Решение № 325 от 22.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000502699 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 322 от 19.05.2023 г., постановено по гр. д. № 730/2022 г. по описа на СОС, IV първоинстанционен граждански състав, АПИ е осъдена да заплати на С. В. Г. сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 31.03.2021 год., а именно: болки и страдания от контузия на дясното рамо с наличието на разкъсно-контузна рана и подкожен хематом с увреждане на мускула и контузия на гръден кош вдясно, причинени при управление на л. а. с рег. № ********, марка „Шкода“ модел „Фабия“, на АМ „Хемус“ в посока гр. София от попаднал на пътното плато метален предмет – автомобилно гърне, което счупило предното стъкло на управлявания от ищцата автомобил и ударило ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане, по предявения частичен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, с общ размер на твърдените вреди 60 000 лв., както и сумата 100 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за преглед и съдебно-медицинско удостоверение, в резултат на описаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021 год. до окончателното изплащане, като частичният иск е отхвърлен за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до предявения частичен размер от 40 000 лв., като неоснователен.

Отхвърлени са обратните искове, предявени от АПИ срещу

“АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД за заплащане на сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на С. В. Г. в резултат на описаното по - горе ПТП от 31.03.2021 г., както и за заплащане 1 на сумата 100 лв. – обезщетение за претърпени от С. В. Г. имуществени вреди – разходи за преглед и за издаване на съдебномедицинско удостоверение, в резултат на описаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2021 год. до окончателното изплащане, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като неоснователни. АПИ е осъдена да заплати на С. В. Г. сумата 278 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК. С. В. Г. е осъдена да заплати на АПИ сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника по главния иск – „Автомагистрали“ ЕАД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата над 12 000 лв. до 31 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ищцата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. По делото е установено, че в резултат от процесното ПТП е получила контузия на дясното рамо с наличие на разкъсно – контузна рана и подкожен хематом с увреждане на мускула и контузия на гръден кош в ляво. Възстановителният период е продължил около 6 м., през който е търпяла болки и страдания. Макар да не е налице функционален дефицит на раменната става, все още изпитвала дискомфорт и напрежение при носене на по – голяма тежест, както и при разгъване на ръката. По делото е установено, че е претърпяла силен посттравматичен стрес, както и са останали дълготрайни последици, свързани със страх от пътуване с автомобил, лесна раздразнителност и потиснатост. Вещите лица от изслушаната комплексна съдебномедицинска експертиза са дали заключение, че шоковите реакции се проявяват в относително кратък период от време, но остават дълготрайни следи от 4 до 7 години след инцидента. Ищцата е ползвала отпуск поради болест за период от 6 месеца, след което е останала без работа, доколкото е изисквала задължително шофиране. Процесното ПТП е оставило сериозен и траен отпечатък върху качеството на живота й. счита, че определеното от съда обезщетение е занижено по размер. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявения иск за сумата над 12 000 лв. до 31 000 лв. и присъди още 19 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника и третото лице – помагач: АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ и „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД.

Постъпила е въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ЕАД срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и е отхвърлен предявеният обратен иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В представения по делото констативен протокол с пострадали лица не са посочени обстоятелства и причини за ПТП. В постановлението за прекратяване на досъдебно производство о 16.11.2021 г. на РП-Елин Пелин е посочено, че евентуалното 2

ПТП е настъпило по причина „излетял метален предмет от ППТ-товарен автомобил, който се ударил в предното панорамно стъкло на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег. № ********, управляван от С. В. Г.. Това обстоятелство се установява и от изготвената допълнителна автотехническа експертиза по ч. гр. д. № 32145/2021 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав.

Вещото лице е дало заключение, че процесните щети настъпват, когато товарният автомобил пред управлявания от ищцата лек автомобил се движат един зад друг, в една и съща пътна лента. Към момента на ПТП е действал договор за обществена поръчка № РД-37-9 от 04.09.2019 г. По силата на чл.12, ал.4, ал.6 и ал.8 изпълнителят по договора има задължение да поддържа пътищата по начин, който да осигурява безопасни условия за движение дори и без изрично задание. В чл.28 от договора е предвидена отговорност за изпълнителя при причиняване на ПТП и/или възникване на щета в резултат неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора. Поддържа заявеното възражение за съпричиняване от ищцата, която се е движили със скорост, която не й е позволила да възприеме евентуалното препятствие и евентуално да спре. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да уважи предявеният в условията на евентуалност обратен иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ищцата.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СОС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищцата твърди, че е пострадала като водач на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, рег.

№ ********, при ПТП, настъпило на 31.03.2021 г. на АМ „Хемус“, км.26, посока гр. София. Управлявала служебен автомобил със скорост около 120 км/ч. товарен автомобил, движещ се пред нея, е извършил маневра изпреварване на друг товарен автомобил и при прибирането си в дясна лента е настъпил с гумите си метален предмет, намиращ се на пътното платно – автомобилно гърне (катализатор), който отхвръкнал, забил се в челното стъкло на автомобила, управляван от ищцата, като й причинил телесни увреждания. Във връзка с настъпилия инцидент е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и е образувано ДП № 16/2021 г. по описа на ОД на МВР – гр. София С постановление от 16.11.2021 г. досъдебното производство било прекратено. В резултат от ПТП е получила разкъсно-контузна рана и контузия на дясно рамо и дясната страна на гръдния кош с охлузване, оток, зачервяване, болка, болезненост при дишане, затруднени до невъзможност движения на дясна раменна става, оток в областта на шията и др. наложило се оказване на спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Определен бил отпуск поради временна неработоспособност за период от 180 дни. Съгласно медицинско направление от 26.11.2021 г. ищцата продължавала да изпитва болки и затруднени движения в дясната раменна става, както и има цикатрис.

Насочена била за отбременителен режим и фтизикална терапия. В резултат на произшествието изпитала силен стрес и тревожност, не можела да се 3 отърси от шока, който преживяла и изпитала по време на катастрофата, с реална опасност за живота. Това се отразило на психическото й състояние, попречило на нормалното й съществуване на пълноценното й общуване.

Ищцата станала нервна, будела се нощем, станала лесно раздразнителна, затворила се в себе си. Дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., като предявява частичен иск за 26 000 лв. в резултат на настъпилото ПТП е претърпяла имуществени вреди в размер на 100 лв. – разходи за ЛКК и съдебен лекар. Твърди, че ответникът чрез своето бездействие и неизпълнение на законови задължения следва да отговаря за причинените й вреди. На основание чл.30, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществява от АПИ, а по силата на чл.167, ал.1 ЗДвП и чл.3 лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, както и да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. В § 1, т.14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието „поддържане на пътищата“ – дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата. Наличието на метален предмет на пътното платно на автомагистрала създава пряка и непосредствена опасност за движението и причиняването на щети. Счита, че първопричината за настъпване на инцидента е наличието на опасен предмет на пътя. Твърди, че е проведено производство по обезпечаване на доказателства, в което е приета автотехническа експертиза, съгласно която причина за настъпване на ПТП е настъпването на катализатора, който се е намирал на пътното платно от неизвестно МПС, повдигането му във въздуха и удрянето му в челното стъкло на автомобила. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди по предявения частичен иск с общ размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2021 г., сумата от 100 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително в производството по обезпечаване на доказателства.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. В съставения протокол за ПТП не е посочена причина за ПТП. В досъдебното производство е установено, че ПТП е настъпило от излетял метален предмет от ППС – товарен автомобил. Прави възражение за съпричиняване от ищцата, която се е движила с несъобразена скорост, тъй като при възникналата необходимост не е могла да спре. С писмения отговор на исковата молба ответникът е предявил обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД. Твърди, че е сключен договор за обществена поръчка № РД-37-9 от 04.09.2019 г. с предмет – поддържане/превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации/ на автомагистрален участък АМ „Хемус“, стопанисван от АПИ. По силата на чл.12, ал.4, ал.6, ал.8 и ал.9 и чл.18 от договора в рамките на своите права по договора изпълнителят трябва за предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и движение; да започва работа веднага след появяването на необходимост от 4 това и след писмено възлагане от възложителя. Изпълнителят е задължен да поддържа в готовност екипи, които при необходимост да осигурят безопасност на движението при ПТП, аварии и др. извънредни случаи, възникнали по организация на движението, съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. В минимално кратък срок и при необходимост да отстрани последиците, възникнали в резултат на извънредни случаи, посочени в ал.8, в зависимост от възникналата опасност. Длъжен е да следи за метеорологичните прогнози и да създава своевременно необходимата организация за осигуряване на безопасността на движението. Моли съда да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – ако съдът уважи главния иск, да осъди ответника по предявения обратен иск да му заплати сумата от 26 000 лв. по предявения частичен иск от 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2019 г., както и сумата от 100 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.