Решение № 325 от 27.01.2026, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 325

Пазарджик, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20247150700442 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на Б. Д. З., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица], чрез адвокат С. К., против Заповед № 509 от 29.03.2024 г. на кмета на община Велинград.

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваната заповед. Твърди, че липсва доказана необходимост от извършването на строително-монтажни дейности, което следва да се установи с друг предхождащ акт, съобразно изискванията на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. Посочва, че описаните в заповедта дейности следва да има издадено разрешение за строеж и не са отчетени вредите, които могат да настъпят от тяхното извършване. С жалбата се иска отмяна на административния акт, като в съдебно заседание се посочва, че заповедта послужила като основание за издаването му е отменена с влязъл в сила съдебен акт, поради което се иска неговото обезсилване или прогласяване на нищожност. Претендират се разноски.

Ответникът – кметът на община Велинград, чрез адвокат П. Г., в първоначално дадено писмено становище оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна, но в съдебно заседание изразява мнение, че следва да бъде уважена, като основание за това посочва отмяната на предходна заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Заинтересованите страни – Н. Д. И., П. И. Н. и Н. Р. А., чрез адвокат П. Г., поддържат становището на административния орган.

Заинтересованите страни – Л. А. А., В. К. Т., И. Б., Г. Б., В. В., Л. В., Л. Н. В. и В. Л. Ч., чрез назначеният им особен представител адвокат А. Г., изразяват становище за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересованите страни – М. И. Д., Е. З. О., Г. И. Г., М. Р. Д., С.-В. Р. Р.-М., З. А. Ж., В. Л. Е., М. М. Д., Г. Д. Т.-Х., К. Т. К., „Родопски рай – Розово“ ЕООД, Г. Г. С., Л. С. М., Н. Г. В., И. Д. З., И. Д., Д. А. Ж. – не изразяват становище.

Съдът, като обсъди изложените доводи от страните и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, прие следното:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № 509 от 29.03.2024 г. на кмета на община Велинград, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, Заповед № 21 от 08.01.2024 г. на кмета на община Велинград, чл. 16а, ал. 5 от Закона за защита от шума в околната среда и чл. 103, чл. 105, чл. 108, ал. 2 и чл. 106, т. 4 от Закона за водите на Б. Д. З. и И. Д. З., в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор *** е наредено да осигурят свободен достъп от 05.04.2024 г. до извършване на дейностите на собствениците на по-горестоящия поземлен имот, част от който е ПИ *** по КККР и на СОС в сграда с идентификатор ***, а именно ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строеж: „КАНАЛИЗАЦИЯ в участък от *** по КККР ([улица]) през ПИ *** по КККР (стар номер 2751, квартал 167, парцел XXI) до ревизионна шахта в ПИ *** по КККР (стар номер 2763, квартал 167, парцел V) по плана на гр. Велинград“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** с адрес: област Пазарджик, община Велинград, гр. Велинград [улица]по КККР, стар номер 2751, кв. 167, парцел XXI по плана на гр. Велинград, всички ПИ одобрени със заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на ИД на АГКК, в частта му от северната стена на гараж *** до дъно парцел XXI в рамките на ПИ ***, ведно с изчистване на РШ в дворното място.

Дейностите са подробно описани в заповедта, както и в Заповед № 21 от 08.01.2024 г. на кмета на община Велинград. Със същата заповед при условия на неизпълнение на задължението за осигуряване на свободен достъп е наредено осигуряване на принудителен такъв и съставяне на актове на основание чл. 232, ал. 2, т. 3 от ЗУТ по извършване на дейностите.

По настоящото дело като доказателство е прието адм. дело № 49/2024 г., по описа на Административен съд – Пазарджик, чието производство е приключило с влязло в сила решение, с което се отменя Заповед № 21 от 08.01.2024 г. на кмета на община Велинград.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице. Жалбоподателката е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, до който трябва да се осигури достъп, съгласно приложения нотариален акт (л. 197), следователно за нея е налице правен интерес от търсената защита, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, който оправомощава кмета на общината да издава заповеди от вида на процесната. Спазена е изискуемата форма, като са изложени фактически и правни основания за издаването й. В тази насока е неоснователно възражението за нейната нищожност. Заповедта обаче е незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.

Основателно е възражението в жалбата, че този свободен достъп следва да е определен в конкретни параметри и на основание разрешени или предписани строителни работи от съответния административен орган, предхождащи издаването на заповедта. Формално, в настоящия случай това е сторено със Заповед № 21 от 08.01.2024 г. на кмета на община Велинград, с която е предписано извършването на строително-монтажните дейности, и която е сред фактически и правни основания на оспорената в настоящото производство заповед. Тя обаче е отменена с влязло в сила Решение № 1626 от 14.04.2025 г., по адм. дело № 49/2024 г., по описа на Административен съд – Пазарджик. Това лишава процесния административен акт от нормативна опора, тъй като липсва изискуемото от закона предписание за извършване на посочените строително-монтажните дейности.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал. 1 от АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед на кмета на община Велинград, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При този изход на делото е основателно своевременното искане на жалбоподателката за присъждане на разноски. В тази насока е неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Ето защо, съдът намира, че възражението не е подкрепено с доводи обосноваващи прекомерността на адвокатското възнаграждение. На жалбоподателката следва да се присъди сумата от 1 411.17 евро, равняваща се на 2 760 лева, от които 1 500 лева адвокатско възнаграждение, 1 250 лева заплатени за назначения по делото особен представител и 10 лева държавна такса. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се заплатят от община Велинград.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 509 от 29.03.2024 г. на кмета на община Велинград.

ОСЪЖДА община Велинград, да заплати на Б. Д. З., [ЕГН] от гр. Велинград, [улица]сумата от 1 411.17 (хиляда четиристотин и единадесет евро и седемнадесет евроцента) евро, равняваща се на 2 760 (две хиляди седемстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия:

(П)