Решение № 11342 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11342 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20251110113193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Е. Г., чрез адв. М. Х., срещу „Софтуер Груп БГ” АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 33015,42 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 08.06.2026 г. открито съдебно заседание), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2024 г. до 09.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2029,94 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 08.06.2026 г. открито съдебно заседание), от която сумата 827,26 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 26.10.2024 г. до 06.03.2025 г., и сумата 1202,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2024 г. до 20.02.2025 г. върху платени със закъснение трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2024 г.; иск с право основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 7667,94 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 16,55 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 06.03.2025 г.; и иск с право основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12832 лева, представляваща 1 допълнително трудово възнаграждение – бонус за постигнати резултати през периода 2019 г. – 2022 г. и надбава от 9 % годишно за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между страните през процесния период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 400/2019 от 11.06.2019 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността „програмист софтуерни приложения“ на пълен работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2562,01 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж и относим професионален опит. На 31.03.2023 г. между страните било подписано допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което размерът на основното трудово възнаграждение бил увеличен на 7358,87 лева, считано от 01.04.2023 г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.01.2025 г., поради забава на работодателя при изплащане на дължимото трудовото възнаграждение. Към посочената дата не били погасени дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.07.2024 г. до 09.01.2025 г. в общ размер на 47074,52 лева. След прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършил две плащания – на 12.02.2025 г. в размер на 10000 лева и на 20.02.2025 г. в размер на 3926,59 лева, с които макар и със закъснение, били погасени изцяло дължимото трудово възнаграждение за м. 07.2024 г. в общ размер на 13218,34 лева и част от дължимото трудово възнаграждение за м. 08.2024 г. до размера на 708,25 лева. В чл. 5, ал. 4 от трудовия договор било уговорено, че трудовото възнаграждение се заплащало в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи, поради което ответникът бил изпаднал в забава по отношение на дължимите трудови възнаграждения и дължал мораторна лихва върху всяко от тях. На следващо място, доколкото трудовото правоотношение между страните било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят дължал и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно сумата в размер на 7667,94 лева. Освен това всяка календарна година работниците, в това число и ищецът, получавали допълнително възнаграждение за постигнати резултати, което се изплащало с трудовото възнаграждение за м. юли за съответната календарна година. Ищецът участвал в програмата „План за стимулиране на служителите“, като за постигнатите през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. резултати натрупал 10874,58 точки, равняващи се на сумата в размер на 10874,58 лева, които не му били изплатени. Дължима оставала и надбавката от 9 % годишно в размер на 1957,42 лева за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Софтуер Груп БГ” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Б. Д..

Процесуалният представител признава дължимостта на всички претендирани вземания, с изключение на това за мораторна лихва в размер на 1499,46 лева върху заплатените със забава трудовите възнаграждения за периода от м. 11.2023 г. до м. 06.2024 г., доколкото 2 последните били заплатени от работодателя изцяло и не били предмет на настоящото производство. В тази част исковата молба била неоснователна и моли съда да не я уважава.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е направил признание на предявените искове, а в първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявените искове, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при признание на иска.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като е представил списък по чл. 80 ГПК. Към исковата молба са представени доказателства за реалното извършване на претендираните разноски в размер на 4650 лева. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на така заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Изменението на разпоредбата е съобразено с най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд, в която се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД), съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като 3 нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС. Същите може да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнагражденията. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече, фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС, Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС, Определение № 1023 от 02.04.2026 г. по ч. т. д. № 12/2026 г., I т. о., ВКС, Определение № 1077 от 08.04.2026 г. по т. д. № 1324/2025 г., II т. о., ВКС, Определение № 1018 от 2.04.2026 г. по ч. т. д. № 241/2026 г., I т. о., ВКС и мн. др.).

Съдът, като съобрази обстоятелството, че настоящото производство приключи в едно съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства, и като взе предвид, че действителната правна и фактическа сложност на делото е малка с оглед направеното от ответника признание на предявените искове, но материалният интерес е голям, намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лева за настоящото производство не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Софтуер Груп БГ“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца М. Е. Г. сумата в размер на 4650 лева или 2377,51 евро, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Софтуер Груп БГ“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 2222,47 лева или 1136,33 евро, представляваща дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „Софтуер Груп БГ“ АД, ЕИК 204370440, представлявано от изпълнителния директор К. И. Р., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115-Н, ет. 5, да заплати на М. Е. Г., ЕГН **********, с АДРЕС, както следва: по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 33015,42 (тридесет и три хиляди и петнадесет лева и 42 ст.) лева или 16880,52 евро, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2024 г. до 09.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2025 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2029,94 (две хиляди двадесет и девет лева и 94 ст.) лева или 1037,89 евро, от която сумата 827,26 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 26.10.2024 г. до 06.03.2025 г., и сумата 1202,68 лева, 4 представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2024 г. до 20.02.2025 г. върху платени със закъснение трудови възнаграждения за м. юли и м. август 2024 г.; по иска с право основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата 7667,94 (седем хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и 94 ст.) лева или 3920,56 евро, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2025 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 16,55 (шестнадесет лева и 55 ст.) лева или 8,46 евро, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 01.03.2025 г. до 06.03.2025 г.; и по иска с право основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 12832 (дванадесет хиляди осемстотин тридесет и два) лева или 6560,90 евро, представляваща допълнително трудово възнаграждение – бонус за постигнати резултати през периода 2019 г. – 2022 г. и надбава от 9 % годишно за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г.