Решение № 6273 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6273 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100507373 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20028412/08.04.2022г., постановено по гр.д. №17516/2019г. по описа на СРС, 151 състав, са отхвърлени предявените от ЗАД „А.“ АД против частен съдебен изпълнител с рег. №923 от КЧСИ – Г. Ц. Н., съдебен адрес гр. София, бул. „*******, ет.1, ап.1, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5590,36 лева, представляваща вреди от незаконосъобразно изпълнение по изпълнително дело №20169230400548, както и иск с правна квалификация чл.86 от ЗЗД за сумата от 1301,31 лева мораторна лихва за забава за периода от 09.12.2016г. до 28.02.2019г., като неоснователни. С решението са отхвърлени предявените от ЗАД „А.“ АД против „ПМЛ Л.“ ЕООД евентуални кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 4153,23 лева, получена от евентуалния ответник „ПМЛ Л.“ ЕООД неоснователно с платежно нареждане от 07.11.2016г. и иск с правна квалификация чл.86 от ЗЗД за сумата от 976,12 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.11.2016г. до 28.02.2019г. като неоснователни. Осъдено е „ПМЛ Л.“ ЕООД на основание 1 чл.45 от ЗЗД да заплати на ЗАД „А.“ АД сумата в размер на 952,59 лева, представляваща вреди, представляващи такси по изпълнително дело №20169230400548 в резултат на неправомерно поведение на ответника, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 211,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.12.2016г. до 28.02.2019г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 123,11 лева – разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „ЗАД А.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Рая Лукова, срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу „ПМЛ Л.“ ЕООД осъдителни искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за връщане сумата в размер на 4163,23 лева и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 976,12 лева, като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено в противоречие с процесуалните правила. В проведено открито съдебно заседание по делото ищецът направил искане за изменение на основанието на иска, предявен на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД срещу „ПМЛ Л.“ ЕООД, като било посочено, че сумата, която се търси е недължимо платената по изпълнителното дело, като било заявено и увеличение на размера на иска. Първоинстанционният съд оставил исканията без уважение, с което допуснал съществено процесуално нарушение. Освен това съдът не се произнесъл по направеното искане за изменение на иска за мораторна лихва чрез увеличаване на неговия размер на сумата от 1079,59 лева, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззиваемите страни не са депозирали отговори на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с 2 изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от ЗАД „А.“ АД против „ПМЛ Л.“ ЕООД евентуални кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер на 4163,23 лева, и за мораторна лихва върху тази сума в размер на 976,12 лева, начислена за периода от 07.11.2016г. до 28.02.2019г.

Ищецът излага твърдения в исковата молба, че с влязло в сила решение №7259/29.09.2016г. по в.гр.д. №16282/2015г. по описа на СГС, II-в състав, дружеството било осъдено да заплати на „ПМЛ Л.“ ЕООД (с предишна фирма „Промобил Л.“ ЕООД) сумата от общо 4039,32 лева, като на 07.11.2016г., като така присъденото вземане било платено от ищеца, ведно с мораторната лихва, по сметка на „ПМЛ Л.“ ООД с платежно нареждане от 07.11.2016г.

Въпреки това „ПМЛ Л.“ ЕООД образувало изпълнително дело №20169230400548 за събиране на същото вземане, като вследствие на наложен от съдебния изпълнител запор на вземанията по банкови сметки на ищеца, по сметка на съдебния изпълнител била преведена сумата от 5832,34 лева, с включени разноски по изпълнението. Длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като били представени доказателства за извършеното по банков път доброволно плащане преди образуване на изпълнителното производство, но плащането било оспорено от взискателя, и ЧСИ отказал прекратяване на изпълнителното производство. Поради това ищецът моли да бъде осъден ответникът ЧСИ Г. Ц. Н. да му заплати сумата от 5832,34 лева, събрана неоснователно вследствие на незаконосъобразни изпълнителни действия, и при условията на евентуалност да бъде осъдено „ПМЛ Л.“ ЕООД да му заплати сумата, с която се е обогатило неоснователно, получавайки плащане доброволно на 07.11.2016г., както и посредством принудително събиране на вземането в хода на изпълнителното производство, ведно с мораторна лихва.

Претендира се и обезщетение за вреди, представляващи направените в 3 изпълнителното производство разноски.

За да отхвърли предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на евентуалния ответник „ПМЛ Л.“ ЕООД да върне сумата, с която се обогатил неоснователно, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ищецът претендира сумата, получена неоснователно с платежно нареждане от 07.11.2016г., а не сумата, получена в хода на изпълнителното производство, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът подлежал на отхвърляне, както и акцесорната претенция за мораторна лихва върху това вземане. Този извод на първоинстанционния съд не се споделя от въззивната инстанция. От изложените в исковата молба обстоятелства, от които произтича претендираното от ищеца вземане, става ясно, че същият претендира връщане на сумата, с която твърди, че ответникът „ПМЛ Л.“ ЕООД се е обогатил неоснователно, тъй като същата е платена повторно в хода на изпълнителното производство след като задължението е погасено с извършено доброволно плащане. Поради това направеното с молба, депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2021г., уточнение, че се претендира сумата, платена в хода на изпълнителното производство не представлява изменение на основанието на предявения иск, тъй като това уточнение е в пълно съответствие с изложените в исковата молба твърдения, че е извършено принудително събиране на вземане, което е платено доброволно преди образуване на изпълнителното производство, поради което е налице неоснователно обогатяване на ответника „ПМЛ Л.“ ЕООД – взискател по изпълнителното дело, който е получил два пъти изпълнение на присъденото вземане.

Установява се от събраните по делото доказателства, че е извършено от ищеца доброволно плащане на сумата, присъдена с решение №7259/29.09.2016г. по в.гр.д. №16282/2015г. по описа на СГС, II-в състав, като от изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сметката на „ПМЛ Л.“ ЕООД е заверена със сумата от 4163,23 лева на 07.11.2016г. с основание на плащането гр.д. №53972/2014г., щ.№10013030114717.

Установява се също така, че въпреки извършеното доброволно плащане ответникът „ПМЛ Л.“ ЕООД е образувал изпълнително производство по изп. дело №20169230400548 по описа на ЧСИ Г. Н. с район на действие СГС, като в хода на изпълнителното производство сумата е повторно събрана и 4 преведена на взискателя на 28.04.2017г. и с постановление от 28.04.2017г.

ЧСИ е прекратил изпълнителното дело поради пълно погасяване на дълга.

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. След като ищецът е превел по сметка на ответника „ПМЛ Л.“ ЕООД сумата, за която е бил осъден, то е налице точно изпълнение на задълженията му, произтичащи от влязлото в сила решение и повторното събиране на суми за изпълнени задължения от страна на ищеца обоснова извода, че тези суми са събрани при първоначална липса на правно основание за това. Точното изпълнение на задължението на ищеца изключва наличието на правно основание за повторно изпълнение на същото задължение.

Поради изложеното, въззивната инстанция приема, че предявеният срещу „ПМЛ Л.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на недължимо получена сума в размер на 4163,23 лева се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.

Претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 976,12 лева, начислена за периода от 07.11.2016г. до 28.02.2019г. върху вземането в размер на 4163,23 лева, съдът намира за неоснователна.

Задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая липсват доказателства по делото да е отправена от ищеца покана за плащане до ответника „ПМЛ Л.“ ЕООД преди подаване на исковата молба, поради което не са налице основания за присъждане на мораторна лихва за период, предхождащ предявяване на иска.

Поради изложеното и предвид частичното несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 4163,23 лева, получена от ответника „ПМЛ Л.“ ЕООД в хода на изпълнителното производство по изп. дело №20169230400548 по описа на ЧСИ Г. Н. с район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 24.10.2016г., издаден по гр.д.

№53942/2014г. по описа на СРС, 81 състав, след доброволното погасяване на задължението от страна на ищеца, като бъде постановено решение, с което 5 този иск да бъде уважен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива се претендират само от въззивника, на когото следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 218,82 лева. На въззивника - ищец следва да бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на още 611,75 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №20028412/08.04.2022г., постановено по гр.д.

№17516/2019г. по описа на СРС, 151 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявеният от ЗАД „А.“ АД против „ПМЛ Л.“ ЕООД евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 4163,23 лева, получена неоснователно от евентуалния ответник „ПМЛ Л.“ ЕООД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „ПМЛ Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, сумата от 4163,23 лева, получена от ответника „ПМЛ Л.“ ЕООД в хода на изпълнителното производство по изп. дело №20169230400548 по описа на ЧСИ Г. Н. с район на действие СГС, образувано по изпълнителен лист от 24.10.2016г., издаден по гр.д.