Решение № 96 от 27.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Перник, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20251720201815 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л. С. И. против Наказателно постановление № 34-0000701/17.07.2025 година, издадено от и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, с което на жалбоподателя са наложени наказания както следва:

1. За осъществен състав нарушение по чл. 150а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т. 2 пр. 2 му е наложена глоба в размер на 100 лева.

2. За осъществен състав нарушение по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр и на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2000 лева.

И. e обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок.

В жалбата, чрез своя процесуален представител – адв. А., е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Счита, че по отношение на първото нарушение е налице разминаване между правната квалификация и приложената санкционна норма. Счита, че второто нарушение попада в хипотезата на ал. 2 от чл. 93 от ЗАвПр, която разпоредба се явява закон за по леко наказуемо нарушение.

Счита, че е налице неяснота досежно датата и мястото на нарушението, тъй като е посочена единствено дата на проверката и гр. Перник- Автогара.

Изложени са твърдения, че фимрата превозвач е депозирала до МТС-ИА“АА“ заявления за продължаване на срока на валидност на лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Република България, като според 1 жалбоподателя забавянето от страна на съответните органи да продължат срока на валидност на удостоверението, а водачът е поставен в невъзможност да представи документа. Иска се приемане на маловажност на нарушението по т. 2.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв. А.. Същата поддържа изложените в жалбата доводи и моли съда да отмени атакуваното НП. Претендира разноски.

Административно наказващият орган –и.д. Началник ОО“Автомобилна администрация”гр.Перник, редовно призован не изпраща свой процесуален представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 20.06.2025 г. около 11:26:43 часа в гр. Перник - Автогара, свидетелите Е. Д. и К. А. - инспектори в АА – Перник, спрели за проверка МПС МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР с per. № ******** от кат. M2. Като водач установили жалбоподателя Л. С. И..

Установили, че същият извърщва превоз на пътници по редовни автобусни линии на територията на Република България, по маршрут Перник Ярджиловци, видно от пътен лист № 670970/20.06.2025 г.

Водачът представил и пътен лист, СУМПС свидетелство за регистрация на превозното срество и маршуртно разписание. Лиценз № 00520.

При извършена справка в регистъра, който поддържа ИА АА-София, се установило, че Лиценз № 00520 е с изтекъл срок на валидност от 07.06.2025 г.

След извършване на проверката на представените документи на 20.06.2025 година Е. Д. на длъжност „Инспектор“ в ОО “ АА” гр.Перник в присъствието на свидетеля по акта К. А. е съставил на Л. И. акт за установяване на административно нарушение №00636/20.06.2025 година, като в същия е описал посочените по-горе констатации, а именно, че водачът управлява моторно превозно средство и извършва превоз на пътници със СУМПС с изтекъл срок на валидност, както и че водачът управлява и извършва обществен превоз на пътници по редовна линия и в момента на проверката е с изтекло удостоверение на управляваното от него моторно превозно средство за превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие на лиценз заверено превоз на пътници. При извършена справка в регистъра който поддържа ИА АА-София.се установи че Лиценз № 00520 е с изтекъл срок на валидност от 07.06.2025 г.

2

Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него.

Последният е съставен в присъствието на нарушителя. Предявен му е, подписан от него и връчен срещу разписка на датата на неговото съставяне.

При съставянето на акта И. не е направил възражения.

Възражения по акта не са постъпили в законоустановения тридневен срок, съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН пред и.д.Началник ОО ”АА” гр.Перник.

Въз основа на съставения акт и.д.Началник Областен отдел „Автомобилна администрация

„-гр.Перник е издал наказателно постановление №34-00000701/17.07.2025 година, в което са възприети изцяло обстоятелствата, изложени в АУАН и с което на Л. И. са наложени следните наказания:

Т1. За осъществен състав нарушение по чл. 150а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1, т. 2 пр. 2 му е наложена глоба в размер на 100 лева.

Т.2 За осъществен състав нарушение по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр и на основание чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка писмени документи,които по реда на чл.283 от НПК и чл.84 от ЗАНН прие и приложи като доказателства по делото, както и от показанията, депозирани от актосъставителя Е. Д. и свидетеля по съставянето на АУАН К. А.. След като е бил предупреден за наказателната отговорност, която би понесъл при лъжесвидетелстване Д. е описал извършените действия, съобразно правомощията му в хода на извършената проверка и установеното от него. Дал е подробни, логически издържани и безпротиворечиви показания относно изводите си, обективирани в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение. Показанията му се подкрепят изцяло и от тези, депозирани от свидетеля А., също свидетел по установяване на нарушението. Предвид изложеното съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник ОО-АА – гр. Перник, АУАН също е съставен от компетентен орган – инспектор към ОО „АА“ Перник.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

По първото нарушение – по чл. 150а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП:

3

Съгласно разпоредбата Чл. 150а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП „ За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“

В настоящия случай безспорно се установява, че представеното от жалбоподателя на проверяващите органи СУМПС е било с изтекъл срок на валидност. В тази връзка и е налице нарушение на чл. 150а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, поради което и правната квалификация, дадена от актосъставителя и издателя на НП е правилна, включително и посоченото предложение 3 – „както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност“.

Действително в АУАН е посочено чл. 150а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП вр. чл.

161, ал.1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДвП.В случая чл. 161 често се цитира като процедурна връзка, а не като основно деяние, поради което и обстоятелството, че в постановлението е посочена основната норма (тук чл.

150а ЗДвП), а връзката с чл. 161 ЗДвП е пропусната, не обуславя извод за процесуално нарушение, защото същината на нарушението не се променя. Не е налице съществено процесуално нарушение доколкото няма объркване за субекта (нарушителят знае за какво е наказанието), не се изменя квалификацията на деянието и не се нарушават принципите на правна сигурност и защитата на нарушителя.

Следва да се отбележи и че безспорно е налице управление на МПС-то.

Превозното средство действително е в покой по време на проверката, тъй като осъществяването й в противен случай би било невъзможно, но видно от показанията на свидетелите автобусът е потеглил в движение и те са го спрели, като са разположили служебния автомобил пред него.

За това нарушение – управляване на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т. 2, пр.

2 от ЗДвП, съгласно който се наказва се с глоба 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Именно такъв е и настоящия случай и съдът в тази връзка не счита възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Изтичането на срока на валидност прави документа невалиден, което попада изцяло под хипотезата на предложение трето: „свидетелството му за управление да е в срок на валидност“. Поради това и трайната практика е за това нарушение да се прилага санкционната норма на чл. 177, ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП., доколкото не е налице отделна санкционна норма, визираща хипотезата на СУМПС с изтекъл срок на валидност.

Санкцията е фиксирана и в този смисъл размерът и не подлежи на 4 обсъждане. Нарушението е стандартно, с нищо не се отличава от други от същия вид. Действително е с ниска степен на обществена опасност, но това е взето предвид от законодателя при определянето на относително лека санкция.

В тази връзка предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице.

По второто нарушение – по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАП:

Съгласно на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАП „ Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари или превоз с атракционна цел без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация, заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със 2000 лева при първо нарушение и с глоба 4000 лева при повторно нарушение.

Посочената разпоредба съдържа както състав на нарушението, така и санкционната норма.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр.

Съгласно цитираната норма „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, или превози с атракционна цел и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, заповед за определяне на маршрут, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“

В случая обаче не е налице фактическия състав на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр.

Безспорно се установява, че лицензът е представен на проверяващите органи, заедно с другите изискани документи. При извършената справка свидетелите Д. и А. са установили, че лицензът е изтекъл на 07.06.2025 г. В тази връзка и нарушението правилно е квалифицирано като такова по ал. 1, предл. 3 – управление и превоз без лиценз. В този смисъл отново са валидни изложените по-горе в настоящия съдебен акт аргументи относно това, че изтичането на срока на валидност прави документа невалиден, като в тази връзка се приравняват наличието на документ с изтекъл срок на валидност и липсата на такъв. С оглед изложеното нарушението е квалифицирано правилно както в АУАН, така и в НП, като такова по чл. 93, ал. 1, т.1 от ЗАвПр.

Разпечатката съдържа 56 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c14ef85f-35e4-495f-9777-9fb0ac8883d2