в случай на вписване на решенията (каквото с исковата молба не се твърди да е извършено към датата на подаването й по фирменото дело на ответната синдикална организация) с искове за защита срещу съответното вписване.

В практиката на ВКС - Решение № 100/01.07.2014 г. по т. д. № 4369/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 253/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 302/18.04.2013 г. по ч. т. д. № 1068/2013 г. на ВКС, I т. о., също е застъпено виждането, че по отношение на определени правни субекти /вкл. тези по §2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, сред които са и синдикалните организации/, исковата защита по чл. 25 ЗЮЛНЦ се явява неприложима. А от друга страна предвид съдържанието и петитума на исковата молба на частните жалбоподатели, е изводимо, че именно такива искове са били предявени пред първата инстанция.

С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение на градския съд ще следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.11.2025 г. по т.д. 2008/2025 г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. София, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20251001000947 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 148242/08.12.2025 г. от С. С. и И. П. /и двете, чрез адв.

Д. П. от САК/ против определение от 14.11.2025 г. по т.д. 2008/2025 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

Иска се от САС отмяна на атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно по мотивите, изложени в жалбата.

Процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК не е приложима в случая.

Жалбата е в срок и е допустима /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, но по същество е неоснователна.

Съображения:

Производството в първата инстанция е образувано по искова молба на С. С. и И. П. - И. срещу Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България, с която са предявени искове с правно основание чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения от 18.09.2025г., приети на извънреден конгрес на синдикалната организация.

За да прекрати исковото производство като недопустимо, състав на СГС е преценил, че защитата по чл. 25 ЗЮЛНЦ е неприложима в случая, тъй като се касае за ответник, който правен субект е синдикална организация, при което е налице защита на членовете по различен начин от посочения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Следва да се посочи, че регламентираното в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ право на искова защита на членовете на сдруженията срещу решения на органите им, приети в нарушение на закона или устава, не са пряко приложими по отношение на юридически лица от друг вид, а по отношение на политическите партии, читалищата, вероизповеданията и синдикалните организации приложението на тези разпоредби е и изрично изключено с разпоредбата на §2, 1 ал. 1 ЗЮЛНЦ.

Статутът на юридическите лица, посочени в §2, ал. 1 ЗЮЛНЦ /сред които е и ответната синдикална организация/, в това число съдържанието и защитата на членствените правоотношения в тях, са предмет на регулиране от съответните устройствени закони, като по отношение на синдикалните организации такъв характер имат разпоредбите на чл. 33 – 49 КТ.

Тези разпоредби не регламентират право на иск на членовете на синдикална организация или на трети лица за отмяна на решения на органите на синдикалната организация, приети в нарушения на закона или устава на организацията, а конститутивният характер на исковете, предвидени в чл. 25, ал. 6, вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, изключва възможността за приложение на цитираните разпоредби по аналогия по отношение на решения на органи на юридически лица, различни от сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, каквото сдружение по ЗЮЛНЦ обаче ответното лице не е.

С основание, в обжалваното определение, СГС е посочил, че в случай, че права и законни интереси на членове на синдикална организация са нарушени от незаконосъобразни или противоуставни решения на органи на синдикалната организация правото им на съдебна защита може да бъде упражнено по реда на чл. 536 ГПК в охранителното производство по заявление за вписване на последиците от тези решения в регистъра по чл. 49, ал. 1 КТ, а в случай на вписване на решенията (каквото с исковата молба не се твърди да е извършено към датата на подаването й по фирменото дело на ответната синдикална организация) с искове за защита срещу съответното вписване.

В практиката на ВКС - Решение № 100/01.07.2014 г. по т. д. № 4369/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 253/30.04.2009 г. по ч. т. д. № 35/2009 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 302/18.04.2013 г. по ч. т. д. № 1068/2013 г. на ВКС, I т. о., също е застъпено виждането, че по отношение на определени правни субекти /вкл. тези по §2, ал. 1 ЗЮЛНЦ, сред които са и синдикалните организации/, исковата защита по чл. 25 ЗЮЛНЦ се явява неприложима. А от друга страна предвид съдържанието и петитума на исковата молба на частните жалбоподатели, е изводимо, че именно такива искове са били предявени пред първата инстанция.

С оглед на изложеното частната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея определение на градския съд ще следва да се потвърди.

Водим от горното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.11.2025 г. по т.д. 2008/2025 г. на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

2