Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13848 от 12.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13955/2023
Вид
Решение № 13848
Подписан
12.07.2024
Състав
ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 397, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 13848 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110113955 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. И. В. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 369 лева, представляваща главница, сумата от 129,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2004г. до 15.06.2005г., сумата от 320,43 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.08.2004г. до 19.05.2011г., сумата от 428,74 лева, представляваща законна лихва за периода от 25.10.2011г. до 17.03.2023г., сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 24350/2011 г. по описа на СРС, 77-ми състав и е образувано изп.д. № 20188410401397 по описа на ЧСИ Неделчо Митев.

Ищецът поддържа, че срещу него в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД била издадена заповед за изпълнение от 14.06.2011г. по гр.д. № 24350/2011г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и изпълнителен лист от 14.09.2011г. Въз основа на изпълнителния лист на 25.10.2011г. дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД подало молба за образуване на изпълнително производство и било образувано изп.д. № 8541/2011г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. На 12.06.2012г. съдебният изпълнител бил наложил запор върху вземане на ищеца по банкова сметка, но вземането не било събрано поради липса на средства. На 15.05.2015г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било прехвърлило вземанията на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, били извършвани проверки и насрочвани описи, но не били осъществени изпълнителни действия и делото било прекратено поради перемпция. На 25.04.2018г. ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД образувал ново изпълнително дело срещу ищеца, по което няколко пъти бил 1 насрочван опис на движимо имущество, но не бил осъществен, не били налагани запори, възбрани или други способи за принудително изпълнение. С оглед на това ищецът твърди, че вземанията по заповедта за изпълнение били погасени с изтичане на петгодишната погасителна давност, която започнала да тече от 04.06.2012г. и била изтекла на 04.06.2017г.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че на 25.10.2011г. било образувано изп. дело 8541/2011, като в молбата за образуване било обективирано възлагане на чл. 18 ЗЧСИ, което подробно аргументира, че прекъсва давността. На 01.03.2012г. били изходирани запорни съобщения, а на 02.07.2013г. - изпратено съобщение за опис на движими вещи, като описът бил насрочен за 01.08.2023г. Излага подробни твърдения и цитира съдебна практика съгласно която насрочването на опис, прекъсвало давността. На 24.08.2015г. сочи, че е депозирана молба за конституиране на нов взискател / настоящият ответник, с оглед сключен договор за цесия/, в която също било обективирано възлагане на чл. 18 ЗЧСИ. На 30.10.2015г. било изпратено съобщение за опис на движими вещи, на 18.12.2015г. депозирана молба за опис на движими вещи, на 13.06.2017г. - депозирана молба за извършване на справка за трудови договори и налагане на запор, на 27.09.2017г. - депозирана молба за справка БНБ с искане за налагане на запор, на 13.02.2018г. - входирана молба за опис на движими вещи. Излага, че на 25.04.2018г. е депозирана нова молба за образуване на изп. дело. Сочи, че на 18.10.2018г. е изходирано съобщение за опис на движими вещи, на 17.06.2019г. - депозирана молба за опис на движими вещи, на 11.02.2020г. -входирана молба за справка БНБ и насрочване на опис за движими вещи. На 06.11.2020г. била изходирана призовка за принудително изпълнение и насрочен опис на движими вещи. На 12.02.2021г. била входирана молба за изп. действия, справки и насрочване на опис. На 07.07.2022г. била входирана молба за справки БНБ с искане за налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи. С оглед изложено счита, че давността е прекъсвана многократно. Излага, че за прекъсването на същата не е от значение дали изп. способ е успешен. Сочи също и че ако по изп. дело е настъпила перемпция и взискателят поиска извършването на нови действия, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни новия способ, а следва да образува новото искане в ново изп. дело, като дори да не е образувано ново изп. дело, искането прекъсвало давността. Излага, че от образуване на изп. дело 8541/2011 г. на 25.10.2011г. до 26.06.2015г. / дата на постановяване на ТР № 2/26.05.2015г. по т.д. 2/2013/ давност не е текла, доколкото приложение намирало ППВС 3/18.11.1980г. От 26.06.2015г. започнала да тече нова давност, респ. датата на която би следвало да се погаси вземането сочи, че е 26.08.2020г., като в тази връзка отбелязва и че следва да се съобрази периода на извънредното положение в страната. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С влязло в сила разпореждане от 06.11.2023г. съдът е върнал исковата молба, подадена от Р. И. В. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в частта по предявените отрицателни установителни искове за недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 160,68 лева, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, сумата от 100 лева, 2 представляваща юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство и сумата от 48 лева, представляваща такси по изпълнението.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите преписи от изпълнителни дела се установява, че срещу Росен И. В. е бил издаден изпълнителен лист по гр. дело № 24350/2011г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20118410408541 по описа на ЧСИ Неделчо Митев и изп. дело № 20188410401397 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, както и че вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

Също така от съдържанието на приобщените изпълнителни дела се установява, че към датата на образуване на настоящото производство не са налице погасени чрез изпълнение, плащане или прихващане вземания по издадения изпълнителен лист.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното.

Видно от съдържанието на изпълнителния лист, процесните вземания са установени с влязла в сила на 14.09.2011г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

3

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК

В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело №20118410408541 по описа на ЧСИ Неделчо Митев се установява, че същото е образувано по молба от 25.10.2011г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Р. И. В. въз основа на изпълнителен лист от 14.09.2011г. по ч.гр. дело №24350/2011г. по описа на СРС. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ са възложени всички действия на съдебния изпълнител. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 14.09.2011г., издаден по гр. дело № 24350/2011г. по описа на СРС, 77ми състав, с който е разпоредено Р. И. В. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 369 лева- главница въз основа на договор за кредит от 19.06.2004г., 129,15 лева- възнаградителна лихва за периода от 15.07.2004г. до 15.06.2005г., 320,43 лева, мораторна лихва за периода от 13.08.2004г. до 19.05.2011г. и законна лихва от 09.06.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева, разноски по делото. С разпореждане от 25.10.2011г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, като е разпоредил да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се изпратят искания за справки до съответната дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията, НАП, Служба по геодезия, картография и кадастър, Общинска служба „Земеделие“, както и да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 16.11.2011г.

На 04.06.2012г. е наложен запор върху вземания на длъжника в „Централна Кооперативна Банка“ АД.

На 02.07.2013г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 01.08.2013г.

На 24.08.2015г. е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е посочено, че на 15.05.2015г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „БНП 4

Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Направено е искане на основание чл. 429 ГПК да бъдат конституирани като взискател в качеството им на цесионер, както и да бъдат превеждани суми по банкова сметка, посочена в молбата. На следващо място на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.