Решение № 1445 от 22.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1445 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300502110 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. Г. ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат А. К., против Решение № 1170 от 17.03.2023 г., поправено с Решение № 3076 от 04.07.2023 г. и изменено в частта за разноските с Определение № 5900 от 23.05.2023 г., по гр.д.№ 10240 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XIII гр.с., в частта му, в която се признава за установено на основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, по отношение на С. Г. Г. ЕГН **********, че „456 Управление на сгради“ ЕООД, с ЕИК 115287607, с адрес на управление: град П., ул. „***, представлявано от А. И., действащо като Управител на Етажна собственост с административен адрес: град П., ул. „***, чрез адв. П. К., има вземане спрямо него в размер на 144,88 лв., представляваща неплатена сума за ремонт на асансьори в етажната собственост, ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №5639/2022 г. по описа на ПРС – 19.04.2022 г. до окончателно изплащане на вземането.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната си част е недопустимо, а при условията на евентуалност е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано, неправилно и недоказано.Оплакването за недопустимост се обосновава с довода за липсата на идентичност между заявителя в производството по издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и ищецът в исковото производство. Поддържа 1 се, че заявител в заповедното производство е търговското дружество „456 Управление на сгради“ ЕООД, което не е действало като управител и пълномощник на Етажната собственост. За ищец в исковото производство се сочи Етажна собственост с адрес град П., ул. „***, което се представлявано в производството от горепосоченото юридическо лице. По изложеното се твърди, че в срока по чл.415, ал.4 ГПК не е подаден установителен иск от търговското дружество „456 Управление на сгради“ ЕООД, поради което заповедта по чл.410 ГПК е следвала да бъде обезсилена, както и че е недопустимо подаването на исковата молба от Етажната собственост. Отделно се сочи, че в заповедното производство заявителят е действал чрез пълномощник без представителна власт. Поддържа се, че искът е недопустим и поради недоказаност на правния интерес на ищеца от предявения иск, тъй като липсвали доказателства за притежаването от ответника на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС с адрес град П., ул. „****, доколкото сградата имала два самостоятелни входа, т.е. налице били две етажни собствености във вх.**, на които „456 Управление на сгради“ ЕООД не било управител. Ответникът притежавал самостоятелен обект в сграда с адрес град П., ул. „**. Не притежавал собственост в ЕС с адрес град П., ул. „***, поради което не дължал изпълнение на дължими суми във връзка с поддръжката на общите части на сградата, което се потвърждавало от документ „напомняне задължения“ за процесния обект ап.10, който според базата данни бил на лицето „****“, посочен като задължено лице за сумата от 192 лева. Поддържа се за недоказано обстоятелството, че ответникът е собственик на обект в сграда с адрес град П., ул. „***, която била отделна ЕС и се развиват съображения за приложението на чл.8, ал.2 от ЗУЕС. Поддържа се, че решението за извършване на разходите в сградата не отговаря на изискването на чл.8, ал.2 от ЗУЕС, тъй като имало предмет, забранен от закона, поради което не обвързвало ответника. Излагат се съображения за неоснователност на претенцията с довода за недоказаност извършването на разходите за ремонт на асансьор в сграда с адрес град П., ул. „Х***. За неправилни се сочат и изводите на районния съд, че ищец в първоинстанционното производство е

„456 Управление на сгради “ ЕООД в качеството му на управител на ЕС с адрес град П., ул. „***, вместо ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес: град П., ул. „Х***, доколкото и не били представени доказателства за прехвърляне на вземането. Поддържа се оплакването за погрешна преценка на доказателствения материал от районния съд, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, довели до неправилност на изводите, както и за процесуални нарушения при указването на ищеца да представи доказателства за правния си интерес, тъй като ищецът се различавал от заявителя в заповедното производство. Решението било поставено и в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК, тъй като съдът не бил посочил кои факти и обстоятелства е приел за установени по делото.

Поддържа се като недоказан размерът на претенцията. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да прекрати делото, а при условията на евентуалност да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се присъждането на разноските по делото.

Постъпил е отговор на въззивната жалба „456 Управление на сгради “ ЕООД, с ЕИК 115287607, като представител на Етажна собственост с административен адрес град П., ул. **, чрез пълномощника адвокат К., с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Поддържа, че процесуалната правосубектност на търговското дружество „456 Управление на сгради “ ЕООД се обосновава от решение на ОС на ЕС, взето по реда на 19, ал.8 ЗУЕС; писмен договор за управление на ЕС, сключен с дружеството - професионален 2 домоуправител, поради което на осн.чл.41, вр.чл.2, ал.4 от ЗУЕС управителят представлява ЕС по предявените искове, тоест по силата на закона. Посочва, че това се потвърждава от подаденото заявление по реда на чл.410 ГПК, предвид посоченото в т.9в и т.12, видно от които сумата се претендира като дължима към процесната ЕС, а не към юридическото лице-домоуправител. В подкрепа на последното се позовава и на представените в заповедното производство адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Поддържат се съображения, че „456 Управление на сгради “ ЕООД е представител по закон на ЕС с адрес град П., ул. „Х** като е налице идентичност между заявителя в заповедното производство и ищецът в исковото производство. Развиват се съображения за депозиране на исковата молба в указания от районния съд едномесечен срок. Излагат се съображения за основателността на иска като се сочи за безспорен факта, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата с режим на ЕС в град П., ул. „** с позоваване представените по делото писмени доказателства, в които не се споменавало вх*.“А“ и/или вх.“*“. Намира, че ответникът е следвало да докаже твърдените от него обстоятелства. Изразява становище, че ответникът следва да изпълнява решенията на ОС на ЕС, като съобразно неговият процент от ид.ч. от общите части на сградата - да участва /да заплаща/ за извършените ремонти, за които е налице решение от ОС на ЕС. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди като допустимо, валидно и правилно обжалваното решение. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата над уважения размер от 144,88 лв. до пълния претендиран размер от 192, 00 лева.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Предмет на образуваното първоинстанционно производство е иск, предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане, представляващо разходи за стопанисване и управление на сграда в режим на ЕС, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Ищецът Етажна собственост / ЕС / на сградата с административен адрес: гр. П., ул. Х***, чрез управителя на ЕС „456 Управление на сгради“ ЕООД, с ЕИК 115287607, твърди, че на проведено ОС на ЕС от 20.09.2021г. са избрани членове на Управителния съвет на ЕС; избран е домоуправител - „Информатор ББС“ ЕООД (понастоящем „456 Управление на сгради“ ЕООД), с ЕИК: 115287607 ; упълномощен е управителя да организира изпълнението на решенията на общото събрание, да образува съдебни искове за сметка на етажната собственост и да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС и по искове срещу трети лица, във връзка с общите части на етажната собственост, да упълномощава адвокати от името на етажната собственост по свой избор; упълномощен е Управителния съвет на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка на етажната собственост с домоуправителя; поради лошото съС.ие на асансьорите в ЕС, поС.ното им спиране и бавната реакция на техника, домоуправителят е упълномощен да договори поддръжката на асансьорите с друга 3 фирма. В изпълнение на взетите решения от ОС на ЕС на 20.09.2021 г., на 30.09.2021 г. бил сключен договор за управление на ЕС, с който Управителният съвет на ЕС възложил на „Информатор ББС“ ЕООД (понастоящем „456 Управление на сгради“ ЕООД), с ЕИК: 115287607 да изпълнява функцията на професионален домоуправител.На 18.01.2022 г. се е провело ОС на ЕС с административен адрес гр.

П., ул. ***, на което е взето решение за одобряване и приемане за изпълнение оферта на „Лифт Трейд“ ЕООД за ремонт на трите асансьора. На същото събрание е и взето решение необходимата за ремонта сума да бъде разпределена между отделните етажни собственици съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на ЕС, и да бъде събрана до 31.03.2022 г.

Ищецът твърди, че ответникът С. Г. Г. ЕГН **********, е бил собственик на самостоятелен обект в сграда с административен адрес: град П., ул. „Х**** поради което предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗУЕС е бил длъжен да заплати разходите за ремонт на асансьорите съобразно притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. Ответникът не бил платил дължимата от него сума от 192, 00 лева за ремонта на асансьорите в определения срок от ОС на ЕС, поради което против него било инициирано заповедно производство - ч. гр. д. № 5639/2022 г. по описа на ПРС, по което била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане. С постъпилото възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК се обосновава предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК.

По реда на чл.131 ГПК ответникът С. Г. Г. е депозирал отговор за неоснователност на иска. Оспорил е качеството си на собственик на самостоятелен обект в сграда с адрес гр.П., ул. „Х***. Оспорил е и наличието на валидно прието решение за определяне размера на дължима месечна вноска за управление и поддръжка на общите части за Фонд „Ремонт и обновяване“ и колко за режийните разходи - за необитаемите апартаменти в сградата в режим на ЕС, в който ответникът притежава самостоятелен обект. Изложил е съображения, че собственият му обект е трайно необитаем от 2015 г. и не дължи суми за разходи за управление и поддръжка на общите части. Оспорил е, че дължимата сума за ремонт на асансьора, която е следвало да се събере до 31.03.2022 г., се равнява на притежаваните от 1, 26 % ид.ч. в етажната собственост. Отделно от това е оспорил добавянето на сумата от 7 340 лева въз основа на решение на ОС на ЕТ, обективирано в т.1 от протокола, с довода за нищожност на взетото решение. Твърди, че не е дал повод за завеждане на иска. Претендира разноски.

С постановеното по делото решение районният съд е приел иска за основателен със съображенията, че ответникът притежава в собственост индивидуален обект в режимна етажна собственост - апартамент № 10 и дължи заплащането на вземането за ремонт на асансьор в ЕС, съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС. При определяне размера на дължимата сума районният съд се е позовал на представения по делото нотариален акт № 36, том VІІ, рег. № 9836, дело № 1091/30.12.2003 г., според който ответникът има 1,260% ид. ч. от общите части на сградата и представените доказателства от ищеца за заплащане на сумата за ремонт от общо от 11 498,00 лева / по фактура от 16.05.2022 г. на сумата от 8 784,00 лева и по стокова разписка от 16.05.2022 г. н а сумата 2 714,00 лева/. Предвид изложеното, районният съд е достигнал до извода, че дължимата от ответника сума, съобразно притежаваните от него идеални части, е в размер на 144,88 лева, за която сума уважил предявения иск.