Решение № 1013 от 03.08.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241000500773 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 224 от 26.10.2023 г. по гр.д. № 115/2022 г. Окръжен съд – Враца отхвърлил като неоснователен предявения от ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, действащ чрез упълномощения гл. юрисконсулт на ТД на НАП - Велико Търново, против „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК 831919536, „МАРС МС“ ЕООД, ЕИК 200904886, и Г. Л.

Ц., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 вр. чл. 170 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за ипотека, обективиран в нот. акт № 65/26.07.2013 г., том ІХ, рег. № 7338, дело № 513/2013 г. на нотариус В. М. с рег. № *** на НК, в частта му относно учредената ипотека върху УПИ ХVІІ746 в кв. 6 по регулационния план на с. Гложене, община Козлодуй, област Враца, целият с площ от 800 кв. м, ведно с построените в имота, съгласно разрешение за строеж № 656/27.11.2012 г. и удостовеР.е за въвеждане в експлоатация № 10/07.05.2013 г. на община Козлодуй, обект - „Автомивка, офис и автоуслуги, навес за автомобили“, съответно „Автомивка, офис и автоуслуги“ - сграда със съответни клетки с обща застроена площ от 138 кв. м, и навес за автомобили с площ от 167 кв. м, поради липса на тъждество на 1 ипотекирания имот. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 300 лв. - деловодни разноски за експертиза. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „УниКредит Булбанк“АД - нотариус В. И.

М. с рег. № *** в РНК.

С определение № 695 от 11.12.2023 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на „УниКредит Булбанк“ АД за допълване на решение № 224 от 26.10.2023 г. в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 7285/16.11.2023 г. от ищеца ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, чрез упълномощения юрисконсулт А. И., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Действително, съгласно установената съдебна практика преценката за тъждеството на имота следвало да се извършва фактически за всеки отделен случай – от установените по делото негови фактически индивидуализиращи признаци, а не само на правни признаци на сделката – описание на имота по нотариален акт. Понятието тъждественост на имота също така включвало възможността към момента на учредяване на ипотеката имотът да бъде конкретизиран – чрез посочване на вид, местонахождение и граници, да е съществуващ и да е собственост на лицето, което учредява ипотеката.

Цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика не съответствала на изводите на съда. Въззивникът счита, че фактическата идентичност на ипотекирания УПИ ХVІІ-746 от 800 кв. м не била установена. С приетите писмени доказателства и заключение на СТЕ безспорно се доказало, че УПИ ХVІІ-746 с площ от 800 кв. м, така както е описан в нотариалния акт за учредяване на ипотеката, не съответствал фактически на действително съществуващия към момента на учредяването, предвид влязлата в сила на 17.05.2012 г. заповед № 205/26.03.2012 г. на кмета на община Козлодуй, с която бил одобрен ПУП-ПРЗ за обединяване на УПИ ХVІІ-746 с още три УПИ, като новият УПИ ХVІІ-746 бил с площ от 3 668 кв. м. Правната идентичност на УПИ ХVІІ-746 от 800 кв. м също не била налице, доколкото външно изразената от страните воля относно ипотекирания имот не съвпадала с описанието на последния в титула за собственост – посочените граници на 2

УПИ ХVІІ-746 от 800 кв. м в договора за ипотека не съответствали на границите в нотариалния акт за собственост. Незаконосъобразен бил изводът на съда, че след като поземлен имот с означение УПИ ХVІІ-746 е съществувал и е бил собственост на ответницата Г. Ц. както в площта от 800 кв. м и в границите му преди изменението на регулационния план на с. Гложене с одобР.я през 2012 г. ПУП-ПРЗ, така и в площта от 3 668 кв. м и в границите му след частичното изменение на регулационния план от 2012 г., е налице трансформация на ипотечното право до съответни идеални части от новообразувания имот по действащия ПУП. Според въззивника тази хипотеза щяла да е налице само ако договорната ипотека била учредена върху имот съобразно неговото актуално състояние към учредяване на ипотеката, а впоследствие имотът претърпи промяна – чрез обединяване с други имоти.

Възможно било да се учредява договорна ипотека върху идеални части от недвижим имот, но в случая волята на страните не била такава и никъде в ипотечния акт не било посочено, че се учредява ипотека върху „800 кв. м идеални части“ от УПИ ХVІІ-746 с площ от 3 668 кв. м. С този си извод съдът недопустимо променил волята на страните и се произнесъл по възражение, каквото не било направено от ответника. Въззивникът поддържа и неправилност на изводите на съда, че построените обекти „Автомивка, офис и автоуслуги“ с площ 138 кв. м и навес за автомобили с площ от 167 кв. м се явяват правно и фактически индивидуализирани в договора за ипотека. От приетите разрешение за строеж и удостовеР.е за въвеждане в експлоатация, както и от заключението на СТЕ се доказало по безспорен начин, че тези обекти не се намират в УПИ ХVІІ-746 с площ от 800 кв. м, както това било посочено в договора за ипотека, а в новообразувания УПИ ХVІІ-746 с площ от 3 668 кв. м. При тези доказателства неправилен бил изводът на съда, че в договора за ипотека обектите са посочени с основаните им белези и са съществували на място, доколкото същите не съществували на посоченото в нотариалния акт за ипотека място – в УПИ ХVІІ-746 с площ от 800 кв. м, а съществували на територията на целия новообразуван УПИ ХVІІ-746 с площ от 3 668 кв. м. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноските по делото съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД чрез пълномощник адв. В. П. от САК е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, с 3 който оспорва въззивната жалба. Навежда доводи за липса на правен интерес от иска за ищеца, тъй като в решението за конфискуване на имотите в полза на държавата имотът и сградите били описани по същия начин както в договора за учредяване на ипотека, респ. ищецът не се легитимирал като собственик на реално съществуващия според него УПИ ХVІІ-746 с площ от 3 668 кв. м. По същество поддържа, че искът е неоснователен. Новообразуваният имот бил изцяло собствен на Г. Ц. към учредяване на ипотеката, а следователно и построените в нея сгради били нейна собственост. Дори да се приеме хипотетично, че липсва тъждество по отношение на поземления имот, сградите били годен обект на ипотекиране, дори без земята, върху която са построени. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемата страна Г. Л. Ц. не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по същата.

Въззиваемата страна „МАРС МС“ ЕООД – в ликвидация,

ЕИК 200904886, чрез назначения по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител адв. Д. А. от САК е депозирала писмен отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба. Съдът преценил всички относими за спора доказателства и приел правилно фактическата обстановка, а изводът му, че изискването за тъждество на имота по смисъла на чл. 170 ЗЗД е спазено бил правилен. Моли съда да потвърди атакуваното решение. В открито съдебно заседание на 02.06.2026 г. назначеният ликвидатор П. И. Ц. заявява, че предоставя на съда да реши, тъй като без значение за ликвидационното производство е в чия полза ще се реши спорът.

Третото лице помагач В. И. М. не е депозирало отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 02.06.2026 г., чрез пълномощник адв. И.

М. от АК – Враца моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.

От ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е депозирана частна въззивна жалба вх. № 361/17.01.2024 г. срещу определение № 695 от 11.12.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Първоинстанционният съд неправилно приел, че тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие, на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. По делото били представени фактура и платежен документ, от които било видно, че възнаграждението е заплатено, като във фактурата 4 ясно било посочено основанието за плащане. Изискването за представяне на договор било за случаите, когато възнаграждението е заплатено в брой и самият договор служи за разписка. Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно посочвало, че когато става въпрос за плащане по банков път, следва да се представи „документ, изходящ от банка“, доказващ плащането. Нямало законово задължение и за представяне на доказателства за регистрация по ЗДДС на адвоката, това не бил процесуален, а данъчен въпрос.

Освен това ищецът не релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението, същото било в размер на 2 256 лв. и следвало да се присъди на ответника, независимо дали адвокатът е регистриран или не по ЗДДС. Моли съда да отвени атакуваното определение и вместо това измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като присъди на ответната банка разноските за адвокатско възнаграждение. С частната жалба е заявена претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по частната жалба – ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 276, ал.

1 ГПК, с който оспорва частната жалба. Чл. 36, ал. 2 ЗА предвиждал, че размерът на възнаграждението се определял в договор между адвоката и клиента, а следователно нормативно било установено изискването размерът да е уговорен в писмен договор. В случая по делото договор не бил представен, а представената фактура не била документ, годен да установи волята на двете страни. Позовава се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. От § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следвало и че следва да се представят доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. Моли съда да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 5 от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от 02.09.2022 г., съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 170 ЗЗД като се твърди, че ипотечният договор, обективиран в нот. акт № 65/26.07.2013 г., том ІХ, рег. № 7338, дело № 513/2013 г. на нотариус В. М. с рег. № *** на НК, е недействителен поради липса на тъждество на ипотекирания имот. Правният си интерес от иска ищецът обосновава с твърдението, че по силата на решение № 260067/16.11.2020 г. по гр.д. № 150/2017 г. на ОС – Враца в полза на държавата били отнети имущества от ответницата Г. Л. Ц., сред които УПИ – дворно място от 800 кв. м, находящо се в строителните граници на с. Гложене, община Козлодуй, представляващо УПИ ХVІІ–746 в кв. 6, и изградените върху дворното място съгласно разрешение за строеж № 656/27.11.2012 г. и удостовеР.е за въвеждане в експлоатация № 10/07.05.2013 г. на община Козлодуй обект „Автомивка, офиси и автоуслуги, навес за автомобили“, съответно „Автомивка, офис и автоуслуги“ – сграда със съответни клетки с обща застроена площ от 138 кв. м и навес за автомобили с площ 167 кв. м. Същевременно ипотекарният кредитор по процесния договор за ипотека – ответникът „УниКредит Булбанк“ АД, предприел действия за принудително събиране на вземанията си, образувано било изп. дело № 550/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № *** на КЧСИ, и изпълнението било насочено върху ипотекирания в полза на банката имот, понастоящем собственост на държавата.