Определение № 34094 от 18.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34094 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ Гражданско дело № 20261110101139 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Исковата молба е редовна, а претенциите са допустими. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 140 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 13:00 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно справка за родствени връзки на страните за проверка има ли родени от брака ненавършили пълнолетие деца.

ИЗВЪРШВА СЛЕДНИЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. Ж., ЕГН **********, срещу О. И. Г., ЕГН **********, с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен с допускане на развод по исков ред по вина на ответника, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете Б О.ов Г., ЕГН **********, иск по чл. 149 СК за осъждане на ответника да заплати издръжка за минал период от една година преди датата на депозиране на исковата молба, както и иск по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище.

В исковата молба се твърди, че страните се познават от 2014 г. и от съвместното им съжителство имат едно ненавършило пълнолетие дете – Б О.ов Г., роден на 29.07.2018 г.

1

Заявява, че на 25.06.2021 г. страните сключили граждански брак, като още преди това поведението на ответника претърпяло промяна – той започнал системно да употребява алкохол, принудил я да изтрие от телефона си контактите на лица от мъжки пол и впоследствие предложил да му предоставя трудовото си възнаграждение с мотива, че се справя по-добре с разпределението на семейния бюджет. Излага, че след сключването на брака отношенията между съпрузите допълнително се влошили, като съпругът проявявал грубо и неуважително отношение спрямо нея, изразяващо се в системно отправяне на обиди, ограничаване на възможността да ползва семейния автомобил, настояване да напусне семейното жилище, както и в отделни случаи – в прояви на физическа агресия.

Посочва, че малолетното дете нееднократно ставало свидетел на конфликтите между родителите, а в отделни случаи и самото то било обект на физическа агресия. Поддържа, че ответникът не участвал пълноценно в осигуряването на средствата за отглеждането и издръжката на Б, чиито нужди към настоящия момент се покривали основно от ищцата.

Твърди също, че ответникът поддържал отношения с друга жена и често отсъствал, без да дава обяснения. С оглед на изложеното счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, като между съпрузите липсват взаимност, доверие и нормални семейни отношения. Поради това моли съда да прекрати брака с развод по вина на съпруга, да предостави упражняването на родителските права спрямо детето Б, да определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични отношения между бащата и детето, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка и издръжка за минало време, както и да предостави ползването на семейното жилище.

В исковата молба ищцата не е посочила размера и периода на претендираната издръжка за минал период, поради което следва да бъдат дадени указания.

В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът изразява становище по предявените искове и предявява насрещни такива – брачен иск с правно основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен с допускане на развод по исков ред по вина на първоначалния ищец, обективно кумулативно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете Б О.ов Г., ЕГН **********, иск по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище, като в условията на евентуалност предявява иск по чл. 57, ал. 2 СК за заплащане на месечен наем от ищцата за ползване на семейното жилище в размер на 600 евро.

Ответникът оспорва предявения иск за прекратяване на брака по негова вина, като излага, че твърденията на ищцата относно развитието на семейните отношения, поведението му като съпруг и родител, както и грижите за детето, не съответстват на действителната фактическа обстановка. Сочи, че страните са живели съвместно от 2014 г., като отношенията им първоначално били добри, а в последствие се влошили поради промяна в поведението на съпругата, която според него предизвиквала конфликти и отчуждение между двамата и възпрепятствала пълноценното му участие в отглеждането на детето, както и поддържането 2 на връзката му с двете му дъщери от предходен брак. Поддържа, че е полагал основните грижи за финансовото обезпечаване на семейството и за отглеждането на детето, оспорва твърденията за упражнявано от него насилие, контролиращо поведение и липса на подкрепа към съпругата му, като изтъква, че именно ищцата е проявявала агресивно поведение, ограничавала контактите му с детето и е допринесла за задълбочаването на разстройството на брачните отношения. Предявява насрещен иск за прекратяване на брака по вина на ищцата, моли да му бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетния Б, като при него бъде определено и местоживеенето на детето, а на майката да бъде определен режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето. Претендира също така да му бъде предоставено ползването на семейното жилище. В условията на евентуалност моли съда да постанови съвместно упражняване на родителските права, а в случай че семейното жилище бъде предоставено за ползване на ищцата, същата да бъде осъдена да заплаща месечен наем.

В насрещната искова молба ищецът не е посочил размера на претендираната месечна издръжка, поради което следва да му бъдат дадени указания да конкретизира размера на претенцията.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответницата заявява, че твърденията на ищеца относно причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, личните отношения между страните, родителските качества и полаганите грижи за детето, както и относно нейното поведение като съпруга и майка, не съответстват на действителността, като са превратно представени от съпруга с оглед защитата на неговите интереси. Поддържа, че основните грижи за детето са полагани преимуществено от нея, като оспорва твърденията за ограничаване на отношенията между детето и бащата и за прояви на агресивно поведение. Излага твърдения за прояви на контролиращо поведение, насилие, агресия и груба родителска небрежност от страна на ответника, както и за наличие на извънбрачна връзка. Оспорва искането за прекратяване на брака по нейна вина, както и предявените небрачни искове, като поддържа заявените претенции с първоначалната искова молба.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ първоначалната искова молба.

УКАЗВА на ищцата Н. Д. Ж. в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи размера и периода на предявения иск за присъждане на издръжка за минал период.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба.

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск О. И. Г. в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с препис за насрещната страна да конкретизира размера на претендираната месечна издръжка.

РАЗПРЕДЕЛЯ ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

Първоначалният ищец и насрещният ищец носят доказателствената тежест при 3 условията на пълно и главно доказване да установят следните обстоятелства: 1) че е сключен граждански брак с насрещната страна; 2) настъпване на фактите, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Първоначалният ищец и насрещният ищец следва да предявят всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ги предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали известни до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.

Доколкото е направено изрично искане, първоначалният ищец и насрещният ищец носят доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване да установят вината на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, тъй като в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и брачната вина не се предполага, като всяка страна следва да докаже твърденията си за положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели до това състояние.

Предвид наличието на малолетно дете от брака, при уважаване на иска по чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.

По исковете за издръжка за минало време с правно основание чл. 149 СК ищцата следва да установи, че за посочения период ответникът не е предоставял средства за покриване на нуждите на детето или предоставените средства не са били достатъчни; нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я предостави в този размер.

По иска с правно основание чл. 56 СК всяка от страните, съобразно своята искова претенция, следва да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието, въз основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването му.

По евентуалната претенция с правно основание чл. 57, ал. 2 СК ищецът носи тежестта да докаже по делото, че е собственик на процесния имот, респ. на част от имота, както и размера на средната пазарна наемна цена за имота.

УКАЗВА на страните, че предвид естеството на производството, при което се издирва най-добрият интерес на детето, съдът разполага с право да събира доказателства по свой почин във връзка с релевантните обстоятелства от предмета на доказване, както и че доказателствените искания не са скрепени със срок.

УКАЗВА на всяка от страните, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за наличие на такава производството по делото ще бъде прекратено съгласно чл. 321, ал. 2 ГПК. Личното явяване на страните е задължително и за изслушването им по 4 реда на чл. 59, ал. 8 СК относно предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични отношения, като в случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП по отношение на родителите на ищцовата страна за сключени трудови договори и декларирани доходи, включително и като самоосигуряващи се лица и от извънтрудови правоотношения, включително за декларирано имущество, за период от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на справката, както и копия от подадени декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ по отношение на родителите на ищцовата страна за получавани обезщетения по КСО за период от една година преди датата на справката.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетел на всяка страна при режим на довеждане за установяване на фактите, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на втори и трети свидетел за установяване на същите обстоятелства на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.