Решение № 226 от 04.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Варна, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000226 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано п о въззивна жалба срещу решение №533/27.12.2024г. по електронно дело 20243100900349 (ТД349/2025г) по описа на ОС-Варна, с което са били отхвърлени предявени искове изпълнител на строителни ремонтни работи за присъждане на остатъчно сборно изискуемо вземане от 26 996.69 лв. формирано от уговорени неустойки за забавени плащания, дължими от възложителя по договора, след частично уреждане на спора чрез признато в спогодба прихващане на насрещни вземания.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение №317/05.06.25г, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт. Наред с тях при подготовката си въззивният съд е докладвал и приета за съвместно разглеждане, като обусловена от разглеждане на претенциите по същество, частна жалба срещу определение № 282 от 24.02.2025 г. , с което първоинстанционният съд е разгледал молба на ищеца за изменение на обжалваното решение по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските, като е отказал да допълни определянето им с присъждане в негова полза на разходите, направени в производство за налагане на допуснато обезпечение (такса за обезпечителна заповед, образуване на изпълнително дело и адвокатски хонорар), съразмерно на признатите в спогодбата основателни претенции.

Въззивникът-ищец

„ЕР

БИЛД-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД,

1 представляван упълномощена от законен представител адв. Р., излага оплаквания за неправилно приложен закон при отчитане на погасителен ефект на спогодбата за взаимно прихващане на насрещни главници, като сочи че необосновано е възприета дата 29.11.2022г. на настъпване на изискуемост на задължението на ответника към ищеца, когато това ответно дружеството е имало и множество други непогасени задължения, част от които по-стари от прихванатото. Счита, че съдът е приел необосновано този по-ранен момент на прихващане като е игнорирал писмените доказателства за задлъжнялостта и без да отчете нужното изявяване на конкретната воля на прихващащия за конкретизация на погасявания дълг, налична едва в поканата от 15.04.24г.

Оплаквания са изложени и по извършеното неправилно тълкуване на уговорката за мораторна неустойка, съдържаща ясно фиксиран размер (10% от обща стойност на договора) и произтеклото от това неправилно установяване на дължимата от допусналия забава в плащанията възложител сума, изчислена необосновано само върху неизплатен остатък от главницата след забавено частично плащане. Същевременно е била пренебрегната и волята на спогодилите се насрещни страни, които са признали размер, изчислен именно по начина, фиксиран в чл. 36 от договора. Оплаква се, че определеният от съда краен размер от 2814.31лв. не съответства на законовите изисквания за обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката (чл. 92 ЗЗД и чл. 309 ТЗ), тъй като няма да е достатъчна да покрие действителната вреда от забава, равняваща се на 7595.45лв законна лихва върху неполучено плащане до изявлението за прихващане. Отделно е изложено и оплакване за липса на мотивиране на извода за недължимост на остатък от иначе призната от страните в спогодбата втора претендирана неустойка като обезщетение за забава за конкретен период и изцяло необосновано неотчитане на това задължение(част от което е също изрично признато в спогодбата) при установяване на сборния размер на двете неустойки. Изложени са и евентуални доводи за изчисляване на точните размери на остатъците от обезщетенията, начислявани върху постепенно намаляваща с прихващане и плащане главница при двата варианта на момента на настъпване на погасителен ефект на прихващането, като във всички случаи натрупваната мораторна неустойка достига и надхвърля договорения фиксиран лимит от 28 524.29лв. и затова според жалбоподателя крайният извод за ограничаване на това задължение до само 2 814.31лв. е изцяло неправилен. Като обосновава дължимостта на остатъците, изчислени върху неизпълнените и непогасени с прихващане остатъчни задължения по призната главница за всеки от периодите преди и след извършено преди спогодбата частично изпълнение и до размера на уговорения 10% лимит, моли за уважаване на сборната претенция до основателно предявените с исковата молба размери(над тези, предмет на постигнатата спогодба) след отмяна на обжалваното решение в цялост.

Допълнително, като частен жалбоподател ищец „ЕР БИЛДИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД сочи нарушение на правилата за разпределяне на отговорност за разноски, направени за обезпечение на искова претенция, които са останали извън предмета на постигнатата спогодба и според уточненото искане на тази страна, подлежат на компенсиране съразмерно на присъдените суми от 36 783.92лв. (от общо предявен сбор от 67 133.03лв.).

Според жалбоподателя, при разглеждането на остатъчните претенции съдът 2 неправилно е отказал да възложи на осъдения ответник част от само 1806.67лв.,от общо направените разходи по изпълнителното дело, образувано по обезпечителната заповед(5лв за издаване на заповедта, 3210лв. за адвокатски хонорар, 68.84лв. събрани такси по изпълнението), като е посочил като приложим реда за събиране на разноски в изпълнителен процес, без да отчете, че в случая липсва изпълнителен титул, въз основа на който могат да се начислят и разходите на взискателя. Позовава се на тълкувателен акт и поновата съдебна практика, ограничаваща правомощия на съдебния изпълнител да начислява и да събира такива разноски, което налага всички обезпечителни разноски, независимо дали да направени за допускане или за налагане на обезпечителна мярка, да се присъждат при решаването на спора по същество.

Моли за отмяна на неправилното определение и уважаване на молбата му по чл. 248 ГПК с допълване на постановеното решение с допълнителни разноски, определени съразмерно на спогодената част от претенцията.

В пледоария по съществото на спора, пълномощникът на въззивника – ищец поддържа бланкетно същите искания.

Въззиваемият ответник „РИС“ ЕООД, чрез упълномощена от управител адв. С., оспорва жалбата, като бланкетният отговор е пояснен в писмено становище, депозирано като пледоария по същество.

Пълномощникът излага доводи за правилно установен факт на настъпило погасяване с прихващане, изрично поискано и конкретизирано като насрещни задължения от самия ищец, без позоваване на други задължения при сезирането на съда. Поддържа се искане за потвърждаване на правилен акт, обоснован с тълкуване на уговорките на страните и спогодбата им, като неоснователно претендираните сборове са отречени след зачитане на максималния договорен размер на неустоечно задължение за забава, след приспадане на сумите, уредени по същото основание в спогодбата. Поддържа се и оспорването на частната жалба с доводи за правилно отказано присъждане на разноски за обезпечителни действия по неприключил съдебен процес и искането за потвърждаване на акта на първата инстанция, евентуално е обосновано насрещно възражение за прекомерност над размер от 350 лв. на възнаграждението на адвоката, договорено за защита, ограничена до налагане на обезпечение, без същински изпълнителни действия, с молба за прилагане на чл. 10 т. 4 вр. т. 2 и 3 от Наредбата за адвокатски възнаграждения.

Насрещните страни са заявили искания за определяне на разноски за настояща инстанция по съединените производства, конкретизирани като основания и неоспорени размери в списъци по чл. 80 ГПК(л.33 и л.20, 40).

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително /по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС/ и съответства на остатъчно сезиране след одобряване на постигната в хода на делото частична спогодба(л.188 от делото). Съдът е разгледал претенция на ищеца за две суми, основани на едно и също договорно основание (договорено в чл. 36 от процесното възлагане на строително-монтажни работи обезщетение за забава на възложителя от процесната изработка), които са били индивидуализирани от ищеца като 1. „договорна лихва за забава“ в размер на 11 409.68лв., начислена на основание неустоечната клауза като дневна неустойка 2852.42лв 3

(1 % от стойността на забавено плащане) за четири дни просрочие на дължима главница (285 242.87лв) по фактура 376/21.11.2022г. (период на забава 29.11.22-01.12.2022г.) и 2. неустойка за забава в размер на 28 524,29лв. начислена на основание същата неустоечната клауза като крайна лимитна неустойка (10 % от стойността на целия договор) за останалия период на просрочието до предявяване на иска на остатъчна непогасена след частично плащане дължима главница по същата фактура (конкретизирана в исковата молба като 43800лв преди поискано прихващане). След частично оттегляне на горница над 8557,26лв. , първата от претенциите за мораторна неустойка е уточнена до само три календарни дни на забавата от изискуемост до частичното плащане, а втората е пояснена изрично като търсена за следващ период на забавено остатъчно изпълнение, продължаващ повече от десет дни, като общо двете искани неустоечни плащания възлизат на 37081,55лв.

Сборното сезиране обаче е било ограничено само до 35 637,54 лв. (поради приспадане от дължимия сбор на сума 1444,01лв., за която ищеца признава свое компенсируемо задължение към ответника). Именно тази намалена сума, сборувана с търсена главница 28 643,07лв.(също редуцирана с 15156,93лв.) дава и общия сбор 64 280,61 лв. приет за разглеждане след частичното прекратяване с определение № 1239/25.09.2024г.(л.149 от делото на ВОС).

Със спогодбата, наред с установяването на размерите и основанията на насрещни дължими главници, страните са уредили вече като безспорни две вземания за неустойка, покриващи същите два периода на забавеното плащане до сбор от 10 084.86лв.(пресметнат неправилно от спогодилите се като 10084.81лв.). Ищецът е поискал продължаване на процеса за остатъчната разлика до 37081,55лв. и съдът е възприел като размер на остатъчното сезиране именно разликата от 26 996.69лв. и за този сборен размер е разрешен спора по същество в обжалваното решение. Въззивният съд съобразява, че макар посоченият от страните предявен сбор на неустойките надхвърля по-рано лимитирания размер, след прекратяването на производството поради спогодбата за цялата редуцирана главница 28 643,07лв., намалена до 28143,07лв. с допълнително признато плащане от 500лв. и за част от само 8640,85лв. от редуцирания сбор от 35 637,54 лв., остава неуредена разлика само по сборната неустойка и то точно в размер на 26 996.69лв.

Независимо, че в диспозитива не са посочени конкретните елементи, оформили този сбор, съдът ясно е указал, че той е формиран от неустойки, възникнали на едно и също договорно основание (уговорка в чл. 36 от договор за изработка), а доколкото двата размера са били претендирани за неизпълнение на едно парично задължение и изцяло покриват забавата, допусната от длъжника, както от начална изискуемост до момента на първо частично плащане, така и целия следващ период до предявяване на иска, това „обединяване“ по никакъв начин не затруднява точното индивидуализиране на спорното материално право. Още повече, че в мотивите съдът изрично е разглеждал именно като остатъци над спогодените части и двете претендирани за различни периоди неустойки: до размер от 2 852.40лв. за неустойка, покриваща забавено плащане на пълна главница по фактура №376/21.11.2022г за периода от 29.11.2022г. до 01.12.2022г.(претендирана 4 първоначално в размер на 8557.26лв. и призната до 5704.86лв.) и остатък до размер от 24144.29лв. от втора глобална неустойка(поискана първоначално в размер на 28 524.29лв. и призната до 4380лв.). Произнесеното решение по съществото на този спор изцяло съответства на остатъчното сезиране и е допустимо.