Решение № 521 от 16.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. Велико Търново, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102957 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК

Ищецът К. М. И. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит от *** г., сключен с ответното дружество, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата 300 лева, при срок на погасяване 6 месеца, при ГПР 46,42% и лихвен процент от 38,75%. Излага, че в договора е предвидена неустойка от 300 лева, ако кредитополучателят не обезпечи заема с банкова гаранция или гаранция от небанкова институция за сумата от 558 лева, издадена до края на следващия работен ден от сключването му. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като клаузата за неустойка не отговаря на присъщите и функции и всъщност представлява скрита печалба за кредитора, която не е включена в ГПР. Излага подробни съображения за нарушението на императивни разпоредби на ЗПК, въз основа на което моли съда да приеме за установено, че договорът за кредит е нищожен. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника адв.И.а поддържа иска. Претендира разноски.

1

Ответникът „Неткредит“ ООД, гр.София е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск и твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен, поради това, че с неустоечната клауза се заобикаля закона и кредита се оскъпява по скрит начин. Излага съображения за действителност на договора. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа изложеното в отговора. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

Между ищеца и ответника „Неткредит “ ООД е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 300 лева, при ГЛП от 37,81% и ГПР от 45,11 %. Заемът следва да се погаси на 4 месечни вноски в размер на по 81 лева, с краен падеж – 22.07.2022 г., видно от погасителния план. В чл.4,ал.3 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора да представи обезпечение – банкова гаранция, или гаранция от небанкова финансова институция за сумата от 324 лева със срок на валидност до 23.07.2022 г.

Съгласно чл.6 от договора при неизпълнение на това му задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 228 лева.

Като доказателства са приобщени още Стандартен европейски формуляр и Общи условия приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от страните, че между ищеца и "Неткредит" ООД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е предоставил сумата от 300 лева със срок на погасяване 4 седмици, при ГПР 45,11% и ГЛП 48,82%. Ищецът твърди, че договорът противоречи на императивни законови разпоредби, поради което счита същия за недействителен с произтичащите от това последици.

Безспорно е, че по договора за паричен заем следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на 2

Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива.

Анализирайки съдържанието на оспорения договор за потребителски кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 45,11% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но без в него да са включени начислените суми за неустойка по чл.6, във връзка с чл.4,ал.3 от договора. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл. 4,ал.3 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключването на договора да представи обезпечение – банкова гаранция, или гаранция от небанкова финансова институция, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 228 лева, която се заплаща на месец, с месечната погасителна вноска. Съдът намира, че тази клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. С нея се санкционира неизпълнение на задължение, което има вторичен характер и което не засяга същинското изпълнение по договора, именно- връщане на дадения кредит. Това задължение е уговорено по начин и със срок, които в кумулативната си даденост са неизпълними за

3 средностатистическия потребител по т.нар. «бързи кредити». Изложеното води до извода, че с неустоечната клауза на практика се цели неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като поставяйки неизпълнимите към длъжника условия той предварително е бил наясно, че ще получи определената сума. Кредиторът не е изпълнил задължението си да направи оценка на платежоспособността на кредитополучателя преди отпускането на кредита и да поиска предварително обезпечение в зависимост от резултатите, а договаря плащането на неустойка, ако не се представи обезпечение след сключването на договора и то 24-часа след това, когато длъжникът не е бил в забава по отношение на главното си задължение. Видно от съдържанието на договора, предвидено е неустойката да се внася към погасителните вноски , което води до извода, че това е скрита печалба на кредитора , която би следвало да се включи в годишния процент на разходите.

Горното не е направено, но включвайки този разход, ГПР надхвърля предвидения максимален размер в чл. 19, ал.4 от ЗПК от не повече от 5 пъти размера на законната лихва , определена с ПМС на Р България, доколкото неустойката от 228 лева представлява повече от две трети от отпуснатия кредит от 300 лева. Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е недействителност на договора за паричен кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи.

С оглед изложеното иска да бъде прогласена недействителността на договор за потребителски кредит № *** от *** г. е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото ответникът на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да заплати на ищеца разноските по делото , които възлизат на 25,56 евро за заплатена държавна такса. На ищецът е предоставена безплатна правна помощ от адв.И.а, поради което на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да и заплати възнаграждение. При определяне на това възнаграждение съдът взема предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е особено голяма, имайки предвид предмета на спора- нищожност на сключен с потребител договор за потребителски кредит. Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без адвокатът да е присъствал лично 4 на провеждането му, липсва сложност при анализ и оценка на приложените доказателства, налице е многобройна съдебна практика по идентични казуси.

С оглед изложеното съдът определя възнаграждение в размер на 245,42 евро с ДДС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между „Неткредит“ ООД и К. М. И., по предявения от К. М.

И. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № *** срещу „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. “ ***“ №***, ет.*** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление гр. ***, ул.“ ***“ №***, ет.*** да заплати на К. М. И. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ № ** сумата от 25,56 / двадесет и пет евро и 56 цента/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление гр. ***, ул.“ ***“ №***, ет.*** да заплати на ЕАД Е.И., Булстат 180978004, представлявано от Е. Г. И., съдебен адрес гр.***, ул.“***“ № ***, сумата от 245,42 / двеста четиридесет и пет евро и 42 цента/ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5