Определение № 4045 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4045 гр. Варна, 24.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Мила Й. Колева

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502000 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба нa „Ново финанс“ ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу Разпореждане № 28413 / 27.07.2023 г. на ВРС по ч.гр.д. № 9094/ 2023г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено изцяло заявление вх.

№53179/14.07.23г. от “Ново финанс” ООД, ЕИК 203806803, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес **********, за сумата от 21600 лева /двадесет и една хиляди лева/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б. „ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 850-ВН-15.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег.

№9030/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РСВарна, както и за сумата от 1066,72 лева /хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б. „ж“, б. „з“ и б.

„и“ от Договор за заем № 848-ВН-14.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №9029/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно като излага аргументи както следва: Сочи, че към заявлението са представени по реда на чл. 417 т.3 от ГПК договори за заем, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в 1 тях задължения за заплащане на парични суми. В конкретната хипотеза ВРС бил сезиран с редовно заявление по чл. 417 от ГПК, в което са посочени изрично документите по чл. 417 от ГПК и същите са приложени в оригинал, а от съдържанието им се установявало както валидността на договорите за заем за посочените в заявлението периоди, така и изискуемостта на вземанията за вноски за възнаградителна лихва. В изпълнение на указанията на ВРС, заявителят представил и платежни нареждания, заверени на основание чл. 184, ал.1, предл. 1 ГПК. Представените платежни документи били преводни нареждания, генерирани от системата за он-лайн банкиране на дружеството и директно разпечатани от нея и категорично установявали усвояването на кредита.

Предвид характера на производството, насрещната страна. препис от жалбата не се връчва на

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

По допустимостта:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността:

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд- Варна е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от „Ново финанс“ ООД, срещу И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес **********, за сумата от 21600 лева /двадесет и една хиляди лева/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б.

„ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 850-ВН-15.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №9030/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РС-Варна, както и сумата от 1066,72 лева /хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б. „ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 848-ВН-14.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №9029/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски.

ВРС е издал обжалваното Разпореждане № 28413 / 27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 9094/ 2023г. на ВРС, като е приел, че доколкото вземанията по договорите за заем били обезпечени с ипотека, то и договорите следвало да са в предвидената в чл. 167 от ЗЗД форма, а отделно не се установявало и дали били заплатени „гаранционните вноски“, които били условие за пораждане на заемното правоотношение.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение може да се иска, ако се основава на изчерпателно изброените от т.1 до т.10 документи. За да издаде заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист, заповедният съд извършва формална преценка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

В конкретния случай вземането се основава на два договора за заем, които са с нотариална заверка на подписите и съдържат задължения за заплащане на парични суми.

Приложени са към заявлението и договорите за кредит – в оригинал и в копия, съответните погасителни планове към тях, доказателствата за реалното предоставяне на длъжника на заемните суми, които потвърждават отразеното договорите. Налага се извода за наличие на редовен от външна страна документ, предвиден в разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК. В заявлението си молителят се е позовал именно на договорите за заем с нотариална заверка на подписите по отношение на съдържащите се задължения за заплащане на суми, а не на ипотечния акт като документ по чл. 417 от ГПК.

Преценката на основателност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл. 417, т. 3 ГПК, т. е. налице ли е редовен от външна страна договор/и със съответната нотариална заверка на подписите, установяващ/и подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. При извършване на тази преценка болшинството от настоящия състав намира, че договорите за заем съдържат всички данни, необходими за индивидуализиране на кредитора и на вземането за възнаградителни лихви, по отношение на които е отказано да бъде издадено разпореждане, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Основанието, от което произтича вземането са два броя договори за кредит, обезпечени с ипотека – посочени са всички необходими реквизити по договорите за кредит, като клаузите на договора са в съответствие със законите, уреждащи потребителска закрила. В заключение, представеният документ е предвиден от закон и е редовен от външна страна, като удостоверява твърдените вземания, които подлежат на изпълнение – касае се за падежирали вноски съобразно приложен погасителен план. В този смисъл и не се споделя доводът, че като не били представени доказателства за заплащане на т.нар. „гаранционна вноска“, то и договорът не бил породил действие. От представените доказателства безспорно се установява усвояването на кредита от кредитополичателя.

Дали действително вземанията по тази заповед съществуват по основание и размер може и следва да бъде установено в рамките на състезателното исково производство по чл.422, във вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.

Предвид всичко гореизложено се налага извод за основателност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се отмени и вместо него да бъде постановено с друго, с което заявлението да бъде уважено.

Поради основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените за заповедното производство разноски. Дължимите за заповедното производство разноски, съобразно приложените доказателства са в размер на 453,40лв. – 3 заплатена държавна такса и 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. За въззивното производство не е отправено искане за присъждане на разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.

С оглед на горното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 28413 / 27.07.2023 г. по ч.гр.д. № 9094/ 2023г. на ВРС, с което е отхвърлено изцяло заявление вх.№53179/14.07.23г. от “Ново финанс” ООД, ЕИК 203806803, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес **********, за сумата от 21600 лева /двадесет и една хиляди лева/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б. „ж“, б. „з“ и б.

„и“ от Договор за заем № 850-ВН-15.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №9030/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РС-Варна, както и за сумата от 1066,72 лева /хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б.

„ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 848-ВН-14.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №9029/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РС-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по заявлението на „Ново финанс“ ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу И. Х. Г., ЕГН **********, с адрес **********, за следните суми: -сумата о т 21600 лв. /двадесет и една хиляди лева/, представляваща възнаградителна лихва в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б. „ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 850-ВН-15.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №9030/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РС-Варна, както и -за сумата от 1066,72 лв.

/хиляда и шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, в размер на 20% на годишна база, незаплатена за периода от 16.02.2022г. до 15.06.2023г., дължима по чл. 2.2., б. „ж“, б. „з“ и б. „и“ от Договор за заем № 848-ВН-14.09.2020г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег.

№9029/15.09.2020г. на нотариус В. Г. с рег. № 549 на НК и район на действие района на РСВарна, както и - за сумата от 1953,40 лв. /хиляда деветстотин петдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляващи дължимите за заповедното производство разноски 4 за заплатена държавна такса в размер на 453,40 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5